Атлетката поставя световния си рекорд с болки в кръста. Световният рекорд

Атлетката слага международния си връх с болки в кръста. Световният връх на Стефка Костадинова не дава мира на спортисти и учени към този момент 35 години. Проф. Волфганг Рицдорф и асистентите му Антон Конрад и Микаела Лох от Германския състезателен университет в Кьолн неотдавна разгласиха 41 страници разбор на скоковете на примата в международната лека атлетика, които водят до изумителни резултати. Всъщност върхът на Костадинова от 209 см идва при една от най-ниските височини, на които Стефка се извисява във финала на международното състезание по лека атлетика през 1987 г. Според научния труд всеки скок се състои от три съставния елемент: метод – от момента, в който спортистът започва към летвата до стъпката (TD) за отскок; отскок – от момента на TD досега, в който отскачащият крайник се отделя от земята (TO); летеж – от момента на Търговско отделение до приземяването. От биомеханична позиция височината се разделя на три: Н1 – височината от центъра на масата на спортиста (СМ) все още на отскок; Н2 – разликата сред оптималната височина на СМ на спортиста по време на летежа и Н1; Н3 – отвесната разлика сред Н2 и височината на летвата. Така компютърният разбор демонстрира, че опитът на височина от 204 см е бил феноменален – върхът е трябвало да стане 226 см. Н1 е 115 см, Н2 – 100, и Н3 – 11. Направо извънземен скок, означават учените. Следва несполучлив опит на 206 см, който също е общо на изключителните 222 см (117,97,8). Височината е преодоляна от втори опит, с което е обезпечен и златният орден със скок от 218 см (117,95,6). Следва несполучливият опит на 209 см, който е единствено на 207 (117,91,-1). И върхът в действителност е със скок от 215 см (116,96,3), само че с съвършена техника. Най-важният съставен елемент при Костадинова е нейната скорост. В Рим тя се движи сред 4,26 и 4,37 м/сек, като при слагането на върха е 4,34. Според създателите на проучването единствено след година на олимпиадата в Сеул Стефка доближава 4,46 м/сек, което съгласно тях е тази на мъжете в дисциплината. Последната стъпка е направена със 7,1 м/сек. Времето за отскок на Костадинова също е извънредно. Тя се задържа при отскока на земята невероятните 140 хилядни от секундата. Всичко това води до върха. Рецептата на върха съгласно самата Костадинова е елементарна. Конкуренция. Битката с Тамара Бикова от Съюз на съветските социалистически републики е неповторима, като се придвижва на височини доста близки до върховото достижение. Отделно е и вътрешната. В Рим българската атлетика записва рекордните три финалистки в една дисциплинираност. Освен Стефка във финала скачат и Светлана Исаева-Лесева, и Людмила Жечева-Андонова. Нещо, което няма да се повтори повече в историята на този спорт у нас. Съюз на съветските социалистически републики има три скачачки – с изключение на Бикова в бранша са още Лариса Косицина и Людмила Авдеенко, Съединени американски щати са с две – Луис Ритер и Колийн Сомър, а останалите са с по една – бронзовата медалистка Зузане Бейер от Германска демократична република, Силвия Коста от Куба, Хайке Радецки-Хенкел от Федерална Република Германия и Натали Божендер от Франция. От Рим самата тя персонално е атакувала върховото си достижение 18 пъти. Безуспешно. Както и за останалите нейни съпернички, както и за наследничките им. Всъщност на височина от 206 см и повече има само 22 успешни скока, 10 от които са на Костадинова Интересното е, че Стефка в никакъв случай не е скачала рекордни височини на подготовка. Така решил нейният ментор Николай Петров. Най-високата летва, която е преодолявала по време на занятие, е 207 см. Това става по време на адаптацията във Вашингтон за олимпийските игри в Атланта през 1996 година “За да ми се кара за техниката ”, с усмивка си спомня Стефка. Рекордът на Стефка от Рим е неповторим и с това, че е най-дълго запазилият се в дисциплината изобщо в нейната история. А тя започва на 20 май 1922 година в Синсбъри по време на международните атлетически игри за дами. Тогава американката Нанси Вурхис преодолява цели 146 см. Преди появяването на Стефка в бранша за скок на височина най-дългият интервал сред международни върхове е 10 години, 1 месец и 17 дни. Това е сред невероятните 191 см, които скача румънката Йоланда Балаш на стадион „ Васил Левски “ на 16 юли 1961 година и 192 см на австрийката Илона Гусенбауер във Виена. Балаш е и атлетката, която е правила 13 ремонти на международния връх в скока на височина, като и един път е изравнявала най-хубавото достижение на планетата. След нея е великата Розмари Вищас-Акерман от Германска демократична република, която има единствено 5. Акерман обаче е тази, която единствена съумява да го усъвършенства с цели 3 сантиметра и го прави от 197 на 200 см. След тази височина единствено Людмила Жечева-Андонова съумява да го поправи с 2 см разлика – от 205 на Тамара Бикова до 207. Всички останали върхове са единствено с 1 см разлика. България има три спортистки, които са поставяли международен връх в скока на височина – Стефка, Йорданка Благоева и Людмила Андонова. По този индикатор пред нас са единствено Съединени американски щати и Англия. Те имат по пет. Последният на американките обаче е от 1 септември 1956 година, когато Милдред Макданиъл-Сингълтън преодолява 176 см. На Англия пък е малко преди този момент, когато на 5 май същата година Телма Хопкинс скача 174 см. Нидерландия и Съюз на съветските социалистически републики имат по две международни рекордьорки, а Канада, Южна Африка, Швейцария, Румъния, Китай, Австрия, Федерална Република Германия, Германска демократична република и Италия – по една. Реално България е държавата, която държи най-стария рекорд в атлетиката, тъй като всички достижения преди този на Стефка в други дисциплини са от страни, които към този момент ги няма на картата. Германската демократична република държи тези на 400 метра дами посредством Марита Кох (47,60 сек на 6 октомври 1985 г.) и на диск при мъжете посредством Юрген Шулт (74,08 м на 6 юни 1986 г.), Съюзът на руските социалистически републики – на гюле при дамите посредством Наталия Лисовская (22,63 м на 7 юли 1987 г.) и на чук при мъжете посредством Юрий Седих (86,74 м от 30 август 1986 г.) и Чехословашката социалистическа република – най-старият изобщо посредством Ярмила Кратохвилова на 800 метра (1:53,28 мин на 26 юли 1983 г.). “В Рим имах болки в кръста. С нас беше бай Георги, прочут чакръкчия, който ме наместваше. Спомням си, че преди състезанието сънувах мътна вода От старите хора знам, че това е на пари. То било на връх ”, изяснява върха си Стефка. “Предния ден отидохме и до фонтана “Треви ”, където хвърлих български стотинки. И това било на шанс. Но най-важното е работата ”, споделя още тя. “В един миг, когато Бикова ме изпревари, си помислих, че изпускам купата, която си е моя. И почувствах страховит прилив на адреналин. Само два пъти ми се е случвало в кариерата – в Рим и когато завоювах златния олимпийски орден в Атланта и се надскачахме с Ники Бакояни. Титлата трябваше да бъде моя. И по този начин стана. В Рим може би оказа помощ и болката, тъй като не мислех само за скоковете. Исках просто да стана първа и да се прибера в хотела, с цел да си умря. Друго нищо не ме интересуваше ”, споделя още Костадинова. “Тези 209 см станаха през годините нещо като мой непокътнат знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките благоприятни условия. Но международният връх не е единствено мой. Той е на България. Този връх, а и всичките ми други върхове и триумфи станаха факт с помощта на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на страната, вложила в спорта. Благодаря на Ники Петров, с който още сме международен тандем. Той ме възпита като състезател, жена и човек. Благодаря на клуб “Тракия ”, на спортното учебно заведение в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо доста значимо – това достижение е и с помощта на останалите доста мощни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе върховете. Тогава, на олимпийския стадион в Рим, не съм мислила за това какъв брой време ще удържат тези 209 см. Емоцията беше толкоз мощна. Много атлетки по-късно опитваха да подобрят върха – някои бяха доста близо, аз самата също пробвах десетки пъти. Много ми се желае – и ще бъде щастлива – в случай че този връх бъде усъвършенстван от българка. И по този начин да си остане наш. Защото тъкмо сходни международни върхове провокират почит у останалите. Само по този начин, като побеждаваш и си на върха, печелиш почитание и самопризнание ”, добавя грандамата на международната атлетика. Която 35 години не слиза от върха на света. Автор: Георги Банов / „ 24 часа “ Снимка: Официален Инстаграм профил на Стефка Костадинова