Вероятно човечеството ще се самоунищожи далеч преди това да направи Слънцето
Астрономите са сигурни, че след милиарди години Слънцето ще изпари земните океани, което дейно ще унищожи целия живот на планетата.
Най-доброто решение на тази идна кончина, съгласно неотдавнашна обява в теоретичен американски блог от харвардския астроном Ави Льоб, е преместването на човечеството в други елементи на Вселената.
Вместо да урежда съществуващите планети, Льоб предлага нашият тип да построи мобилен „ главен ъпгрейд към Международната галактическа станция “, кадърен да се движи в космоса и да засява други светове с нашия генетичен материал.
Но Льоб предизвестява, че човечеството евентуално ще стигне до гибелта си „ вследствие на самонанесени рани доста преди Слънцето да реализира предсказуемата си опасност “.
Докато звездата изчерпва атомите на водород и хелий, с цел да изгори в ядрото си, тя свети все по-ярко и по-ярко. В последна сметка слънцето ще бомбардира Земята с задоволително високоенергийна светлина, с цел да изпари международните океани, да стопи полярните ледени шапки и да лиши атмосферата от всяка влага – дейно убивайки целия живот.
Но не се тормозете. Най-вероятно до тогава всички хора ще са от дълго време мъртви.
Наскоро кореспондент на Би Би Си попита Ави Льоб какво е вероятното решение за идната кончина на човечеството. Льоб даде своя отговор в скорошна обява в блога на Scientific American, където той съобщи какъв брой налага се нашият тип да се реалокира в други елементи на Вселената, които са по-далеч от възходящата бляскавост на нашето Слънце.
Астрономът не желае хората да останат приковани към съществуващите планети и луни – той споделя, че би било най-добре, в случай че човечеството може „ да създаде гигантска конструкция, която ще може да маневрира, като реализира оптималното орбитално разстояние от смъртоносната сила на слънцето “.
След като сполучливо колонизират както близкото, по този начин и по-далечното междузвездно пространство, съгласно Льоб, хората могат да създадат генетично идентични копия от себе си и от земната флора и фауна, с цел да посеят други планети с живот.
Като споделя това, Лоб приключва обявата си в блога с потискаща записка. Според него човечеството ще се затрие доста преди Слънцето да може да направи това.
Льоб, който е ръководител на департамента по астрономия в Харвардския университет, написа, че човечеството би трябвало да „ обмисля пътуванията в Космоса отвън Слънчевата система “. За да създадат това, съгласно него, бъдещите хора би трябвало да изградят „ неестествен свят “, кадърен да пътува сред звезди и техните евентуално обитаеми планети. Този „ промишлен галактически транспортен съд и местообитание на индивида биха представлявали нещо като доста огромно надграждане на Международната галактическа станция (МКС) “, споделя той.
След като транспортните средства за пътешестване до други планети и луни във Вселената са обезпечени, човечеството би трябвало да се концентрира върху дублирането на своя тип и други съществуващи типове, преди всички да бъдат унищожени.
„ Дългосрочното решение на нашите екзистенциални закани е да не държим всички яйца в една кошница “, написа Льоб. За него това значи да вършим генетично идентични копия на себе си, растения и животни и да разпространяваме тези копия в регионите на други звезди.
Очевидно астрономът уточни, че бъдещото решение няма да направи доста за запазването на хората живи на Земята. Но за Льоб е по-важно да се обезпечи дълголетието на нашия тип като цяло. „ Склонен съм да имам вяра, че нашата цивилизация ще изчезне вследствие на самонанесени рани доста преди Слънцето да съставлява предсказуемата опасност “, написа той. „ Защо имам вяра в това? Тъй като мъртвото безмълвие, което чуваме до момента от многочислените обитаеми екзопланети, които открихме, може да демонстрира, че напредналите цивилизации имат доста по-кратък живот, в сравнение с техните звезди-домакини. “
Льоб е убеден, че извънземният живот съществува или е съществувал във Вселената. Той стана прочут с концепцията, че първият междузвезден обект, преминаващ през нашата Слънчева система – скалата, наречена „ Оумуамуа “, е бил напреднал галактически транспортен съд на извънземни, разузнаващ Земята и околните планети. Оттогава тази догадка беше отхвърлена от голям брой астрономи.
През септември учените оповестиха, че за първи път са разкрили водна пара на евентуално обитаема планета. Планетата, наречена K2-18b, е супер Земя, която обикаля към звезда на 110 светлинни години от нас.
K2-18b е единствената известна планета отвън нашата Слънчева система с вода, атмосфера и температурен диапазон, които биха могли да поддържат течна вода на нейната повърхнина, което е най-хубавия залог за намиране на извънземен живот.
Но както Льоб загатва в своя блог пост, към този момент откривателите към момента не са разкрили някой различен там.
Идеите на Льоб оферират решение на един доста действителен проблем, който един ден може да унищожи нашата планета. Бъдещата му версия на МКС би могла да подсигурява, че човечеството ще остане преносимо пред изменящото се Слънце.
Нашето слънце оцелява, като изгаря водородни атоми и ги трансформира в хелий в сърцевината си. Всъщност то изгаря към 600 милиона тона водород всяка секунда.
И защото сърцевината на Слънцето се насища с този хелий, той се свива, което води до реакции на нуклеарен синтез вътре в него, което значи, че Слънцето изхвърля повече сила.
За всеки милиард години през които Слънцето изгаря водород, то става с към 10% по-ярко. Един ден в далечното бъдеще – след към 1 милиард години, съгласно Льоб – тази бляскавост ще стане прекомерно мощна, с цел да може Земята да оцелее.
Нарастването на яркостта с 10% на всеки милиард години значи, че след 3,5 милиарда години слънцето ще грее съвсем с 40% по-ярко, което ще кипне земните океани, ще стопи ледените шапки и ще извади цялата влага от атмосферата.
„ Слънчевата високоенергийна светлина ще бомбардира атмосферата и в последна сметка ще направи Земята напълно суха “, съобщи преди време пред Business Insider Джилиън Скудър, астрофизик от университета в Съсекс.
Нашата планета, откакто изгуби живота, ще стане отвратително гореща, суха и безплодна – като Венера.
Нещата ще продължат да се развиват и един ден, след към 4 или 5 милиарда години, Слънцето ще изгори напълно водорода и вместо това ще стартира да гори хелий.
„ След като водородът спре да гори в сърцевината на слънцето, звездата публично може да се смята за червен колос “, споделя Скудър. „ След това ще прекара към един милиард години, разширявайки се “.
Атмосферата на Слънцето червен колос ще се разгръща до сегашната орбита на Марс, поглъщайки Меркурий и Венера.
Според Скудър, Земята може да избяга от орбитата на разширяващото се слънце или да бъде погълната от нея. Но даже и в случай че нашата планета се изплъзне отвън обсега на Слънцето, интензивните температури ще я изгорят напълно и ще я трансфорат в мъртъв камък.
„ И в двата случая нашата планета ще бъде много покрай повърхността на аления колос, в който ще се е трансформирало Сланцето, което ще е несъвместимо с живота “, споделя Скудър.
