Астрономите наскоро откриха доказателства за странстващи планети в нашата Слънчева

Астрономите неотдавна откриха доказателства за странстващи планети в нашата Слънчева система посредством наблюдаване благодарение на гравитационни микролещи. Сега те са „ уловени “ от Слънцето, само че в миналото са били гравитационно свързани с други звезди.

Неотдавнашното разкриване на доказателства за тези свободно плаващи планети (FFP) благодарение на MOA-II и научната работа (достъпна в платформата arXiv) на разнообразни откриватели, измежду които Амир Сирадж, научен астрофизик в Принстънския университет, допускат, че планетите, изхвърлени от първичните си звездни системи, може да са хванати в капан в краищата на нашата лична система.

Тази догадка, подкрепена от данните за гравитационно микросгъстяване и моделите за формиране на планети, покачва опцията наоколо да се намират антични екзопланети, което дава неповторима опция за проучване на образуването на планети и търсене на извънземен живот.

Космическите скитници…

Проучване от месец март 2023 година разкрива съществуването на евентуални блуждаещи планети (известни още като „ планети сираци “), наричани още свободно плаващи планети (FFP, free-floating planets). Тези неповторими небесни тела пътуват в пространството, като се носят свободно, без да са привързани към звезда-приемник.

Това изобретение стана допустимо с помощта на разбора на данните от гравитационното микролинзиране, събрани в границите на плана MOA-II сред 2006 и 2014 година Гравитационното микролинзиране е събитие, при което светлината от далечна звезда се огъва и усилва от гравитацията на солиден обект, като да вземем за пример планета, ситуирана пред звездата и наблюдателния инструмент (в този случай Земята). Този способ разрешава на астрономите да откриват планети с друга маса, в това число планети с размери, сходни на тези на Земята, или даже по-малки от нея, които другояче биха били прекомерно надалеч или прекомерно тъмни за непосредствено разкриване.

Мащабът на това изобретение е неочакван. Изследването демонстрира, че броят на такива SPP е доста по-голям, в сравнение с предвиждат актуалните астрономически модели. Тези странстващи планети се правят оценка като от 19 до 23 пъти по-често срещани, в сравнение с планетите в необятни орбити към своята звезда. Това ненадейно обилие на SPP допуска сюжет, при който доста планети може да са били изхвърлени от първичните си планетни системи.

Такова изхвърляне може да е резултат от комплицирани гравитационни взаимоотношения в звездните системи, изключително по време на турбулентните стадии на тяхното образуване. Тези резултати частично опровергават съществуващите теории за образуването и еволюцията на планетарните системи, като допускат, че този развой може да е по-хаотичен и динамичен, в сравнение с се смяташе до момента. По този метод наличието на тези блуждаещи планети в междузвездното пространство може да даде значими сведения за главните механизми, ръководещи раждането и съзряването на планетарните системи в нашата вселена.

Планети, попаднали в клопката на Слънчевата система

По-нататъшните проучвания на Амир Сирадж демонстрират, че нашата Слънчева система може да е уловила такива странстващи планети по време на своята еволюция. Тези планети, сходни по мярка на Марс или Меркурий, биха се намирали на извънредно далечни дистанции от Земята, евентуално от порядъка на стотици или даже хиляди астрономически единици (AU). Една астрономическа единица подхожда на междинното разстояние сред Земята и Слънцето, т.е. към 150 милиона километра.

По този метод тези уловени планети ще се намират надалеч отвън нашата Слънчева система, в един едва изследван и мистериозен район. Тази догадка навежда на мисълта, че нашата Слънчева система може да е по-сложна и разнообразна, в сравнение с се смяташе до момента, и може да съдържа небесни тела, произхождащи от други звездни системи.

Досега проучването на екзопланетите бе лимитирано от големите дистанции, които ни разделят от другите звездни системи. Но опцията за хващане на екзопланети в границите на личната ни система ще разреши на учените да изследват тези непознати светове доста по-обстойно. Това би могло да даде скъпа информация за образуването и еволюцията на планетите, както и за изискванията, нужни за възникването на живот.

Новата гигантска камера в обсерваторията „ Вера К. Рубин “, която би трябвало да стартира да действа през 2025 година, безспорно ще играе основна роля в това търсене. Със своите усъвършенствани благоприятни условия (цифров датчик с 3,2 милиарда пиксела) тази обсерватория ще може да открива слабата светимост на тези далечни планети, предоставяйки първата съответна опция за проучване на „ екзопланети “ в границите на нашата лична Слънчева система.

Прогнози, които се разграничават от съществуващите модели

Предложената от Амир Сирадж и другите откриватели догадка за блуждаещи планети, уловени от Слънчевата система, ясно се разграничава от досегашните догатки за хипотетични небесни тела като прословутата „ Девета планета “.

Търсенето на деветата планета стартира през 2016 година Тогава двама астрономи от Калифорнийския софтуерен институт показаха доказателства, че шест обекта оттатък орбитата на Нептун са необичайно групирани дружно. Най-отдалечените точки на орбитите им се намират доста по-далече от Слънцето, в сравнение с най-близките точки на техните орбити. Според изчисленията ексцентричността на тези орбити може да се изясни с гравитационното притегляне на невидима планета, която е към четири пъти по-голяма и към 10 пъти по-масивна от Земята.

Докато търсенето на „ Деветата планета “ е стимулирано основно от аномалиите в орбитите на транснептуновите обекти, които допускат гравитационното въздействие на огромна незнайна планета, хипотезата за блуждаещата планета има друга основа. Тя се базира на модели за образуване на звезди и планети, които регистрират динамичността на младите звездни системи и гравитационните взаимоотношения, които могат да отклонят планетите от първичните им орбити. Въпреки че тази догадка е подкрепена от съответни данни и модели, към момента са нужни задълбочени проучвания за нейното потвърждаване.