Хабъл“ откри най-далечната звезда - Еарендел
Астрономи откриха най-далечната звезда, следена в миналото - свръхгорещ и свръхярък колос, който се е формирал преди близо 13 милиарда години в зората на космоса, съобщи Асошиейтед прес, базирайки се на обява в сп. " Нейчър ".
Тази светеща синя звезда обаче е изчезнала от дълго време. Тя е била толкоз солидна, че съвсем несъмнено се е взривила на парченца единствено няколко милиона години след появяването си. Бързата й крах прави откритието на интернационален екип благодарение на галактическия телескоп " Хъбъл " още по-невероятно, защото са нужни еони, до момента в който светлината, предавана от далечни звезди, доближи до нас, цитира Българска телеграфна агенция. Любопитен подробност - цивилизацията ни през днешния ден живее в еон фанерозой, епоха ценозой, интервал кватернер и ера холоцен.
" Виждаме звездата такава, каквато е била преди към 12,8 милиарда години или към 900 милиона години след Големия гърмеж ", сподели астрономът и водещ създател на проучването Брайън Уелч от университета " Джонс Хопкинс ". " Определено имахме шанс ", добавя той.
Астрономът я посочва Еарендел (Earendel), староанглийско име, което значи утринна звезда или изгряваща светлина - по думите му " уместно название за звезда, която сме следили във време, постоянно наричано " галактическа зора ".
Предишният рекордьор, Икар, също наследник свръхгигант, открит от " Хъбъл ", се е формирал преди 9,4 милиарда години - повече от 4 милиарда години след Големия гърмеж.
И в двата случая астрономите са употребявали техника, известна като гравитационна леща, с цел да усилят слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими поради големите им дистанции.
Макар " Хъбъл " да се е " взирал " в галактики, отдалечени на 300-400 милиона години от Големия гърмеж, който е формирал Вселената, обособените им звезди е невероятно да бъдат открити.
Въз основа на данните от " Хъбъл " учените позволяват, че Еарендел може да е била измежду първото потомство звезди, родени след Големия гърмеж. Бъдещите наблюдения с неотдавна изстреляния галактически телескоп " Джеймс Уеб " би трябвало да дават повече детайлности или " още едно парче от галактическия пъзел, който съставлява еволюцията на нашата Вселена ".
Според актуалните данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и към 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била основната звезда в бинарна или даже в тройна или четворна звездна система, отбелязва Уелч.
Телескопът " Джеймс Уеб ", който е 100 пъти по-мощен от " Хъбъл ", би трябвало да помогне да се обясни какъв брой солидна и гореща е била звездата в реалност и да разкрие повече за нейната родителска вселена.
Тази светеща синя звезда обаче е изчезнала от дълго време. Тя е била толкоз солидна, че съвсем несъмнено се е взривила на парченца единствено няколко милиона години след появяването си. Бързата й крах прави откритието на интернационален екип благодарение на галактическия телескоп " Хъбъл " още по-невероятно, защото са нужни еони, до момента в който светлината, предавана от далечни звезди, доближи до нас, цитира Българска телеграфна агенция. Любопитен подробност - цивилизацията ни през днешния ден живее в еон фанерозой, епоха ценозой, интервал кватернер и ера холоцен.
" Виждаме звездата такава, каквато е била преди към 12,8 милиарда години или към 900 милиона години след Големия гърмеж ", сподели астрономът и водещ създател на проучването Брайън Уелч от университета " Джонс Хопкинс ". " Определено имахме шанс ", добавя той.
Астрономът я посочва Еарендел (Earendel), староанглийско име, което значи утринна звезда или изгряваща светлина - по думите му " уместно название за звезда, която сме следили във време, постоянно наричано " галактическа зора ".
Предишният рекордьор, Икар, също наследник свръхгигант, открит от " Хъбъл ", се е формирал преди 9,4 милиарда години - повече от 4 милиарда години след Големия гърмеж.
И в двата случая астрономите са употребявали техника, известна като гравитационна леща, с цел да усилят слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими поради големите им дистанции.
Макар " Хъбъл " да се е " взирал " в галактики, отдалечени на 300-400 милиона години от Големия гърмеж, който е формирал Вселената, обособените им звезди е невероятно да бъдат открити.
Въз основа на данните от " Хъбъл " учените позволяват, че Еарендел може да е била измежду първото потомство звезди, родени след Големия гърмеж. Бъдещите наблюдения с неотдавна изстреляния галактически телескоп " Джеймс Уеб " би трябвало да дават повече детайлности или " още едно парче от галактическия пъзел, който съставлява еволюцията на нашата Вселена ".
Според актуалните данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и към 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била основната звезда в бинарна или даже в тройна или четворна звездна система, отбелязва Уелч.
Телескопът " Джеймс Уеб ", който е 100 пъти по-мощен от " Хъбъл ", би трябвало да помогне да се обясни какъв брой солидна и гореща е била звездата в реалност и да разкрие повече за нейната родителска вселена.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ