“Да се работи до припадане не е героизъм”: Защо е важно личният живот да е преди работата
Аспектите на персоналния живот и благоденствие е добре да са с приоритет пред работата.
Така клиничният психолог, невроучен и ментализационен психотерапевт Мартин Колев дава отговор на въпроса по какъв начин човек може да избегне все по-често срещаното положение на физическо и прочувствено безсилие вследствие на дълготрайно претоварване на работното място, написа.
Синдромът на професионалното прегаряне е известно още като бърнаут (от англ. ез burnout). “Дневник ” цитира световно изследване на американската консултантска компания " Маккинзи " (McKinsey), съгласно което през 2022 година близо половината от чиновниците по света са били наранени от него в друга степен.
През 2019 година Световната здравна организация включи прегарянето в интернационалната си подредба, въпреки да не го дефинира като здравно положение, а като професионално събитие. Според организацията положението се дефинира като " синдром в следствие от продължителен стрес на работното място, който не е бил сполучливо ръководен ". Има три значими признака: чувство за привършване на енергията; негативизъм или цинизъм, свързани с работата; понижена професионална успеваемост.
" Умението да се работи до припадане наподобява въпрос на подвиг в днешно време. Много рядко се замисляме, че това е обезщетителен механизъм - в случай че имаме непълнота в персоналния си живот, има възможност да стартираме да се претрупваме с работа, постоянно без да си даваме сметка ", споделя Мартин Колев в изявление за " Дневник ". Той добавя, че има хора, които прекарват целия си живот в бърнаут, без да осъзнават това. Отраженията са както върху професионалния, по този начин и върху персоналния им живот.
Какво може да се направи
Според специалиста първата крачка към превъзмогването на казуса е пречупването на стереотипното поверие, че да се приказва с някого, да се отиде при психолог или психиатър е срамно и човек би трябвало да е вманиачен: " Не се отива заради полуда, а тъй като в системата на действие - психологично, телесно, прочувствено, тялото ни записва неправда ".
Специалистът отбелязва, че може става дума и за контузия от предишното, която седи " заспала " в индивида и може да се задейства от претоварването на работа. Консултациите, според от положението, могат да тръгнат в няколко направления. Понякога психическото консултиране, в това число някои форми на коучинга, може да са задоволителни. При по-тежките случаи може да се наложи консултация с доктор, в случай че се е стигнало до демонстрация на телесни признаци като хронични главоболия, гастритни и язвени рецесии или спастичност на кръвоносни съдове.
Лекарства или отмора
В някои култури хората се хвърлят напряко към лекарства, само че това не ми се коства положително решение, разяснява психотерапевтът. Казва, че при някои хора психиатричен медикамент може да е нужен в по-крайни етапи, като задачата е да се излекува нещо и по едно и също време да се подкрепи организмът да се възвърне от това, което си му се случва по съзнавана или несъзнавана причина.
Скептичен е и към добилите известност в последно време хранителни добавки, съдържащи триптофан, прекурсор на невротрансмитера серотонин. Те се продават свободно и постоянно се употребяват за самолечение при стрес, бодърствуване или депресивни положения. По думите на Мартин Колев обаче известното изказване, че колкото повече серотонин има човек в тялото си, толкоз по-щастлив се усеща, е много опростенческо: " Тези хранителни добавки няма какво да създадат при сериозна прочувствена симптоматика. Надявам се да има хора, които изпитват облекчение от този тип самоназначена намеса, само че не съм податлив да имам вяра, че те могат да оказват помощ при по-сериозните сюжети ".
Почивката може да облекчи положението на професионално прегаряне, споделя Колев. Смята обаче, че задаващите се почивни дни по Коледа и Нова година не са най-подходящите. " Те ни оставят свободно време, само че са свързани с високо прочувствено и сензорно натоварване: всичко е блестящо и шарено, на всички места мигат лампички, стряскат ни фойерверки и бомбички, човек е разчувствуван от подаръците, които ще получи, под напрежение е дали той е обезпечил хубави дарове "
Според психотерапевта доста по-пълноценна е почивката, която не е обвързана с нищо. През някой инцидентен ден от февруари, да вземем за пример. И припомня, че съгласно проучвания тя би трябвало да продължава сред 10 и 14 дни, с цел да се задействат съответно нужните физиологични и психологични процеси, защото постоянно в първите дни човек въобще не може да се изключи от работния режим.
Така клиничният психолог, невроучен и ментализационен психотерапевт Мартин Колев дава отговор на въпроса по какъв начин човек може да избегне все по-често срещаното положение на физическо и прочувствено безсилие вследствие на дълготрайно претоварване на работното място, написа.
Синдромът на професионалното прегаряне е известно още като бърнаут (от англ. ез burnout). “Дневник ” цитира световно изследване на американската консултантска компания " Маккинзи " (McKinsey), съгласно което през 2022 година близо половината от чиновниците по света са били наранени от него в друга степен.
През 2019 година Световната здравна организация включи прегарянето в интернационалната си подредба, въпреки да не го дефинира като здравно положение, а като професионално събитие. Според организацията положението се дефинира като " синдром в следствие от продължителен стрес на работното място, който не е бил сполучливо ръководен ". Има три значими признака: чувство за привършване на енергията; негативизъм или цинизъм, свързани с работата; понижена професионална успеваемост.
" Умението да се работи до припадане наподобява въпрос на подвиг в днешно време. Много рядко се замисляме, че това е обезщетителен механизъм - в случай че имаме непълнота в персоналния си живот, има възможност да стартираме да се претрупваме с работа, постоянно без да си даваме сметка ", споделя Мартин Колев в изявление за " Дневник ". Той добавя, че има хора, които прекарват целия си живот в бърнаут, без да осъзнават това. Отраженията са както върху професионалния, по този начин и върху персоналния им живот.
Какво може да се направи
Според специалиста първата крачка към превъзмогването на казуса е пречупването на стереотипното поверие, че да се приказва с някого, да се отиде при психолог или психиатър е срамно и човек би трябвало да е вманиачен: " Не се отива заради полуда, а тъй като в системата на действие - психологично, телесно, прочувствено, тялото ни записва неправда ".
Специалистът отбелязва, че може става дума и за контузия от предишното, която седи " заспала " в индивида и може да се задейства от претоварването на работа. Консултациите, според от положението, могат да тръгнат в няколко направления. Понякога психическото консултиране, в това число някои форми на коучинга, може да са задоволителни. При по-тежките случаи може да се наложи консултация с доктор, в случай че се е стигнало до демонстрация на телесни признаци като хронични главоболия, гастритни и язвени рецесии или спастичност на кръвоносни съдове.
Лекарства или отмора
В някои култури хората се хвърлят напряко към лекарства, само че това не ми се коства положително решение, разяснява психотерапевтът. Казва, че при някои хора психиатричен медикамент може да е нужен в по-крайни етапи, като задачата е да се излекува нещо и по едно и също време да се подкрепи организмът да се възвърне от това, което си му се случва по съзнавана или несъзнавана причина.
Скептичен е и към добилите известност в последно време хранителни добавки, съдържащи триптофан, прекурсор на невротрансмитера серотонин. Те се продават свободно и постоянно се употребяват за самолечение при стрес, бодърствуване или депресивни положения. По думите на Мартин Колев обаче известното изказване, че колкото повече серотонин има човек в тялото си, толкоз по-щастлив се усеща, е много опростенческо: " Тези хранителни добавки няма какво да създадат при сериозна прочувствена симптоматика. Надявам се да има хора, които изпитват облекчение от този тип самоназначена намеса, само че не съм податлив да имам вяра, че те могат да оказват помощ при по-сериозните сюжети ".
Почивката може да облекчи положението на професионално прегаряне, споделя Колев. Смята обаче, че задаващите се почивни дни по Коледа и Нова година не са най-подходящите. " Те ни оставят свободно време, само че са свързани с високо прочувствено и сензорно натоварване: всичко е блестящо и шарено, на всички места мигат лампички, стряскат ни фойерверки и бомбички, човек е разчувствуван от подаръците, които ще получи, под напрежение е дали той е обезпечил хубави дарове "
Според психотерапевта доста по-пълноценна е почивката, която не е обвързана с нищо. През някой инцидентен ден от февруари, да вземем за пример. И припомня, че съгласно проучвания тя би трябвало да продължава сред 10 и 14 дни, с цел да се задействат съответно нужните физиологични и психологични процеси, защото постоянно в първите дни човек въобще не може да се изключи от работния режим.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ