Бизнесът се обяви против МРЗ да е 50% от средната брутна заплата, работодатели ще сезират ЕК
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) дружно с други работодателски организации ще оспори пред Европейската комисия и Международната организация на труда (МОТ) признатото през вчерашния ден решение на българския парламент за размера на минималната работна заплата (МРЗ). Това заяви през днешния ден във Варна ръководителят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев. Той бе измежду участниците в среща полемика за проблемите и опциите пред българския бизнес през 2023 година, чийто хазаин бе Икономическият университет в крайморския град, съобщи Българска телеграфна агенция.
Решението минималната работна заплата (МРЗ) да е 50 на 100 от междинната за страната е неточност, то опонира на Конвенцията на МОТ и на Европейската инструкция за съответни минимални заплащане, уточни Велев. По думите му с това гласоподаване Народното събрание в действителност е иззел функционалностите на Тристранния съвет, както и на Министерския съвет.
При неспиращата предизборна акция през последните години и неналичието на водачество се стига до такива неверни решения, а това е нездравословно за страната и за хората, уточни Велев. Според него решението ще докара до това, че в някои стопански браншове всички ще вземат равни хонорари, без значение от приноса си, уточни Велев.
В Европа съотношението сред минималната и междинната заплата е 43 %, в Съединени американски щати и Китай - доста по-ниско, добави ръководителят на АИКБ. Според него проблем е и това, че при фиксирането на съотношението у нас Народното събрание не е взел поради нито че се начислява % за прослужено време, нито огромната диференциация в заплатите по стопански браншове и по територии. В обособените браншове разликата в междинните заплати доближава четири пъти, сподели още Велев. Според него вярното решение би било минималната заплата да бъде друга в другите стопански сфери, като се договаря от обществените сътрудници.
Безпрецедентно е Народно заседание да дефинира размер на минималната работна заплата, добави Милена Ангелова, основен секретар на АИКБ. Според нея решението крие заплаха да се усили инфлационната серпантина. Има риск да се ускори и натискът върху обществената система, тъй като там има доста помощи, обвързани с МРЗ, добави още Ангелова.
Краткосрочният дефицит на фрагменти в страната е 200 000 души и той ще продължава да пораства. Заради демографската рецесия годишно на пазара на труда губим по 50 000 души, като това ще продължи най-малко през идващите 20 години, разяснява още Васил Велев.
Приоритетите на АИКБ за тази година са трите участия на страната ни – в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, изясни Велев. По думите му дали ще бъдем признати в еврозоната от 1 януари 2024 година, ще се реши в средата на актуалната, като за постигането на тази цел е значимо и бизнесът да активизира напъните си.
Според Велев за задачата е нужна ценова непоклатимост и по тази причина АИКБ прикани бизнесмените да се постараят да понижат цените на стоките и услугите, с цел да бъде потисната инфлацията. Той посочи, че Асоциацията изцяло поддържа влизането на България в еврозоната, защото това ще усъвършенства капиталовата среда, ще спомогне за ускорение на икономическия напредък и повишение на виталния стандарт.
За нас приоритет остава обезпечаването на сила на конкурентни цени за българския бизнес, добави Велев. По думите му акцент за Асоциацията е и обезпечаването на човешки запаси. В тази тенденция с изключение на развиване на връзките сред бизнеса и образованието и пазара на труда, ще се работи и за облекчение на трудовата миграция. В това отношение българското законодателство към момента е надалеч от най-хубавите европейски практики, изясни Велев. По думите му у нас са наложени непотребни ограничавания, а в страните, най-големи експортьори на човешки запас, даже нямаме дипломатически представителства. Ако процедурите за импорт на работна ръка бъдат улеснени, тук ще има доста повече стопански заети хора, които ще заплащат налози в България и ще харчат в нашата страна, добави ръководителят на АИКБ.
През последните две години имаше серия рецесии, светът стартира да се деглобализира, само че макар компликациите за миналата година ще покажем добър стопански растеж, сподели още Велев. Той посочи, че през второто полугодие на 2022 година българската промишленост е в топ три по ритъм на развиване в Европейски Съюз. Като растеж на възнагражденията за последното регистрирано тримесечие България е номер едно, добави Велев.
Председателят на АИКБ сподели още, че е редно да бъдат осъществени промените, отлагани през последните 30 години. Според него има потребност от промени в здравната и трудова експертиза. Необходима е и промяна с такса битови боклуци, тъй като България е единствената страна в Европейски Съюз, където се заплаща не на база генерираното количество, а съгласно оценката на парцела, сподели Велев и добави, че този метод на установяване на данъка, с изключение на всичко друго, пречи и за реализирането на кръгова стопанска система.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Решението минималната работна заплата (МРЗ) да е 50 на 100 от междинната за страната е неточност, то опонира на Конвенцията на МОТ и на Европейската инструкция за съответни минимални заплащане, уточни Велев. По думите му с това гласоподаване Народното събрание в действителност е иззел функционалностите на Тристранния съвет, както и на Министерския съвет.
При неспиращата предизборна акция през последните години и неналичието на водачество се стига до такива неверни решения, а това е нездравословно за страната и за хората, уточни Велев. Според него решението ще докара до това, че в някои стопански браншове всички ще вземат равни хонорари, без значение от приноса си, уточни Велев.
В Европа съотношението сред минималната и междинната заплата е 43 %, в Съединени американски щати и Китай - доста по-ниско, добави ръководителят на АИКБ. Според него проблем е и това, че при фиксирането на съотношението у нас Народното събрание не е взел поради нито че се начислява % за прослужено време, нито огромната диференциация в заплатите по стопански браншове и по територии. В обособените браншове разликата в междинните заплати доближава четири пъти, сподели още Велев. Според него вярното решение би било минималната заплата да бъде друга в другите стопански сфери, като се договаря от обществените сътрудници.
Безпрецедентно е Народно заседание да дефинира размер на минималната работна заплата, добави Милена Ангелова, основен секретар на АИКБ. Според нея решението крие заплаха да се усили инфлационната серпантина. Има риск да се ускори и натискът върху обществената система, тъй като там има доста помощи, обвързани с МРЗ, добави още Ангелова.
Краткосрочният дефицит на фрагменти в страната е 200 000 души и той ще продължава да пораства. Заради демографската рецесия годишно на пазара на труда губим по 50 000 души, като това ще продължи най-малко през идващите 20 години, разяснява още Васил Велев.
Приоритетите на АИКБ за тази година са трите участия на страната ни – в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, изясни Велев. По думите му дали ще бъдем признати в еврозоната от 1 януари 2024 година, ще се реши в средата на актуалната, като за постигането на тази цел е значимо и бизнесът да активизира напъните си.
Според Велев за задачата е нужна ценова непоклатимост и по тази причина АИКБ прикани бизнесмените да се постараят да понижат цените на стоките и услугите, с цел да бъде потисната инфлацията. Той посочи, че Асоциацията изцяло поддържа влизането на България в еврозоната, защото това ще усъвършенства капиталовата среда, ще спомогне за ускорение на икономическия напредък и повишение на виталния стандарт.
За нас приоритет остава обезпечаването на сила на конкурентни цени за българския бизнес, добави Велев. По думите му акцент за Асоциацията е и обезпечаването на човешки запаси. В тази тенденция с изключение на развиване на връзките сред бизнеса и образованието и пазара на труда, ще се работи и за облекчение на трудовата миграция. В това отношение българското законодателство към момента е надалеч от най-хубавите европейски практики, изясни Велев. По думите му у нас са наложени непотребни ограничавания, а в страните, най-големи експортьори на човешки запас, даже нямаме дипломатически представителства. Ако процедурите за импорт на работна ръка бъдат улеснени, тук ще има доста повече стопански заети хора, които ще заплащат налози в България и ще харчат в нашата страна, добави ръководителят на АИКБ.
През последните две години имаше серия рецесии, светът стартира да се деглобализира, само че макар компликациите за миналата година ще покажем добър стопански растеж, сподели още Велев. Той посочи, че през второто полугодие на 2022 година българската промишленост е в топ три по ритъм на развиване в Европейски Съюз. Като растеж на възнагражденията за последното регистрирано тримесечие България е номер едно, добави Велев.
Председателят на АИКБ сподели още, че е редно да бъдат осъществени промените, отлагани през последните 30 години. Според него има потребност от промени в здравната и трудова експертиза. Необходима е и промяна с такса битови боклуци, тъй като България е единствената страна в Европейски Съюз, където се заплаща не на база генерираното количество, а съгласно оценката на парцела, сподели Велев и добави, че този метод на установяване на данъка, с изключение на всичко друго, пречи и за реализирането на кръгова стопанска система.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ