Президентът на КНСБ: Бюджет 2022 има доста добри качества
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) показва запаси за средносрочната бюджетна прогноза, която съгласно ръководителя на АИКБ Васил Велев ни отдалечава от участие в еврозоната. Според президента на КНСБ Пламен Димитров обаче Бюджет 2022 има много положителни качества.
Велев счита, че при плануван растеж от 3 и повече % има бюджетен планиран недостиг от към 16 милиарда лв. за трите години на рамката. " За нас тази средносрочна прогноза не дава отговор на всички постулати, които имаме в икономическата доктрина. По-лошото е, че практиката демонстрира, че това води до растеж от дългова серпантина, който за България може да се окаже изключително рисков. Самият бюджет за тази година и идващите две е прекомерно разхитителен. Има увеличение на разноските доста над приходите, в това число в държавна администрация, сигурност ", сподели Велев пред Българска национална телевизия.
Според Васил Велев бюджетът е прекомерно разхитителен и води до увеличение на инфлацията, като в това време няма нови политики за поощряване на вложенията.
" Не е съгласно чергата. Най-лошото в него е, че не активизира за по-продуктивна работа, посредством която да се реализира растеж, а споделя - вие без да работите повече може да получите повече, в сравнение с в случай че работите ", сподели Велев.
Според него, в случай че предложенията в бюджета се одобряват майките ще получават във втората година майчинство повече, в сравнение с първата и повече, в сравнение с и е била заплатата им, а безработните може да получат в пъти по-големи обезщетения от заплатата им.
Велев счита, че предстоящата инфлацията ще бъде над тази, която предвижда държавното управление. Според него 9 милиарда лева е разликата сред доходи от налози и харчене.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров назова това спекулации.
" Ако погледнем към недостига, ще забележим, че той е под въпрос. Дали ще остане зависи от две основни дейности - в случай че парите за коронавирус ограниченията не се изхарчат, може да е нулев. 2023 година и 2024 година може и да ги няма тези разноски. Другият огромен съставен елемент са капиталовите разноски, които са повече от 2021 година. Ние считаме, че общите характерности на бюджета са с положителни капиталови индикатори. Единствената рецензия е, че не се компенсира инфлационният напън върху приходите. Не на последно място какво става с парите на пенсионерите от 1 юли 2022 - това не е ясно ", сподели президентът на КНСБ.
По думите на Димитров увеличените разноски са в размер на 6,4 милиарда, като повишаването е с 1,5% за 2022 година, по отношение на 2021 година.
" Най-голямата част отиват към стопанската система, към една трета. 1 милиарда от тях са енергийните помощи за бизнеса и всички обезщетения, които искахме са обезпечени. Останалите отиват към превоз и други браншове, които са капиталови разноски. Другата една трета отиват към обучение и опазване на здравето. Ако някой споделя, че това е неверно, би трябвало да си посипе главата с пепел ", безапелационен е Димитров.
Велев счита, че при плануван растеж от 3 и повече % има бюджетен планиран недостиг от към 16 милиарда лв. за трите години на рамката. " За нас тази средносрочна прогноза не дава отговор на всички постулати, които имаме в икономическата доктрина. По-лошото е, че практиката демонстрира, че това води до растеж от дългова серпантина, който за България може да се окаже изключително рисков. Самият бюджет за тази година и идващите две е прекомерно разхитителен. Има увеличение на разноските доста над приходите, в това число в държавна администрация, сигурност ", сподели Велев пред Българска национална телевизия.
Според Васил Велев бюджетът е прекомерно разхитителен и води до увеличение на инфлацията, като в това време няма нови политики за поощряване на вложенията.
" Не е съгласно чергата. Най-лошото в него е, че не активизира за по-продуктивна работа, посредством която да се реализира растеж, а споделя - вие без да работите повече може да получите повече, в сравнение с в случай че работите ", сподели Велев.
Според него, в случай че предложенията в бюджета се одобряват майките ще получават във втората година майчинство повече, в сравнение с първата и повече, в сравнение с и е била заплатата им, а безработните може да получат в пъти по-големи обезщетения от заплатата им.
Велев счита, че предстоящата инфлацията ще бъде над тази, която предвижда държавното управление. Според него 9 милиарда лева е разликата сред доходи от налози и харчене.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров назова това спекулации.
" Ако погледнем към недостига, ще забележим, че той е под въпрос. Дали ще остане зависи от две основни дейности - в случай че парите за коронавирус ограниченията не се изхарчат, може да е нулев. 2023 година и 2024 година може и да ги няма тези разноски. Другият огромен съставен елемент са капиталовите разноски, които са повече от 2021 година. Ние считаме, че общите характерности на бюджета са с положителни капиталови индикатори. Единствената рецензия е, че не се компенсира инфлационният напън върху приходите. Не на последно място какво става с парите на пенсионерите от 1 юли 2022 - това не е ясно ", сподели президентът на КНСБ.
По думите на Димитров увеличените разноски са в размер на 6,4 милиарда, като повишаването е с 1,5% за 2022 година, по отношение на 2021 година.
" Най-голямата част отиват към стопанската система, към една трета. 1 милиарда от тях са енергийните помощи за бизнеса и всички обезщетения, които искахме са обезпечени. Останалите отиват към превоз и други браншове, които са капиталови разноски. Другата една трета отиват към обучение и опазване на здравето. Ако някой споделя, че това е неверно, би трябвало да си посипе главата с пепел ", безапелационен е Димитров.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ