Аристократката на българската музика Богдана Карадочева винаги се е вълнувала

Аристократката на българската музика Богдана Карадочева постоянно се е вълнувала от горещите политически тематики в страната. И през днешния ден тя следи събитията зорко, само че по-скоро като наблюдаващ.

Навремето Карадочева беше една от емблемите на " синята концепция ", а песента ѝ " Дано " се трансформира в знак на вярата и събираше хиляди на митингите на Съюз на демократичните сили през 90-те. Пред " Ретро " огромната певица показа какво е отношението ѝ към митингите в този момент, поддържа ли властта и за какво не се чува гласът на интелигенцията.  

- Г-жо Карадочева, по какъв начин ще коментирате хода на държавното управление за привикване на Велико национално заседание и нова Конституция?

- Да ви призная, не мога да разясня този въпрос. Мога да приказвам за неща, от които разбирам. От това не разбирам. Говорете с някой правист, не с мен. Има конституционалисти, доктори по интернационално право...

- А симпатизирате ли на митингите?

- Едно време, когато ние излизахме по площадите, имахме идея. Сега няма идея и послания. Това мога да ви кажа.

- Редиците на протестиращите стартират да оредяват, по какъв начин ще се развият събитията съгласно вас?

- Не мога да върша такива прогнози. Аз съм актьор човек, не е редно.

- Но вие сте обвързвана с политиката.

- Аз съм обвързвана с демокрацията. Ние преди време искахме да няма комунизъм и да живеем в народна власт. И пеехме песни и беше прелестно, имаше еуфория, електричество и доста песни.

- Във фейсбук има упреци към вас, че сте изменили на синята концепция и в този момент подкрепяте властта и Йорданка Фандъкова?



- Първо, нямам фейсбук. Второ – не съм изменила на синята концепция. Синята концепция я няма, за жалост. Така че не съм изменила. Никога не променям и в никакъв случай не предавам някого. Но просто не виждам къде е моята синя концепция. С еуфорията, с песните, с силата, с любовта, която се излъчваше тогава. Не я виждам. А поддържах Йорданка Фандъкова, тъй като доста я одобрявам. А я одобрявам ще ви кажа за какво: тъй като е добре възпитана, тъй като не е нападателна, тъй като прави доста неща и продължава да се държи като жена. За мен това е доста значимо.

- Идеята в тези мнения е, че подкрепяте властта сега?

- Не поддържам властта. От първия ден, от първия протест през март 1990 година, аз бях на площада. Имам своя позиция и не поддържам никакви управляващи. Искам всичко да става по-кротко. Мисля, че младите имат право да стачкуват, само че би трябвало да имат водач и би трябвало да имат ясни послания и позиции.

- Отровното трио може ли да водачества митинга?



- Щом ги слушат, значи може.

- А какво стана с вашата синя концепция, къде се загуби тя?

- Във всички посткомунистически страни тези партии съвсем не съществуват. Това беше една еуфория, една полуда напряко. Беше фантастично.

- Как свързвате синята концепция с сегашния водач на Съюз на демократичните сили Румен Христов и евродепутата Александър Йорданов?

- Дано да съумеят да възкресят синята концепция. Сега няма такива персони като Петър Стоянов, с осведоменост, просветеност, образование... Знаете ли какъв брой хора не желаят да се занимават с политика. Не ги интересува.

- Явно и вие също не желаете.

- Категорично. На мен от 1990 година са ми предложили да вляза в Народното събрание. Изобщо не ме интересува. А и аз какво запознат съм политика.

- А други депутати – хора на изкуството – артисти, художници, писатели, какво разбираха от политика?

- Това си е тяхна работа и техен избор. Всеки има право да взема решение живота си. Аз не запознат съм политика. Аз знам да крещя: Да живее това, Да живее това и да аплодирам (смее се). Не запознат съм стопанска система, не съм правист, а в Народното събрание трябват такива хора. Ето в този момент желаят смяна в Конституцията – за това трябват готови хора. Аз с какво бих могла да оказа помощ? С усмивка?

- А какво е отношението ви към президента Румен Радев и неговите изяви?

- Нямам мнение. Ще кажа единствено, че ми липсва президент като Петър Стоянов. С такова наличие, разсъдък. 

- Мислите ли, че са нужни предварителни избори?  

- Не мога да разясня такива тематики. Да вършим каквото би трябвало, да става каквото ще. Аз съм била от първия ден по митинги, в този момент има младежи, които да се борят. Години наред вървях по площадите, пях, виках, повече не желая. 

- Тоест сте обезверена.  

- Не съм споделила такова нещо. Просто виждам в профил малко като фен този театър. Има доста интелигентни хора, които би трябвало да оказват помощ на страната по някакъв метод.

- Но интелигенцията се е отдръпнала и се е капсулирала.

- Не желаят. Защото и те гледат като мен спектакъла. Защото това сега е един театър.

- Но нали призванието на интелигенцията е да направлява хората, да е нравствен лидер?

- Били сме. Знаете ли какъв брой доста хора бяхме едно време. Помните какви оратори имаше, по какъв начин говореха, по какъв начин убеждаваха. Това липсва сега. А ние сме изтощени и някак си обезсърчени.