Археолози в Израел откриха това, което смятат за останките на древногръцка куртизанка.
Кремираните останки на млада жена бяха открити в гробна пещера до идеално запазено огледало от бронзова кутия на скалист склон близо до кибуца Рамат Рахел, недалеч от Йерусалим.
Смята се, че гробницата датира от известно време между края на 4-ти век и началото на 3-ти век пр.н.е., според съвместно проучване, проведено от университета в Тел Авив и Израелския орган за антики (IAA).
Гай Стибел от катедрата по археология и древен Близък изток в университета в Тел Авив каза пред CNN в телефонно интервю, че находката е „много значима“.
Установено е, че висококачественото огледало е идеално запазено. Емил Аладжем/Израелски орган за антики „Почти като да върнеш към живот жена, починала преди 2300 години“, каза той за изследването, което сравни с „пъзел или гатанка“.
Той и екипът му вярват, че това може да е първото откритие на останките на хетера, както са били известни куртизанките в Древна Гърция.
„Ако сме прави с нашето тълкуване, изглежда, че това погребение сочи към много уникалните обстоятелства на това, което наричаме хетайра, гръцка дама, която придружава един от елинистичните правителствени служители или по-вероятно висш генерал“, каза той.
В Близкия изток и източното Средиземноморие елинистическата епоха се отнася за периода между смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. и завладяването на Египет от Рим през 30 г. пр.н.е. Стибел каза пред CNN, че той и екипът му смятат, че жената е била сред първите гърци, пристигнали в региона.
Лиат Оз, директорът на разкопките от името на IAA, описа огледалото, открито в гробницата до останките.
„Това е само второто огледало от този тип, което е открито досега в Израел и общо само 63 огледала от този тип са известни в елинистическия свят“, каза тя в съобщение за новините за откритието.
Изследователите казват, че огледалото е невероятно рядко, като само 63 са открити в елинистическия свят. Емил Аладжем/Израелски орган за антики „Качеството на производството на огледалото е толкова високо, че то се запази в отлично състояние и изглеждаше така, сякаш е направено вчера.“
Сгъваеми огледала като тази са документирани в гробници и храмове в гръко-елинистическия свят, отбелязват изследователите. Те обикновено са били украсени с гравюри или релефи на идеализирани женски фигури или богини.
Стибел каза, че жена с висок статус може да е получила такова огледало като част от зестра, но това е малко вероятно да е случаят в този случай, тъй като омъжените жени рядко напускат домовете си в Гърция.
Като алтернатива, каза той, тя може да е била куртизанка, тъй като те често получавали подаръци от мъже. Сравнявайки хетерите с японските гейши, Стибел обяснява, че жените са били смятани за „музи“.
Той каза: „Жените в обществото чупеха стъклени тавани в много строго и ориентирано към мъжете гръцко общество и ние знаем, че те служеха не само като сексуален ескорт, но бяха подобни на гейшите и осигуряваха елемент на култура. За това им давали подаръци и част от икономиката на подаръците в Древна Гърция е свързана с огледалата.
Фактът, че останките са били кремирани, също намекна за произхода на жената, каза Стибел.
„Кремацията е чужда на тази страна и религията“, каза той, обяснявайки, че кремацията не само е забранена в юдаизма, но не би била практикувана и от Персийската империя, която е окупирала региона по това време.
„Гробницата е намерена насред нищото, не близо до село, ферма или селище, което предполага, че тя би била свързана с една от военните кампании и датира от времето на Александра Велики или малко по-късно.
„Ние предполагаме, че може би е била с един от генералите.“
Стибел продължи да обяснява значението на четирите железни пирона, открити с огледалото и останките.
„Гвоздеите са използвани за защита на починалия, а също и за защита на живите хора от мъртвите. Телата бяха буквално заковани, за да се гарантира, че няма да се върнат в света на живите“, каза той.
Стибел каза пред CNN, че екипът продължава с по-нататъшни изследвания, за да „увеличи“ по-фините детайли на огледалото.
Той каза: „Надяваме се да хвърлим повече светлина върху произхода на производството на изкуството и може би да хвърлим повече светлина върху историята на собственика на огледалото, генерала, който го е купил, или откъде идва.“
Изследването ще бъде представено за първи път на израелска археологическа конференция следващия месец.
