Археолози откриха цяла мраморна маса от 4-5 век в крепостта Петрич кале
Археолози са разкрили напълно непокътната мраморна маса при изследванията през тази година в крепостта Петрич кале в община Аврен. Това заяви ръководителят на изследванията Мария Манолова-Войкова.
Тя посочи, че датировката на масата е от късноримската-ранновизантийска столетия или 4-5 век. Според експерта масата е извънредно необичаен монумент. Полировката й е доста фина. В България това е първата такава открита непокътната маса, уточни археологът. Диаметърът й е към 1.2 метра, тънък мрамор.
Оказа се, че в Гърция и Турция има намирани такива маси, само че това е първият случай в България за цялостен подобен монумент, изясни Войкова. В момента реставраторът работи по нея и при всички случаи ще влезе в експозицията на музея.
Масата е открита при изследването на помещение на кулата на крепостта. Кулата е била запълнена със строителни боклуци при някакво срутване, което е станало евентуално в края на 3 - началото на 4 век. Тя беше запълнена съвсем до горе с хоросан, строителни материали, цели сегменти, които са рухнали от стените й, изясни археологът. Масата е открита при разчистването на отпадъците от сриването.
Срутването е помогнало на археолозите да открият всичко непокътнато, а кулата да е в достоверен тип. Войкова изясни, че проектът на кулата към този момент се е обрисувал изцяло, обрисували са се и разнообразни преправки, които са правени във времето, и на процедура изследването й завършва. В момента стартира работа по спешната консервация на зидовете.
Тя посочи, че за благополучие зидовете на кулата са в доста положително положение, само че все пак се нуждаят спомагателна отбрана, най-много от защитно покритие. Специалистът се надява това да бъде направено в идващите години.
Според нея паметникът е фактически незабравим и в действителност си заслужава по-специално внимание и грижа.
На север от Стара планина няма цитадела с по този начин добре непокътната архитектура, счита експертът. По думите й всички други са били малко или доста разрушени по време на варварските нашествия през 5-6 век. Тази цитадела, може би поради местоположението си и това, че е била много недостъпна, остава незасегната от вълната от опустошения в края на 5 и началото на 6 век.
Освен масата, при изследванията през тази година са открити предмети, които са присъщи за подобен тип гражданска сграда - доста керамика, доста монети от късно римската и ранно византийската столетия.
Археологът описа, че през тази година са работили и в бранш, който е от външната страна на крепостната стена. Оказа се, че това пространство също е било населявано през късното Средновековие. Постройките са били със икономически темперамент, само че има и жилищни.
Според нея, това удостоверява данните на западно-европейските писмени извори за събития по времето на похода на Владислав III Ягело, които пишат, че крепостта има вътрешен и външен град и три стени. За третата стена не съм напълно сигурна какво са имали поради, допустимо е тъй като има трап зад него да е имало вал, който към този момент е обезличен, само че втората крепостна стена е напълно ясна и ние знаем трасето й, изясни Войкова. Външният град, за който пишат източниците, евентуално е това населено място, което е ситуирано сред главната крепостна стена, строена още в римската ера, и външната или протейхизмата, които евентуално са строени малко по-късно.
Финансирането на изследванията и реставрацията са от Министерството на културата, само че най-големият проблем е неналичието на път до обекта, сподели още тя. Според Мария Манолова-Войкова, до момента в който не бъде изработен път до крепостта и изследвания, и туристите ще бъдат затруднени.
Тя посочи, че датировката на масата е от късноримската-ранновизантийска столетия или 4-5 век. Според експерта масата е извънредно необичаен монумент. Полировката й е доста фина. В България това е първата такава открита непокътната маса, уточни археологът. Диаметърът й е към 1.2 метра, тънък мрамор.
Оказа се, че в Гърция и Турция има намирани такива маси, само че това е първият случай в България за цялостен подобен монумент, изясни Войкова. В момента реставраторът работи по нея и при всички случаи ще влезе в експозицията на музея.
Масата е открита при изследването на помещение на кулата на крепостта. Кулата е била запълнена със строителни боклуци при някакво срутване, което е станало евентуално в края на 3 - началото на 4 век. Тя беше запълнена съвсем до горе с хоросан, строителни материали, цели сегменти, които са рухнали от стените й, изясни археологът. Масата е открита при разчистването на отпадъците от сриването.
Срутването е помогнало на археолозите да открият всичко непокътнато, а кулата да е в достоверен тип. Войкова изясни, че проектът на кулата към този момент се е обрисувал изцяло, обрисували са се и разнообразни преправки, които са правени във времето, и на процедура изследването й завършва. В момента стартира работа по спешната консервация на зидовете.
Тя посочи, че за благополучие зидовете на кулата са в доста положително положение, само че все пак се нуждаят спомагателна отбрана, най-много от защитно покритие. Специалистът се надява това да бъде направено в идващите години.
Според нея паметникът е фактически незабравим и в действителност си заслужава по-специално внимание и грижа.
На север от Стара планина няма цитадела с по този начин добре непокътната архитектура, счита експертът. По думите й всички други са били малко или доста разрушени по време на варварските нашествия през 5-6 век. Тази цитадела, може би поради местоположението си и това, че е била много недостъпна, остава незасегната от вълната от опустошения в края на 5 и началото на 6 век.
Освен масата, при изследванията през тази година са открити предмети, които са присъщи за подобен тип гражданска сграда - доста керамика, доста монети от късно римската и ранно византийската столетия.
Археологът описа, че през тази година са работили и в бранш, който е от външната страна на крепостната стена. Оказа се, че това пространство също е било населявано през късното Средновековие. Постройките са били със икономически темперамент, само че има и жилищни.
Според нея, това удостоверява данните на западно-европейските писмени извори за събития по времето на похода на Владислав III Ягело, които пишат, че крепостта има вътрешен и външен град и три стени. За третата стена не съм напълно сигурна какво са имали поради, допустимо е тъй като има трап зад него да е имало вал, който към този момент е обезличен, само че втората крепостна стена е напълно ясна и ние знаем трасето й, изясни Войкова. Външният град, за който пишат източниците, евентуално е това населено място, което е ситуирано сред главната крепостна стена, строена още в римската ера, и външната или протейхизмата, които евентуално са строени малко по-късно.
Финансирането на изследванията и реставрацията са от Министерството на културата, само че най-големият проблем е неналичието на път до обекта, сподели още тя. Според Мария Манолова-Войкова, до момента в който не бъде изработен път до крепостта и изследвания, и туристите ще бъдат затруднени.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ