В Силистра откриха мястото, където е поставен първият камък на Дуросторум
Археологическо изобретение в Силистра хвърля нова светлина върху най-ранния интервал на римската фортификация на Дуросторум - през днешния ден Силистра.То е направено по време на осъществяване на ВиК план.
Открити са част от западната кула на северната врата и каналът, минавал под портата на легионния лагер , ситуиран да пази границата на Римската империя при започване на II век.
Откритията се случват по време на втората фаза на така наречен воден цикъл, който тече от ноември предходната година на територията на Силистра. Сформирани са четири екипа археолози , които да следят работата на изпълнителите на плана на ВиК.
До момента по време на строителните действия археолозите са попаднали на стени на римски здания от IV-VI веки на довеждащи водопроводи от разнообразни столетия. Според учените това демонстрира, че водоизточниците са били непрекъснати и са захранвали града в продължение на близо 1 300 години .
Най-значителното изобретение с огромна научна стойност е на екипа на доцент Олег Александров от Великотърновския университет - намерено е мястото, където е подложен първият камък на Дуросторум .
„ Става дума за част от основната врата на легионния лагер . Легионният лагер в Силистра е вторият въобще на територията на българската страна , позициониран на границата на Римската империя при започване на II век. Оттогава Силистра съществува като населено място. Попаднахме точно на тази най-ранна конструкция. “
Откритието ще разреши маркирането на границите на легионния лагер с основните му здания и улици, добавя археологът.
Находките са доста, прецизира доцент Александров.
„ От доста столетия – II-III век, късноантични от IV век, от V-VI век, от Средновековието имаме доста находки, че чак до ново време. “
Легионният лагер е с величина 400-450 метра .
Откритието поправя представите на учените за римския легионен лагер , разяснява проф. Георги Атанасов от РИМ - Силистра.
„ Ние го смятахме, че е 22 хектара. Благодарение на това изобретение към този момент го редуцираме на 18. “
Главната врата е най-комуникативната врата , от нея нататък е селището, разяснява проф. Атанасов. По думите му е налице голяма агломерация от към 90 хектара укрепена територия.
„ В България единствено Филипопол има такава огромна укрепена територия . “
Очаква се изследванията на археолозите да продължат 2-3 месеца. Ще бъде ли спрян планът на ВиК и каква ще е ориста на направеното изобретение?
„ Тази конструкция няма по какъв начин да бъде демонтирана и да се извърши капиталовият план. Структурата ще бъде непокътната “, уточни доцент Александров. По думите му тръбите ще я заобиколят.
Структурата има голяма научна стойност, само че експозиционната ѝ стойност е доста ниска – висока е едвам 1 метър и е доста под равнището на настоящия махленски терен .
Преди малко повече от година, още веднъж при изкопни работи в Силистра бе направено и друго археологическо изобретение - римска пещ, най-голямата у нас от времето на Късната древност , напомни проф. Георги Атанасов.
„ Това е най-голямата римска пещ, откривана в българските земи, доста добре непокътната. “
Проучванията към пещта стопираха градежа на обществено жилище с 16 жилището по план на Общината. От локалната администрация оповестиха, че са изпратили искане до Министерство на районното развиване и благоустройството за актуализиране на стойностите на плана, с цел да може градежът да продължи, а римската пещ да бъде експонирана в сутерена на постройката , само че към момента нямат отговор.
Снимки: Незабравка Кирова, доцент Олег Александров
Открити са част от западната кула на северната врата и каналът, минавал под портата на легионния лагер , ситуиран да пази границата на Римската империя при започване на II век.
Откритията се случват по време на втората фаза на така наречен воден цикъл, който тече от ноември предходната година на територията на Силистра. Сформирани са четири екипа археолози , които да следят работата на изпълнителите на плана на ВиК.
До момента по време на строителните действия археолозите са попаднали на стени на римски здания от IV-VI веки на довеждащи водопроводи от разнообразни столетия. Според учените това демонстрира, че водоизточниците са били непрекъснати и са захранвали града в продължение на близо 1 300 години .
Най-значителното изобретение с огромна научна стойност е на екипа на доцент Олег Александров от Великотърновския университет - намерено е мястото, където е подложен първият камък на Дуросторум .
„ Става дума за част от основната врата на легионния лагер . Легионният лагер в Силистра е вторият въобще на територията на българската страна , позициониран на границата на Римската империя при започване на II век. Оттогава Силистра съществува като населено място. Попаднахме точно на тази най-ранна конструкция. “
Откритието ще разреши маркирането на границите на легионния лагер с основните му здания и улици, добавя археологът.
Находките са доста, прецизира доцент Александров.
„ От доста столетия – II-III век, късноантични от IV век, от V-VI век, от Средновековието имаме доста находки, че чак до ново време. “
Легионният лагер е с величина 400-450 метра .
Откритието поправя представите на учените за римския легионен лагер , разяснява проф. Георги Атанасов от РИМ - Силистра.
„ Ние го смятахме, че е 22 хектара. Благодарение на това изобретение към този момент го редуцираме на 18. “
Главната врата е най-комуникативната врата , от нея нататък е селището, разяснява проф. Атанасов. По думите му е налице голяма агломерация от към 90 хектара укрепена територия.
„ В България единствено Филипопол има такава огромна укрепена територия . “
Очаква се изследванията на археолозите да продължат 2-3 месеца. Ще бъде ли спрян планът на ВиК и каква ще е ориста на направеното изобретение?
„ Тази конструкция няма по какъв начин да бъде демонтирана и да се извърши капиталовият план. Структурата ще бъде непокътната “, уточни доцент Александров. По думите му тръбите ще я заобиколят.
Структурата има голяма научна стойност, само че експозиционната ѝ стойност е доста ниска – висока е едвам 1 метър и е доста под равнището на настоящия махленски терен .
Преди малко повече от година, още веднъж при изкопни работи в Силистра бе направено и друго археологическо изобретение - римска пещ, най-голямата у нас от времето на Късната древност , напомни проф. Георги Атанасов.
„ Това е най-голямата римска пещ, откривана в българските земи, доста добре непокътната. “
Проучванията към пещта стопираха градежа на обществено жилище с 16 жилището по план на Общината. От локалната администрация оповестиха, че са изпратили искане до Министерство на районното развиване и благоустройството за актуализиране на стойностите на плана, с цел да може градежът да продължи, а римската пещ да бъде експонирана в сутерена на постройката , само че към момента нямат отговор.
Снимки: Незабравка Кирова, доцент Олег Александров
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ