Русия се опитва да открие своя интерес в новите реалности на Близкия изток
" Арабска пролет 2.0 " - по този начин назовават събитията в Близкия изток през 2019 година Улични митинги провокираха към този момент оставките на двама президенти (в Алжир и Судан) и на двама министър председатели (в Ливан и Ирак), въпреки че съществена промяна на държавния строй, както беше през 2011 година, не се случи в нито една от страните.
Финалната точка обаче още не е сложена. Проблемите, които накараха хората да излязат на улицата, не изчезнаха със промяната на първенците, а и ръководещите елити не бързат да предават позициите си. На този декор е забавна ролята на външните сили, които се пробват да открият своя интерес в новите реалии в Близкия изток. Русия не е изключение, имайки поради че са девет години статутът й в района значително се промени.
През април 2019 година по едно и също време двама президенти с разлика от девет дни бяха принудени да се откажат от постовете си на фона на непрекъснати митинги, продължаващи няколко месеца. Абделазиз Бутефлика бе управлявал в Алжир съвсем 20 години, Омар ал Башир в Судан - съвсем 30. Събитията в двете страни се разиграха по подобен сюжет: военните изначало опазиха стачкуващите от полицията, а след това поеха контрола върху обстановката, опасявайки се от повтаряне на най-лошите сюжети от 2011 година - либийския или сирийския. В последна сметка и в двете страни вместо " победа на революцията " в действителност се случи " боен прелом ". Обаче и " улицата " си взе поука от 2011 година, като не спря митингите след оставките на водачите. Подобна обстановка се оформя в Ливан и в Ирак, където в следствие от митинги подадоха оставка министър председателите Саад Харири и Адел Абдел Махди.
Да напомним, че през 2011 година улични митинги доведоха до рухването на режимите в Тунис, Египет, Либия, Йемен и до революция в Сирия. Благодарение на външна поддръжка устоя кралската власт в Бахрейн. В друга степен митинги засегнаха Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Оман, Йордания, Алжир, Мароко и Судан. Някъде недоволството на популацията бе " потушено " с пари, другаде управляващите склониха на отстъпки или на опозицията не й стигнаха силите. Затишието обаче се оказа малко. Резултатите от " арабската пролет " се трансфораха в отчаяние за мнозина в района, само че порасна ново потомство, което не се опасява " да излезе на улицата " и да насочи предизвикателство към управляващите, протестирайки против корупцията, бедността и несменяемите политически елити.
В резултат от напън извън, преди всичко от Африканския съюз и арабските страни от Персийския залив, военните и опозицията в Судан съумяха да реализират компромис, като се договориха за изискванията за ръководството на страната в течение на тригодишен временен интервал. Сега основната задача на Хартум е да възвърне унищожената стопанска система. Ако популацията не почувства действителни промени, митингите може отново да избухнат.
Въпроси провокира ролята на суданските силови структури. Най-вероятно задачата им е да възстановят имиджа на страната на интернационалната сцена без съществени политически промени. Именно по този начин бе решен казусът в Египет. Международната общественост е подготвена да се помири с това, защото суданските сили за сигурност, както и египетските, са значим детайл от битката с тероризма в Африка и Близкия изток.
Засега Судан е най-сполучливият образец за излаз от политическата рецесия. В Алжир, Ирак и Ливан " улицата " и управляващите не можаха да се спогодят. Протестното придвижване по този начин и не излъчи водачи, подготвени да водят договаряния в един глас, въпреки че управляващите бяха склонни на известни отстъпки. Но " улицата " се оказа безкомпромисна, а управляващите не можаха да удовлетворят настояванията й.
Декемврийските президентски избори в Алжир и проблемите при сформирането на нови държавни управления в Ливан и в Ирак станаха самобитен отговор за стачкуващите: " Нямаме различен хайлайф за вас ".
На този декор в мъчно състояние се оказаха и извънрегионалните играчи. За разлика от 2011 година те се стараеха по опция да не раздират засегнатите от митингите страни на разнообразни лагери. Особено комплициран за Вашингтон се оказа казусът с Багдад. От октомври в Ирак починаха при митинги към 500 души, само че до последния миг Съединени американски щати бяха оптимално сдържани и не лишиха от поддръжка лоялното към тях държавно управление.
Сдържаност показва и Русия, която прикани страните към " инклузивен разговор ". Но с развиването на обстановката в Судан, Алжир, Ливан и Ирак последователно зачестиха обичайните за Москва подмятания за " интервенция на външни сили ". За разлика от 2011 година, когато Русия нямаше по какъв начин да повлияе на ситуацията в района, с изключение на в границите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в този момент светът деликатно следеше чия страна ще вземе Москва. Например, през цялото време на митингите в Судан някои опозиционери се стараеха да си обезпечат поддръжка от Москва. Западни и районни медии съобщаваха, че ЧВК " Вагнер " подкрепя Омар ал Башир. Москва не се вкопчи за президента, само че реагира нервно на борбата сред военните и " улицата ", като упрекна Запада, че пречи на търсенето на взаимни отстъпки.
От всички страни, обхванати от митинги тази година, Судан е златна мина за нови планове. Въпреки прогнозите, след отдръпването на президента Башир Москва резервира тесните си връзки с Хартум, съдействието даже се засилва. Въпросът е дали то ще остане привлекателно за Хартум и отсега нататък. Суданските управляващи вършат всичко допустимо за възобновяване на дипломатическите връзки със Съединени американски щати и изваждането на Судан от листата на " страните спонсори на тероризъм " с вярата това да подтиква вложенията и развиването на комерсиалните контакти.
Въпросът е и в това какъв брой конкурентоспособни ще са съветските компании на фона на интензивността на Китай в района.
До огромна степен сходна е обстановката в Алжир, вторият след Египет сътрудник на Русия в Африка и арабския свят. От 2015 година стокообменът сред двете страни набъбна съвсем двойно и през 2018 година доближи съвсем 5 милиарда $, въпреки че би трябвало да признаем, че по-голямата част се пада на продукция с военно предопределение. За 12 години Москва и Алжир са подписали контракти в тази сфера за над 10 милиарда $. Както изясни за " Комерсант " осведомен съветски източник, Алжир " купуваше оръжия от Русия не на последно място по тази причина, че тя не поставяше никакви политически условия и не се опитваше да се меси в политическия развой ". При това той акцентира, че " в случай че Русия не прояви подготвеност да кредитира Алжир или да влага в огромни планове, тя може да изгуби договорите в областта на военнотехническото съдействие ".
В Ирак и Ливан истуацията е по-лесна за Русия. Навремето промяната на режима в Багдад не провокира разкъсване на контактите и съдействието се развива. Предвид сериозните позиции на Русия в Сирия, както и няколкото огромни контракти на съветски компании в Ливан с сферата на енергетиката, няма причина да се вълнуваме за стабилността на връзките сред Москва и Бейрут. Освен това, до момента в който Русия остава в Сирия и поддържа имидж на мощен състезател в Близкия изток, страните от района ще продължат да се стремят да привлекат вниманието й, с цел да я употребяват като противотежест против Запада. /БТА
Финалната точка обаче още не е сложена. Проблемите, които накараха хората да излязат на улицата, не изчезнаха със промяната на първенците, а и ръководещите елити не бързат да предават позициите си. На този декор е забавна ролята на външните сили, които се пробват да открият своя интерес в новите реалии в Близкия изток. Русия не е изключение, имайки поради че са девет години статутът й в района значително се промени.
През април 2019 година по едно и също време двама президенти с разлика от девет дни бяха принудени да се откажат от постовете си на фона на непрекъснати митинги, продължаващи няколко месеца. Абделазиз Бутефлика бе управлявал в Алжир съвсем 20 години, Омар ал Башир в Судан - съвсем 30. Събитията в двете страни се разиграха по подобен сюжет: военните изначало опазиха стачкуващите от полицията, а след това поеха контрола върху обстановката, опасявайки се от повтаряне на най-лошите сюжети от 2011 година - либийския или сирийския. В последна сметка и в двете страни вместо " победа на революцията " в действителност се случи " боен прелом ". Обаче и " улицата " си взе поука от 2011 година, като не спря митингите след оставките на водачите. Подобна обстановка се оформя в Ливан и в Ирак, където в следствие от митинги подадоха оставка министър председателите Саад Харири и Адел Абдел Махди.
Да напомним, че през 2011 година улични митинги доведоха до рухването на режимите в Тунис, Египет, Либия, Йемен и до революция в Сирия. Благодарение на външна поддръжка устоя кралската власт в Бахрейн. В друга степен митинги засегнаха Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Оман, Йордания, Алжир, Мароко и Судан. Някъде недоволството на популацията бе " потушено " с пари, другаде управляващите склониха на отстъпки или на опозицията не й стигнаха силите. Затишието обаче се оказа малко. Резултатите от " арабската пролет " се трансфораха в отчаяние за мнозина в района, само че порасна ново потомство, което не се опасява " да излезе на улицата " и да насочи предизвикателство към управляващите, протестирайки против корупцията, бедността и несменяемите политически елити.
В резултат от напън извън, преди всичко от Африканския съюз и арабските страни от Персийския залив, военните и опозицията в Судан съумяха да реализират компромис, като се договориха за изискванията за ръководството на страната в течение на тригодишен временен интервал. Сега основната задача на Хартум е да възвърне унищожената стопанска система. Ако популацията не почувства действителни промени, митингите може отново да избухнат.
Въпроси провокира ролята на суданските силови структури. Най-вероятно задачата им е да възстановят имиджа на страната на интернационалната сцена без съществени политически промени. Именно по този начин бе решен казусът в Египет. Международната общественост е подготвена да се помири с това, защото суданските сили за сигурност, както и египетските, са значим детайл от битката с тероризма в Африка и Близкия изток.
Засега Судан е най-сполучливият образец за излаз от политическата рецесия. В Алжир, Ирак и Ливан " улицата " и управляващите не можаха да се спогодят. Протестното придвижване по този начин и не излъчи водачи, подготвени да водят договаряния в един глас, въпреки че управляващите бяха склонни на известни отстъпки. Но " улицата " се оказа безкомпромисна, а управляващите не можаха да удовлетворят настояванията й.
Декемврийските президентски избори в Алжир и проблемите при сформирането на нови държавни управления в Ливан и в Ирак станаха самобитен отговор за стачкуващите: " Нямаме различен хайлайф за вас ".
На този декор в мъчно състояние се оказаха и извънрегионалните играчи. За разлика от 2011 година те се стараеха по опция да не раздират засегнатите от митингите страни на разнообразни лагери. Особено комплициран за Вашингтон се оказа казусът с Багдад. От октомври в Ирак починаха при митинги към 500 души, само че до последния миг Съединени американски щати бяха оптимално сдържани и не лишиха от поддръжка лоялното към тях държавно управление.
Сдържаност показва и Русия, която прикани страните към " инклузивен разговор ". Но с развиването на обстановката в Судан, Алжир, Ливан и Ирак последователно зачестиха обичайните за Москва подмятания за " интервенция на външни сили ". За разлика от 2011 година, когато Русия нямаше по какъв начин да повлияе на ситуацията в района, с изключение на в границите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в този момент светът деликатно следеше чия страна ще вземе Москва. Например, през цялото време на митингите в Судан някои опозиционери се стараеха да си обезпечат поддръжка от Москва. Западни и районни медии съобщаваха, че ЧВК " Вагнер " подкрепя Омар ал Башир. Москва не се вкопчи за президента, само че реагира нервно на борбата сред военните и " улицата ", като упрекна Запада, че пречи на търсенето на взаимни отстъпки.
От всички страни, обхванати от митинги тази година, Судан е златна мина за нови планове. Въпреки прогнозите, след отдръпването на президента Башир Москва резервира тесните си връзки с Хартум, съдействието даже се засилва. Въпросът е дали то ще остане привлекателно за Хартум и отсега нататък. Суданските управляващи вършат всичко допустимо за възобновяване на дипломатическите връзки със Съединени американски щати и изваждането на Судан от листата на " страните спонсори на тероризъм " с вярата това да подтиква вложенията и развиването на комерсиалните контакти.
Въпросът е и в това какъв брой конкурентоспособни ще са съветските компании на фона на интензивността на Китай в района.
До огромна степен сходна е обстановката в Алжир, вторият след Египет сътрудник на Русия в Африка и арабския свят. От 2015 година стокообменът сред двете страни набъбна съвсем двойно и през 2018 година доближи съвсем 5 милиарда $, въпреки че би трябвало да признаем, че по-голямата част се пада на продукция с военно предопределение. За 12 години Москва и Алжир са подписали контракти в тази сфера за над 10 милиарда $. Както изясни за " Комерсант " осведомен съветски източник, Алжир " купуваше оръжия от Русия не на последно място по тази причина, че тя не поставяше никакви политически условия и не се опитваше да се меси в политическия развой ". При това той акцентира, че " в случай че Русия не прояви подготвеност да кредитира Алжир или да влага в огромни планове, тя може да изгуби договорите в областта на военнотехническото съдействие ".
В Ирак и Ливан истуацията е по-лесна за Русия. Навремето промяната на режима в Багдад не провокира разкъсване на контактите и съдействието се развива. Предвид сериозните позиции на Русия в Сирия, както и няколкото огромни контракти на съветски компании в Ливан с сферата на енергетиката, няма причина да се вълнуваме за стабилността на връзките сред Москва и Бейрут. Освен това, до момента в който Русия остава в Сирия и поддържа имидж на мощен състезател в Близкия изток, страните от района ще продължат да се стремят да привлекат вниманието й, с цел да я употребяват като противотежест против Запада. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ