Apple Fallings, Arthur Spooner (1873-1962), Nottingham Castle Museum and Art

„ Apple Fallings ”, Arthur Spooner (1873-1962), Nottingham Castle Museum and Art Gallery 

От ранни времена ябълката е била така значима и навсякъде публикувана, че названието й, проследено обратно в доста езици, е означавало плод въобще. Μήλο на гръцки значи както ябълка, така и плодът на което и да е дърво, а също и овца, и всевъзможен добитък, та до благосъстояние в най-общ смисъл.

Евреи, гърци, римляни и скандинавци са тачили ябълковото дърво. Смятало се е, че първата човешка двойка е била изкусена от плодовете му. В митологията с ябълка се позволява съревнование сред богини, дракони охраняват ябълки, а герои биват наемани да ги берат.

Ябълковото дърво се загатва минимум на три места в Стария завет, а плодовете му – поне още два-три пъти. Соломон възпява: „ Както ябълката сред дърветата на дъбравата, по този начин е възлюбленият ми сред синовете. “ И още: „ Подкрепете ме с шишчета, разхладете ме с ябълки. “ Най-прекрасната част от най-прекрасното в човешкото тяло е именувана по тоя плод – „ ябълката на окото “.

Омир и Херодот също загатват ябълковото дърво. Във превъзходната градина на Алкиной Одисей вижда „ круши, нарове и ябълки, натежали от прелестни плодове “. Съгласно Омир ябълките били измежду плодовете, които Тантал не можел да откъсне, тъй като вятърът постоянно отвявал клоните им настрана от него. Теофраст пък като ботаник познавал и описал ябълковото дърво.

В Прозаическата Еда се споделя, че „ Идуна държи в кутия ябълките, от които боговете, усетят ли наближаването на старостта, би трябвало единствено да вкусят, с цел да станат още веднъж млади. “ Така младостта им непрекъснато ще се обновява, додето настъпи ragnarok, тоест залезът на боговете.

От Лудън узнавам, че „ античните уелски бардове били награждавани за съвършенство в пеенето с ябълкова клонка “, както и че в шотландските планини ябълково дърво било гербът на рода Ламонт.

Ябълковото дърво (Pyrus malus) вирее най-много в умерения климатичен пояс. Лудън написа, че „ пораства във всички елементи на Европа като се изключи мразовитите области, а също и в западна Азия, Китай и Япония “. И у нас порастват два-три сорта типично северноамерикански ябълки. Култивираното ябълково дърво е донесено в страната от първите заселници и се счита, че тук се развива така добре, както на всички места другаде, та даже и по-добре. Вероятно някои от сортовете, които понастоящем са култивирани, са били занесени на английските острови от римляните.

Възприемайки разграничението, което прави Теофраст Плиний отбелязва, че „ от дърветата някои са изцяло диви (sylvestres), а други са по-питомни (urbaniores) “. Теофраст причислява ябълката към втората група, та в тоя смисъл тя се оказва най-питомното всред дърветата. Безвредна е като гълъб, красива като роза и плодородна като стадо. Култивирали са я по-дълго от другите дървета, та носи нещо човешко в себе си и, кой знае, може след време, както е при кучето, връзката й с нейния див предшественик изцяло да се заличи. Тя се преселва дружно с индивида също като кучето, коня и кравата: на първо време евентуално от Гърция към Италия, сетне към Англия, а оттова – към Америка; а пък нашият изселник на запад продължава с твърда крачка да върви към залязващото слънце с джобове, цялостни с ябълкови семена, или напряко с няколко ябълкови фиданки, привързани към багажа му. През тая година минимум милион ябълкови дръвчета са посадени по този начин в западните елементи, където до предходната година не е имало и една култивирана ябълка. Забележете по какъв начин по тоя метод Седмицата на цъфтежа, сходно шабата, се популяризира из прериите – защото, когато се преселва, човек взема със себе си освен своите птици, четириноги, зеленчуци, инсекти, самата си равнища, само че и овощната си градина.

Листата и нежните клончета на ябълката са подобаваща храна за доста домашни животни като кравата, коня, овцата и козата; същото се отнася и до плодовете й, търсени и от свинете. Изглежда, в миналото е съществувала естествена връзка сред тия животни и ябълковото дърво. Киселиците във френските гори са считани за главно средство за прехранване на дивите глигани.

Не единствено индианците, само че и доста туземни инсекти, птици и бозайници са приветствали идването на ябълковото дърво на американски бряг. Гъсеницата снесла яйцата си на първата поникнала ябълкова клонка и от този момент дели желанията си сред ябълката и дивата череша; плодовият червей изоставил поради нея бряста. А когато израсла, синьогушките, червеношийките, черешарките, кралчетата и още доста други бързо дохвърчали, построили си гнезда и запели в клоните й; така се трансформирали в култивиран птици и почнали да се развъждат повече от когато и да било преди. Открита била нова епоха в птичата история. Кълвачът пък намерил така вкусно пиршество под ябълковата кора, че я пробил в верен пръстен към целия дънер – нещо, което, доколкото ми е известно, не бил правил в никакъв случай до тогава. Не трябвало доста време на лещарката да разбере какъв брой вкусни са ябълковите пъпки, та всяка зимна вечер от този момент, че до ден-днешен прелита от гората да ги кълве за огромна жал на фермерите. И заекът не просрочен да узнае усета на клоните и кората на ябълката; щом узреели плодовете й, катерицата ги отнасяла къде с търкаляне, къде в лапички до хралупата си и даже мускусният плъх изпълзявал вечер от потока и лакомо ги поглъщал, додето накрай утъпкал просека в тревата на брега; а когато сковалият ябълката студ започвал да се топи, гарваните и сойките с наслада отпивали навремени от вейките й. Бухалът се примъкнал до първата хралупа в ябълково дърво и предостатъчно избухал, виждайки, че тъкмо такова място му трябва; един път настанил се там, останал вечно.

Тъй като тематиката ми е Дивата Ябълка, ще хвърля единствено незадълбочен взор върху някои от интервалите в годишното развиване на култивираната ябълка и ще мина всъщност.

Сред дърветата ябълката цъфти може би най-красиво – изобилно и омайно както за очите, така и за обонянието. Скиталецът постоянно бива изкушаван да свърне настрана от пътя и да поостане край някоя изключително красива ябълка с разпъпили цветове. Колко по-високо стои ябълката от крушата с нейните необагрени, безуханни цветове!

Към средата на юли зелените ябълки са към този момент така огромни, че ни припомнят за печива и за есен. Обикновено моравите са застлани с нападали, така да се каже мъртвородени, ситни ябълчици, поради нас Природата разрежда ябълковото обилие. Римският публицист Паладий написа, че „ в случай че има заплаха ябълките да опадат прибързано, един камък, положен в разклона на корените, ще ги задържи на дървото “. 

Към края на август или при започване на септември иде ред на още едно изтъняване на ябълковата годишна продукция, когато земята бива засипвана от обрулени ябълки – това става най-много при мощни ветрове след дъжд. В някои овощни градини могат да се видят до две трети от ябълките на земята, още твърди и зелени, нападали в кръг към дърветата или по наклонените места, изтъркаляни чак долу в подножието на ската. Това са зловредни ветрове, които никому нищо положително не довяват. На длъж и простор из страната хората събират обрулените ябълки, трансформирайки ги в евтина плънка за първите ябълкови пайове.

През октомври, когато листата опадат, ябълките ясно се открояват на дърветата. Една година видях в прилежащ град ябълкови дървета, дотолкоз отрупани с плод, колкото не помня да съм виждал преди – малки жълти ябълки, надвиснали над пътя. Клоните изтънчено се огъваха под тежестта им, та дърветата напомняха тръни и цялостният им аспект се променяше. Дори най-високите клони, наместо да са изправени нагоре, се бяха разперили и тегнеха във всички направления, а ниските бяха намерили така доста подпори, че цялото дърво заприличваше на изображение на индийска смокиня. Както се споделя в един остарял британски ръкопис: „ Колкото повече ябълки роди дървото, толкоз повече то се свежда към людете. “

Безспорно ябълката е най-прекрасният плод. Нека принадлежи на най-красивите, на първите във всичко. И това да бъде „ пазарната “ й цена.

Между пети и петнадесети октомври виждам под дърветата подредени бъчонки. Да кажем, че се разговоря с някого, комуто е предоставено да подбере единствено бъчонките с най-хубавите ябълки. Той по няколко пъти прекатурва в ръце поочуканите, преди да ги хвърли встрани. Ако трябваше да му кажа каквото ми минава през разум, щях да му обясня, че всяка ябълка, която е държал, е към този момент очукана, тъй като той е изтрил прашеца й и с него цялата й благотворна божественост. Хладните вечери принуждават фермерите да побързат с брането, та най-после виждам единствено на места стълби, подпрени на дърветата.

Щеше да е добре, в случай че приемахме тия блага с повече наслада и благодарност, а не смятахме за задоволително единствено да насипем свеж тор към дърветата. Някои остарели британски традиции биха могли най-малко малко да ни оказват помощ. Намирам ги разказани най-много в „ Народни старини “ от Бранд. Оказва се, че „ на Бъдни вечер девънширските стопани и техните служащи вземат огромна купа със сайдер, в която плува парче изгорял самун, тържествено я отнасят в овощната градина, където с празничен ритуал приветстват ябълковите дървета, та през идната година да родят богато “. Обредът се състои в следното: „ напръскват корените на дървото със сайдер, поставят късчета от препечения самун върху клоните “, сетне „ застават в кръг към най-плододайното дърво в градината и три пъти поредно подвигат ето тая наздравица:

„ Пием за тебе, остаряла ни ябълко,
Та да напъпваш, та цвят да даваш,
Та с плод богат да ни даряваш!
Шапки цялостни, калпаци цялостни!
Торби и крини, чували цялостни!
И моите джобове – пълни и те! Хей! “

От „ Живот без принцип ”, Хенри Дейвид Торо, Изд. Сиела

Картина: „ Apple Fallings ”, Arthur Spooner (1873-1962), Nottingham Castle Museum and Art Gallery, Art UK