Апостол Андрей е наречен Първозвани, понеже първи от апостолите бил

Апостол Андрей е наименуван Първозвани, тъй като първи от апостолите бил извикан от Иисус Христос да тръгне след Него и да бъде Негов възпитаник. От млади години той жадувал за божествената истина и когато свети Йоан Кръстител почнал да проповядва и да кръщава с покайно кръщение, Андрей станал негов възпитаник. Той бил на брега на река Йордан, когато Кръстителят показал на народа минаващия Иисус и споделил: " Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си прегрешението на света! ".

Като чули тези думи, Андрей и още един от Йоановите възпитаници тръгнали след Спасителя и останали с Него целия ден. А след това Андрей отишъл при брата си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия (т.е. Христос, Помазаника) ". И го довел при Христос.

Двамата братя обаче траяли своя предходен живот на риболовци. Те били родом от Витсаида, недалече от северния бряг на Генисаретското езеро. Там по-късно Спасителят ги видял и им споделил: " Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места вървели след Него и станали очевидци на Неговата проповед, на чудесата, гибелта и възкресението Му. След Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на Петдесетница всички апостоли отишли по всякакви страни да проповядват Божието слово. Апостол Андрей се отправил към северните области. Пътувал най-вече по крайбрежието и през редица малоазийски градове стигнал до Византион (после Константинопол). Нататък минал по нашите крайбрежия на Черно море и отишъл към Северното Черноморие, населявано от скитите (днешна Румъния и Украйна).

Според друго поверие е проповядвал и в град Патра в Северен Пелопонес, Гърция. Както и другите апостоли, свети Андрей посветил целия си живот на проповедта на християнството и спечелил голям брой почитатели на Христос. Завършил живота си страдалчески.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден, а слънцето да помръдва " както пиле в яйце ", всеки ден по-малко денят се усилва колкото с просено зърно. Макар и нищожна, вярата за светлина внася прохлада и ведрина в душите на хората.

Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден . Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

На особена респект на този ден са младите булки, а точно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, така и булките да пълнеят с новите чеда.

На трапезата на този ден би трябвало да участва жито, фасул, леща, грах, просо или ечемик.

Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други

 

FaceBookTwitterPinterest