Размина ли се Третата световна война
Апокалиптични прогнози предшестваха ударите на Съединени американски щати, Франция и Англия по позиции на сирийското държавно управление. Ако опцията за действителна война сред международните сили е повече от заблуда, по какъв начин стоят нещата в медиите?
Съединени американски щати, Англия и Франция удариха Сирия
Путин: Русия осъжда нападението над Сирия
През последните дни директно преди ударите в Сирия, в съветските медии цареше апокалиптично въодушевление. Водещ в канала РТР призоваваше своята публика да се приготвя за нуклеарна война, а в интернет се споделяха клипове, претендиращи, че демонстрират колони от американски танкове, които се готвят да заминат за Сирия. Една Facebook страница даже разгласява фотография с мъгла, която била пусната преднамерено от американската войска, с цел да скрие придвижването на бойци и техника, заминаващи за Сирия. Тези изявления са споделени хиляди пъти в обществените мрежи.
Не по-назад стоят и американците. Съобщения на републикански и крайнодесни страници оповестяват започването на Трета международна война. Видео с маршируващи бойци подсказват, че дълго чаканият завършек на света идва с натискането на аленото копче. И още веднъж – сходни изявления бяха споделени хиляди пъти, директно преди самите удари на 14 април.
Послание с ракети
Самите удари изпратиха три ясни послания. На първо време, изумените цели са строго избрани и няма да бъдат ударени други позиции, с изключение на плануваните. Второ, няма да има смяна на режима в Сирия. Трето, няма да има намеса в гражданската война от страна на Съединени американски щати по метода, по който Русия го направи през 2015 година
И трите страни знаят добре, че сирийският режим ще продължи с военните дейности. Макар да се стресна за известно време, Асад не се усеща по никакъв метод притиснат да ограничи активността на държавните сили. Дори фактът, че щабове на елитните елементи на Републиканската армия и Четвърта дивизия – командвана непосредствено от брат му Махер Асад – бяха бомбардирани, надали ще спре сирийските самолети да продължат с плануваните удари по бунтовническите позиции в Южна и Северна Сирия.
Ударите демонстрират още нещо –
новата борба сред Русия и Съединени американски щати към този момент получи своята първа „ ракетна рецесия “
и методът, по който двете страни ще разрешат трупащото се напрежение посред им, ще се отрази напълно на международната дипломация. Преди американско-френско-британската офанзива, бяха разменени редица закани сред Вашингтон и Москва за разполагане на нови ракетни установки и противоракетни щитове.
Военните, за разлика от политиците, схващат доста добре заплахата от напрежението сега и по тази причина започнаха разнообразни начинания за намаляването му. Политиката за деескалацията към Сирия към този момент прави работа от позиция на Москва и Вашингтон. Представители на съветската и американската войска реализират срещи лице в лице, като от съветска страна даже имаше делегация в Съединени американски щати с шефовете на най-големите разследващи организации.
Все отново, призракът на Студената война се появи още веднъж около трупащото се напрежение, въпреки правенето на съпоставения с оня интервал не е изцяло правилно от страна на анализаторите. По това време необявеният спор сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се е водел по доста друг метод от този, който сега се появява сред Москва и Вашингтон.
Днес няма почитание сред съперниците, баланс или симетричност в силите. Няма и боязън от нуклеарен армагедон, който е имал възпиращ резултат. Днешната борба е повече разследване на директното политическо и военно присъединяване, въпреки и с разнообразни средства от 1970-те и 1980-те. Информационна война, политически напън, стопански наказания, хакерски атаки – всичко това стана част от ежедневния боеприпас както на Москва, по този начин и на Съединени американски щати, въпреки руснаците да водят в резултата що се отнася до триумфа на хакерските атаки.
В Сирия, за първи път от Втората международна война, Русия и Съединени американски щати имат свои елементи в една и съща страна, само че през днешния ден те имат изцяло разнообразни цели
Военните командири вършат вероятното да не се стига до произшествия, само че тази политика има висока цена.
През 2015 година Русия сподели, че има за цел изрично да отбрани режима на Асад от рухване. По това време бунтовническите сили бяха във напредък и по думите на Сергей Лавров, са били на седмици от опцията да влязат в Дамаск. Интервенцията на Москва обърна нещата в интерес на Асад и от този момент опозиционните елементи се намират в положение на оттегляне.
Спряво новата обстановка, западните страни реагира неенергично. Видимото отвращение на Западна Европа и Съединени американски щати да вземат участие интензивно в сирийския спор даде опция на Русия да заздрави въздействието си и в последна сметка да избави Асад. За Русия задачите са ясни: опазване на базите, достъп до ресурсите на Сирия и реализиране на политически имидж с проявлението на мощ.
От своя страна, Съединени американски щати постоянно са заставали обществено против оцеляването на сирийския режим. За разлика от Русия, обаче, Щатите по този начин и не се взеха решение да засилят позициите си и да поддържат изрично бунтовническите сили. Политиката на Барак Обама беше мудна и несигурна, показваща отвращение за непосредствено включване на американската политика в сирийската революция. Това не означа, че американците не наблюдават от близко събитията – те в никакъв случай не са били поддръжници на Асад, само че техният проблем е най-вече съдружникът на Русия в Сирия – Иран. Техеран съставлява директна опасност за Израел, който получава цялостна американска поддръжка. През Сирия Съединени американски щати имат за цел не толкоз да водят война против Асад, едвам спрат инвазионната политика на Иран и по този начин да бъдат предпазени както американските съдружници, по този начин и американските бази в Близкия изток.
Развитието на събитията в гражданската война в Сирия рано или късно ще докара до косвен конфликт сред Русия и Съединени американски щати
Цялата осведомителна война сред Вашингтон и Москва е подчинена на усилването на въздействието им. Възможността да бъдат наранени каквито и да е съветски позиции при американските удари, беше сведена до най-малко, само че напрежението в това време се натрупа, тъй като ударите демонстрират, че във всеки един миг може да има сходни дейности, стига да има политическа воля за това.
Доналд Тръмп: Готови сме да ударим Сирия още веднъж
Този жанр лимитирани офанзиви провокират талази от „ невидими дейности “ сред съперниците като специфични интервенции, наказания, контраразузнавателни интервенции и в последна сметка още напрежение. По този метод се предизвика взаимно съмнение, което към този момент се показва в това, че се дестабилизират цели региони в разнообразни елементи на света, като Сирия е единствено едно от бойните полета.
Дори сегашната ескалация да не докара до най-лошия сюжет, връзките сред Москва и Вашингтон ще останат безнадеждни в близко бъдеще, макар опитите за сделки. Съединени американски щати ще продължат със своето отношение към Русия за използване на разнообразни способи за напън, очаквайки, че това ще стане отвратително за Москва. От своя страна, Кремъл няма да поддаде, тъй като знае, че в случай че даде обратно, това ще значи загуба – нещо, което Владимир Путин не може да си разреши.
И най-после, Русия и Съединени американски щати имат изцяло противоположни цели по отношение на евентуалното политическо решение на рецесията в Сирия. Москва желае Асад да взе участие в политическия преход, до момента в който Съединени американски щати са безапелационни, че сирийският президент би трябвало да се отдръпна.
Политическото решение за Сирия е невероятно сега, освен поради неразбирателството в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации поради Русия и Съединени американски щати, само че и поради действителностите на терен, които години наред бяха подценявани от интернационалната общественост.
Сирийският режим би могъл да бъде доведен до масата за договаряния, само че по какъв начин би станало това, откакто Дамаск наруши най-малко три резолюции, не съблюдава примирията и зад тила си има към този момент минимум 50 химически офанзиви с хлор и зарин? Положението сега е такова, че на последната среща в Сочи в края на предходната година, представителите на Асад изрично изключиха опцията за договаряния с бунтовниците. Това не се хареса на Русия, която счита за своя основна цел да провежда сполучливи мирни договаряния и по този начин да покаже, че е вестоносец на мира, а не на войната.
В анализите около ударите постоянно се не помни нещо значимо. Ако напрежението сред Съединени американски щати и Русия не ескалира непосредствено сред двете страни, можем ли да се надяваме, че няма да възникне спор сред съветският съдружник Иран и американският съдружник Израел?
Иран даде ясно да се разбере, че не се интересува от сделки сред Русия и Съединени американски щати, защото има за цел да остане непрекъснато в Сирия. Наскоро Израел показва, че може да се погрижи самичък за ползите си, като нанесе предупредителни против Иран удари в Сирия на 9 април.
Тръмп може и да оповестява, че ударите са били сполучливи и да счита, че уговорките му са свършили, само че войната в Сирия продължава с цялостна мощ. Москва и Вашингтон се намират на двата противоположни бряга и съперничеството им се вижда все по-ясно.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Съединени американски щати, Англия и Франция удариха Сирия
Путин: Русия осъжда нападението над Сирия
През последните дни директно преди ударите в Сирия, в съветските медии цареше апокалиптично въодушевление. Водещ в канала РТР призоваваше своята публика да се приготвя за нуклеарна война, а в интернет се споделяха клипове, претендиращи, че демонстрират колони от американски танкове, които се готвят да заминат за Сирия. Една Facebook страница даже разгласява фотография с мъгла, която била пусната преднамерено от американската войска, с цел да скрие придвижването на бойци и техника, заминаващи за Сирия. Тези изявления са споделени хиляди пъти в обществените мрежи.
Не по-назад стоят и американците. Съобщения на републикански и крайнодесни страници оповестяват започването на Трета международна война. Видео с маршируващи бойци подсказват, че дълго чаканият завършек на света идва с натискането на аленото копче. И още веднъж – сходни изявления бяха споделени хиляди пъти, директно преди самите удари на 14 април.
Послание с ракети
Самите удари изпратиха три ясни послания. На първо време, изумените цели са строго избрани и няма да бъдат ударени други позиции, с изключение на плануваните. Второ, няма да има смяна на режима в Сирия. Трето, няма да има намеса в гражданската война от страна на Съединени американски щати по метода, по който Русия го направи през 2015 година
И трите страни знаят добре, че сирийският режим ще продължи с военните дейности. Макар да се стресна за известно време, Асад не се усеща по никакъв метод притиснат да ограничи активността на държавните сили. Дори фактът, че щабове на елитните елементи на Републиканската армия и Четвърта дивизия – командвана непосредствено от брат му Махер Асад – бяха бомбардирани, надали ще спре сирийските самолети да продължат с плануваните удари по бунтовническите позиции в Южна и Северна Сирия.
Ударите демонстрират още нещо –
новата борба сред Русия и Съединени американски щати към този момент получи своята първа „ ракетна рецесия “
и методът, по който двете страни ще разрешат трупащото се напрежение посред им, ще се отрази напълно на международната дипломация. Преди американско-френско-британската офанзива, бяха разменени редица закани сред Вашингтон и Москва за разполагане на нови ракетни установки и противоракетни щитове.
Военните, за разлика от политиците, схващат доста добре заплахата от напрежението сега и по тази причина започнаха разнообразни начинания за намаляването му. Политиката за деескалацията към Сирия към този момент прави работа от позиция на Москва и Вашингтон. Представители на съветската и американската войска реализират срещи лице в лице, като от съветска страна даже имаше делегация в Съединени американски щати с шефовете на най-големите разследващи организации.
Все отново, призракът на Студената война се появи още веднъж около трупащото се напрежение, въпреки правенето на съпоставения с оня интервал не е изцяло правилно от страна на анализаторите. По това време необявеният спор сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се е водел по доста друг метод от този, който сега се появява сред Москва и Вашингтон.
Днес няма почитание сред съперниците, баланс или симетричност в силите. Няма и боязън от нуклеарен армагедон, който е имал възпиращ резултат. Днешната борба е повече разследване на директното политическо и военно присъединяване, въпреки и с разнообразни средства от 1970-те и 1980-те. Информационна война, политически напън, стопански наказания, хакерски атаки – всичко това стана част от ежедневния боеприпас както на Москва, по този начин и на Съединени американски щати, въпреки руснаците да водят в резултата що се отнася до триумфа на хакерските атаки.
В Сирия, за първи път от Втората международна война, Русия и Съединени американски щати имат свои елементи в една и съща страна, само че през днешния ден те имат изцяло разнообразни цели
Военните командири вършат вероятното да не се стига до произшествия, само че тази политика има висока цена.
През 2015 година Русия сподели, че има за цел изрично да отбрани режима на Асад от рухване. По това време бунтовническите сили бяха във напредък и по думите на Сергей Лавров, са били на седмици от опцията да влязат в Дамаск. Интервенцията на Москва обърна нещата в интерес на Асад и от този момент опозиционните елементи се намират в положение на оттегляне.
Спряво новата обстановка, западните страни реагира неенергично. Видимото отвращение на Западна Европа и Съединени американски щати да вземат участие интензивно в сирийския спор даде опция на Русия да заздрави въздействието си и в последна сметка да избави Асад. За Русия задачите са ясни: опазване на базите, достъп до ресурсите на Сирия и реализиране на политически имидж с проявлението на мощ.
От своя страна, Съединени американски щати постоянно са заставали обществено против оцеляването на сирийския режим. За разлика от Русия, обаче, Щатите по този начин и не се взеха решение да засилят позициите си и да поддържат изрично бунтовническите сили. Политиката на Барак Обама беше мудна и несигурна, показваща отвращение за непосредствено включване на американската политика в сирийската революция. Това не означа, че американците не наблюдават от близко събитията – те в никакъв случай не са били поддръжници на Асад, само че техният проблем е най-вече съдружникът на Русия в Сирия – Иран. Техеран съставлява директна опасност за Израел, който получава цялостна американска поддръжка. През Сирия Съединени американски щати имат за цел не толкоз да водят война против Асад, едвам спрат инвазионната политика на Иран и по този начин да бъдат предпазени както американските съдружници, по този начин и американските бази в Близкия изток.
Развитието на събитията в гражданската война в Сирия рано или късно ще докара до косвен конфликт сред Русия и Съединени американски щати
Цялата осведомителна война сред Вашингтон и Москва е подчинена на усилването на въздействието им. Възможността да бъдат наранени каквито и да е съветски позиции при американските удари, беше сведена до най-малко, само че напрежението в това време се натрупа, тъй като ударите демонстрират, че във всеки един миг може да има сходни дейности, стига да има политическа воля за това.
Доналд Тръмп: Готови сме да ударим Сирия още веднъж
Този жанр лимитирани офанзиви провокират талази от „ невидими дейности “ сред съперниците като специфични интервенции, наказания, контраразузнавателни интервенции и в последна сметка още напрежение. По този метод се предизвика взаимно съмнение, което към този момент се показва в това, че се дестабилизират цели региони в разнообразни елементи на света, като Сирия е единствено едно от бойните полета.
Дори сегашната ескалация да не докара до най-лошия сюжет, връзките сред Москва и Вашингтон ще останат безнадеждни в близко бъдеще, макар опитите за сделки. Съединени американски щати ще продължат със своето отношение към Русия за използване на разнообразни способи за напън, очаквайки, че това ще стане отвратително за Москва. От своя страна, Кремъл няма да поддаде, тъй като знае, че в случай че даде обратно, това ще значи загуба – нещо, което Владимир Путин не може да си разреши.
И най-после, Русия и Съединени американски щати имат изцяло противоположни цели по отношение на евентуалното политическо решение на рецесията в Сирия. Москва желае Асад да взе участие в политическия преход, до момента в който Съединени американски щати са безапелационни, че сирийският президент би трябвало да се отдръпна.
Политическото решение за Сирия е невероятно сега, освен поради неразбирателството в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации поради Русия и Съединени американски щати, само че и поради действителностите на терен, които години наред бяха подценявани от интернационалната общественост.
Сирийският режим би могъл да бъде доведен до масата за договаряния, само че по какъв начин би станало това, откакто Дамаск наруши най-малко три резолюции, не съблюдава примирията и зад тила си има към този момент минимум 50 химически офанзиви с хлор и зарин? Положението сега е такова, че на последната среща в Сочи в края на предходната година, представителите на Асад изрично изключиха опцията за договаряния с бунтовниците. Това не се хареса на Русия, която счита за своя основна цел да провежда сполучливи мирни договаряния и по този начин да покаже, че е вестоносец на мира, а не на войната.
В анализите около ударите постоянно се не помни нещо значимо. Ако напрежението сред Съединени американски щати и Русия не ескалира непосредствено сред двете страни, можем ли да се надяваме, че няма да възникне спор сред съветският съдружник Иран и американският съдружник Израел?
Иран даде ясно да се разбере, че не се интересува от сделки сред Русия и Съединени американски щати, защото има за цел да остане непрекъснато в Сирия. Наскоро Израел показва, че може да се погрижи самичък за ползите си, като нанесе предупредителни против Иран удари в Сирия на 9 април.
Тръмп може и да оповестява, че ударите са били сполучливи и да счита, че уговорките му са свършили, само че войната в Сирия продължава с цялостна мощ. Москва и Вашингтон се намират на двата противоположни бряга и съперничеството им се вижда все по-ясно.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ