Българска апаратура заработи в орбита над Марс
Апаратът „ Люлин-МО” към този момент работи сполучливо в орбита на Марс, оповестиха от Българската академия на науките (БАН).
Устройството е разработка на Института за галактически проучвания и има за цел да дава цялостна картина на радиационната конюнктура.
„ Люлин-МО” беше изпратен в Космоса през 2016 година като част от техниката по взаимния план на Европейската и Руска галактически организации „ ЕкзоМарс”.
По време на пътуването българският апарат събираше данни за радиацията, след което беше изключен.
На 12 и 19 март 2018 година бяха извършени първите тестови включвания на научната инсталация и след година безмълвие „ Люлин-МО” проработи сполучливо.
В средата на април 2018 година се чака включване на „ Люлин-МО” в цялостен режим на работа.
Данните от апарата са основни за планирането на бъдеща задача с човешки екипаж до Марс.
Високото равнище на радиация се счита за една от главните спънки пред експедициите до Червената планета. Рискът от рак при космонавтите след 500-дневен полет до Марс ще се усили с 4-5%. А и по-късно те ще бъдат изложени на доста по-висок радиационен декор от нормалния за Земята.
За разлика от нашата планета, Марс няма магнитно поле, което да лимитира галактическата радиация, а и атмосферата му е с доста по-ниска компактност от земната.
Получените до момента данни от „ Люлин-МО” сочат, че по време на шестмесечния полет до Марс и връщането до Земята по-късно, астронавтите ще бъдат облъчени с към 60% от общата доза радиация, която биха получили за цялата си кариера.
По огромната част от радиацията идва от галактическите лъчи, а не от Слънцето, като облъчването е даже по-високо в интервали на понижена слънчева интензивност и в орбита към Червената планета.
Сега следва различен български апарат - „ Люлин-МЛ” да се приземи на Марс с марсохода „ Пастьор”, който сега се прави в Русия.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Устройството е разработка на Института за галактически проучвания и има за цел да дава цялостна картина на радиационната конюнктура.
„ Люлин-МО” беше изпратен в Космоса през 2016 година като част от техниката по взаимния план на Европейската и Руска галактически организации „ ЕкзоМарс”.
По време на пътуването българският апарат събираше данни за радиацията, след което беше изключен.
На 12 и 19 март 2018 година бяха извършени първите тестови включвания на научната инсталация и след година безмълвие „ Люлин-МО” проработи сполучливо.
В средата на април 2018 година се чака включване на „ Люлин-МО” в цялостен режим на работа.
Данните от апарата са основни за планирането на бъдеща задача с човешки екипаж до Марс.
Високото равнище на радиация се счита за една от главните спънки пред експедициите до Червената планета. Рискът от рак при космонавтите след 500-дневен полет до Марс ще се усили с 4-5%. А и по-късно те ще бъдат изложени на доста по-висок радиационен декор от нормалния за Земята.
За разлика от нашата планета, Марс няма магнитно поле, което да лимитира галактическата радиация, а и атмосферата му е с доста по-ниска компактност от земната.
Получените до момента данни от „ Люлин-МО” сочат, че по време на шестмесечния полет до Марс и връщането до Земята по-късно, астронавтите ще бъдат облъчени с към 60% от общата доза радиация, която биха получили за цялата си кариера.
По огромната част от радиацията идва от галактическите лъчи, а не от Слънцето, като облъчването е даже по-високо в интервали на понижена слънчева интензивност и в орбита към Червената планета.
Сега следва различен български апарат - „ Люлин-МЛ” да се приземи на Марс с марсохода „ Пастьор”, който сега се прави в Русия.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ