Ужасът да бъдеш фронтова съпруга: Разпределят руските жени на фронта „за удоволствие“ на офицерите
Антон Стариков, Север. Реалии
Почти два месеца Маргарита, която е служила в съветската войска по контракт на украинския фронт, се лекува: посещава психолог, пие мощни антидепресанти, пробвайки се да не помни случилото се с нея.
Но не съумява.
Повече от всичко Маргарита се опасява да се върне в полка си, където дамите от здравната рота, съгласно нейните думи, със закани са принуждавани към полови връзки с офицерите.
– Понякога ми се коства, че някой върви под прозорците или предметите се движат. Или като че ли някой седи върху мен, разказва положението си Маргарита.
Постоянно имам кошмари или под паника офанзиви. Казаха ми, че би трябвало половин година, с цел да дойда на себе си. Не би трябвало да оставам сама, въпреки че доста ми се желае да се скрия от всички. Но даже когато не съм сама или се занимавам с нещо пред очите ми е целия този смут.
Маргарита споделя, че до момента в който била на война не забелязвала измененията, които се случвали с нея, само че връщайки се в Русия схванала, че душeвността и е тотално разрушена.
За това, което е видяла и претърпяла, тя споделя с еднакъв и спокоен глас, само че от това историята за убийствата на бойци от личните им командири,
издевателствата на пияните офицери
над мобилизираните и принудата омъжени дами да влизат в полови връзки с тях, звучат още по-страшно. Самата Маргарита по този начин и не съумели да пречупят и да „ подложат “ на някого, въпреки че опитвали от първия ден.
На нея и предложили да подпише контракт през лятото на 2022 година, когато отишла във военкомата за записка до банката, за доказателство, че е пенсиониран боен.
През 2017 година, след 11 години работа, тя се пенсионирала и се преселила в Белгород, само че за пет години по този начин и не съумяла да си откри естествена работа.
И като цяло не и харесвало изключително да живее като “цивилна “, по тази причина решила да се включи като
доброволец в „ спецоперацията “
– Децата ми са заболели, въпреки че към този момент са огромни. Ние си нямаме никого. Плюс заеми. Не ме взеха по специалността ми в свързочна рота, пратиха ме санитарка в болнично поделение на здравната рота. Наложи ми се бързо да се изучавам.
Но, по думите и, в началото, полковникът, който я харесал, разпоредил да стартира в щаба.
– Когато дойдох в Нижни Новгород, от отдел фрагменти ми споделиха: „ Полковникът ти е хвърлил око, ще му бъдеш фронтова брачна половинка, несъмнено “. А като попитах какво значи това, ми дадоха отговор: „ Ще му готвиш, ще го переш, ще му доставяш наслаждение “.
Месец по-късно новосформираният полк бил изпратен в Украйна. Там Маргарита се надявала да се отърве от издевателството на високопоставения офицер, който ставал все по-настоятелен. Да избавя ранени, само че вместо това попаднала в същински призрачен сън, в който имало единствено един закон – думата на полковника. Когато схванал, че Маргарита непринудено няма желание да се трансформира във „ фронтова брачна половинка “ той заповядал да и устроят такива непоносими условия, които биха я принудили да се съгласи.
– Когато пристигнахме в Украйна, и аз най-сетне попаднах в здравната рота, нейният пълководец ми сподели, че полковникът е наредил да ме санкционират грубо. Един месец до момента в който другите спяха в палатки и къщички, аз спях на земята, край пътя, в една дребна горичка. Понякога ме оставяха и гладна. Общо взето, се опитваха да ме смачкат, тъй че да се съглася да дремя с него. Но аз устоях и, когато той разбра това, незабавно ме пратиха в артилерията, отново по негова заповед. В „ алената зона “, на най-предната линия. Може да си е мислил, че ще ме убият там.
В здравната рота, по думите на Маргарита, имало още седем дами на възраст от 23 до 38 години и с всяка се случвало същото – опитвали да ги „ подложат “ на някой от командирите на взводове.
– Когато отивахме там, естествено, никоя не знаеше, какво тъкмо се случва, а когато разбрахме към този момент нямаше път обратно. Аз с очите си видях по какъв начин един офицер простреля „ своята жена “. Светлана. Бяха препили или от ревнивост, не знам. И направиха всичко като че ли е дело на украинците. Той си простреля ръката, все едно я е защитавал и след три седмици се върна от болничното заведение. Светлана оживя, само че остана неработоспособен, направени са и пет интервенции и следва още една, шеста.
А преди този момент, командирът на взвод с позивна „ Акация “ я пребивал с приклада, пред очевидци.
Маргарита споделя, че случилото се било за нея безспорен потрес.
Всички дами били омъжени, само че за това, че била принуждавана да спи с офицерите единствено Светлана признала на брачна половинка си.
– Тя му се обади и му призна. Защото какво ще стане, в случай че внезапно се върне бременна, какво ще му каже. Мъжът и не искаше да приказва с нея няколко седмици, след това и се обади и и сподели, че и е дал прошка и ще я чака, единствено да се прибере жива. Аз тогава не устоях и споделих, че няма да мълча. Началникът на здравната дивизия, също жена, полковник, беше възмутена, само че по този начин и не можа да ни откри – нашата рота се намираше демон знае къде.
В последна сметка съвсем всички девойки, със закани и издевателства, които им направиха живота нетърпим, бяха
принудени да оказват полови услуги
Някои от тях, по думите на Маргарита, били принудени да спят с по няколко мъже. Но в тази конюнктура никой не ги осъждал, доколкото това бил метод просто да оцелеят по някакъв метод.
–Като цяло те се помиряваха. Решаваха, че е по-добре да живеят в „ парадайса “ на тази война – нахранени и с цигари. На мен един от офицерите ми сподели: „ Алинка я продадохме, дай и теб да продадем “. Аз по този начин го погледнах, че той незабавно добави: „ Стига, майтапя се “.
Жените не се опитвали да избягат в Русия, тъй като просто не биха ги пуснали през границата, а и „ своите “ биха могли да ги гръмнат поради бягството.
Марина Зайцева е служила в Чечня, уволнява се от армията през 2019 година, другояче в този момент и тя би била на война. По думите и, по този начин наречените „ фронтови “ съпруги в армията съществуват от дълго време. И дамите, които се съгласяват на тази роля може да „ минават “ от един боен към различен, в случай че „ мъжът “ и го трансферират на друго място.
– Когато бяхме на чеченската война имаше подобен случай, изпращаме една „ партия “ и посрещаме друга. И една от дамите на масата се оплакваше, че „ нейният “ се прибира в къщи, при жена си, при фамилията. А другата и съчувства: „ Сега ще би трябвало да си намериш „ нов “. Но ненапълно зависи от дамата, дали ще си търси „ покровител “ или ще се оправя сама. Аз се оправях.
По думите на Марина, на дамите в армията им е фактически тежко, изключително с издигането в кариерата. Нея, да вземем за пример, по време на чеченската война, я изнудвали за пари, с цел да получи по-висок чин. В последна сметка, тя „ забила един “ на изнудвача – шеф на щаба. Според нея мнозина от сътрудниците и мечтаели да създадат същото и дори и „ стискали ръката “ след случилото се.
Тя постъпила в армията, когато била на 34 години, и съгласно своя опит споделя, че младите девойки, които са малко над 20 не би трябвало да отиват във въоръжените сили, тъй като в съветското общество съществува стандарт, че
дамата на война е продажница
И това е доста печално.
Маргарита, която ни описа за половия тормоз в своя полк твърди, че офицерите там стреляли и против бойците. Към тези, които не желали да отидат на предната линия ползвали следното наказване – държали ги голи в студено и влажно мазе с плъхове. Но, в случай че това не пособие, подчинените на командира си имали собствен „ автентичен “ метод за влияние.
– Караха ги да си копаят гроб, принуждаваха ги да лягат в него. А другите, под дулата на автоматите, ги засипват със земя. И ги оставят да лежат по този начин известно време, а след това стрелят по ямите на редове, без да се целят. Който го улучат – сбогом, а който оцелее – излиза от ямата глупак. Вече им беше все едно и ги пращаха на предната линия. Някои не се върнаха, а доста от тях, огромни мъже и до момента се напикават.
Няколко пъти и се налагало да лекува мобилизирани, пребити от своите. В болница ги изпращали единствено в краен случай.
– Питах един защо са го пребили. Той ми сподели, че не помни нищо. Един внезапен удар с приклад, той изгубил схващане, а по-късно очевидно са траяли да го пребиват. Беше в извънредно положение. Имаше доста такива момчета.
Ранените също не били изпращани в Русия, единствено най-тежките. Другите трябвало да бъдат лекувани на място, с цел да бъдат изпратени колкото е допустимо по-бързо на предната линия. Самата Маргарита признава, че гледала всичко това със „ стъклени очи “ другояче просто душeвността и не би издържала.
– Хората седяха гладни в окопите, окъсани, не получаваха заплати по половин година. Бяха ги примамили на фронта с машинация. Платиха за септември, а за идващите месеци – нито копейка. Все едно не съществуват.
Освен това, по думите на Маргарите, нямало патрони, гранати, техника, нямало с какво да се стигне до най-близкия град на 60 километра.
– Всичко беше разрушено и изпотрошено. Когато отидохме в Украйна, там нямаше съвсем нищо за войната. Къде се дяна всичко, продадоха ли го? Но не можеш да си отваряш устата, въпреки че всички прелестно разбираха всичко. Аз мисля, че всичко се продаваше на украинците и това не е единствено мое мнение. Затова и загубите ни са толкоз страшни. Какво да си приказваме, като на предната линия те пращат без автомат.
Един от най-страшните мемоари на Маргарита са бойците, които
стрелят в себе си, с цел да се избавят от фронта
Нещо черно, с кръв, дори пръсти не се виждат. Не може да се направи нищо, единствено ампутация.
На Маргарита настоятелно и „ предлагат “ да не се появява във военната си част или във военкомата. Поне до момента в който се лекува. Казали и, че полковникът желае още веднъж да я прати на предната линия. Затова и не са я пратили в болница, а са я пуснали да се лекува вкъщи, в цивилна болница.
Независимо от преживения пъкъл и опасността, Маргарита отново желае да продължи службата в армията, само че в различен полк или в граничните територии. Казва, че не съумява да си подреди живота, а в Белгород не може да изкара пари, които да и стигат.
Изпратила е тъжба до Министерството на защитата посредством офиса на губернатора, тъй като се надява, че по този начин ще и извърнат внимание.
Доцент Максим Арзамасцев в своята научна работа, отдадена на половия тормоз цитира статистика, съгласно която всяка четвърта жена в армията в една или друга форма е била подложена на подобен тормоз.
Психологът Игор Селиванов, учещ връзките във военните колективи споделя, че по време на чеченската война в една от частите се е налагало безусловно да крият неомъжените дами от офицерите, които посещавали частта.
Секретарят на Комитета на войнишките майки Валентина Мелникова споделя, че през цялата и правозащитна активност, почнала още в Съюз на съветските социалистически републики случаите, в които дами са се обръщали към тях във връзка полов тормоз или изнасилвания са били единични. Като предписание, дамите избират да премълчават такива случаи.
По думите на Мелникова, на полов тормоз в съветската войска са подложени освен дамите, само че и мъже.
Превод: Faktor.bg
Почти два месеца Маргарита, която е служила в съветската войска по контракт на украинския фронт, се лекува: посещава психолог, пие мощни антидепресанти, пробвайки се да не помни случилото се с нея.
Но не съумява.
Повече от всичко Маргарита се опасява да се върне в полка си, където дамите от здравната рота, съгласно нейните думи, със закани са принуждавани към полови връзки с офицерите.
– Понякога ми се коства, че някой върви под прозорците или предметите се движат. Или като че ли някой седи върху мен, разказва положението си Маргарита.
Постоянно имам кошмари или под паника офанзиви. Казаха ми, че би трябвало половин година, с цел да дойда на себе си. Не би трябвало да оставам сама, въпреки че доста ми се желае да се скрия от всички. Но даже когато не съм сама или се занимавам с нещо пред очите ми е целия този смут.
Маргарита споделя, че до момента в който била на война не забелязвала измененията, които се случвали с нея, само че връщайки се в Русия схванала, че душeвността и е тотално разрушена.
За това, което е видяла и претърпяла, тя споделя с еднакъв и спокоен глас, само че от това историята за убийствата на бойци от личните им командири,
издевателствата на пияните офицери
над мобилизираните и принудата омъжени дами да влизат в полови връзки с тях, звучат още по-страшно. Самата Маргарита по този начин и не съумели да пречупят и да „ подложат “ на някого, въпреки че опитвали от първия ден.
На нея и предложили да подпише контракт през лятото на 2022 година, когато отишла във военкомата за записка до банката, за доказателство, че е пенсиониран боен.
През 2017 година, след 11 години работа, тя се пенсионирала и се преселила в Белгород, само че за пет години по този начин и не съумяла да си откри естествена работа.
И като цяло не и харесвало изключително да живее като “цивилна “, по тази причина решила да се включи като
доброволец в „ спецоперацията “
– Децата ми са заболели, въпреки че към този момент са огромни. Ние си нямаме никого. Плюс заеми. Не ме взеха по специалността ми в свързочна рота, пратиха ме санитарка в болнично поделение на здравната рота. Наложи ми се бързо да се изучавам.
Но, по думите и, в началото, полковникът, който я харесал, разпоредил да стартира в щаба.
– Когато дойдох в Нижни Новгород, от отдел фрагменти ми споделиха: „ Полковникът ти е хвърлил око, ще му бъдеш фронтова брачна половинка, несъмнено “. А като попитах какво значи това, ми дадоха отговор: „ Ще му готвиш, ще го переш, ще му доставяш наслаждение “.
Месец по-късно новосформираният полк бил изпратен в Украйна. Там Маргарита се надявала да се отърве от издевателството на високопоставения офицер, който ставал все по-настоятелен. Да избавя ранени, само че вместо това попаднала в същински призрачен сън, в който имало единствено един закон – думата на полковника. Когато схванал, че Маргарита непринудено няма желание да се трансформира във „ фронтова брачна половинка “ той заповядал да и устроят такива непоносими условия, които биха я принудили да се съгласи.
– Когато пристигнахме в Украйна, и аз най-сетне попаднах в здравната рота, нейният пълководец ми сподели, че полковникът е наредил да ме санкционират грубо. Един месец до момента в който другите спяха в палатки и къщички, аз спях на земята, край пътя, в една дребна горичка. Понякога ме оставяха и гладна. Общо взето, се опитваха да ме смачкат, тъй че да се съглася да дремя с него. Но аз устоях и, когато той разбра това, незабавно ме пратиха в артилерията, отново по негова заповед. В „ алената зона “, на най-предната линия. Може да си е мислил, че ще ме убият там.
В здравната рота, по думите на Маргарита, имало още седем дами на възраст от 23 до 38 години и с всяка се случвало същото – опитвали да ги „ подложат “ на някой от командирите на взводове.
– Когато отивахме там, естествено, никоя не знаеше, какво тъкмо се случва, а когато разбрахме към този момент нямаше път обратно. Аз с очите си видях по какъв начин един офицер простреля „ своята жена “. Светлана. Бяха препили или от ревнивост, не знам. И направиха всичко като че ли е дело на украинците. Той си простреля ръката, все едно я е защитавал и след три седмици се върна от болничното заведение. Светлана оживя, само че остана неработоспособен, направени са и пет интервенции и следва още една, шеста.
А преди този момент, командирът на взвод с позивна „ Акация “ я пребивал с приклада, пред очевидци.
Маргарита споделя, че случилото се било за нея безспорен потрес.
Всички дами били омъжени, само че за това, че била принуждавана да спи с офицерите единствено Светлана признала на брачна половинка си.
– Тя му се обади и му призна. Защото какво ще стане, в случай че внезапно се върне бременна, какво ще му каже. Мъжът и не искаше да приказва с нея няколко седмици, след това и се обади и и сподели, че и е дал прошка и ще я чака, единствено да се прибере жива. Аз тогава не устоях и споделих, че няма да мълча. Началникът на здравната дивизия, също жена, полковник, беше възмутена, само че по този начин и не можа да ни откри – нашата рота се намираше демон знае къде.
В последна сметка съвсем всички девойки, със закани и издевателства, които им направиха живота нетърпим, бяха
принудени да оказват полови услуги
Някои от тях, по думите на Маргарита, били принудени да спят с по няколко мъже. Но в тази конюнктура никой не ги осъждал, доколкото това бил метод просто да оцелеят по някакъв метод.
–Като цяло те се помиряваха. Решаваха, че е по-добре да живеят в „ парадайса “ на тази война – нахранени и с цигари. На мен един от офицерите ми сподели: „ Алинка я продадохме, дай и теб да продадем “. Аз по този начин го погледнах, че той незабавно добави: „ Стига, майтапя се “.
Жените не се опитвали да избягат в Русия, тъй като просто не биха ги пуснали през границата, а и „ своите “ биха могли да ги гръмнат поради бягството.
Марина Зайцева е служила в Чечня, уволнява се от армията през 2019 година, другояче в този момент и тя би била на война. По думите и, по този начин наречените „ фронтови “ съпруги в армията съществуват от дълго време. И дамите, които се съгласяват на тази роля може да „ минават “ от един боен към различен, в случай че „ мъжът “ и го трансферират на друго място.
– Когато бяхме на чеченската война имаше подобен случай, изпращаме една „ партия “ и посрещаме друга. И една от дамите на масата се оплакваше, че „ нейният “ се прибира в къщи, при жена си, при фамилията. А другата и съчувства: „ Сега ще би трябвало да си намериш „ нов “. Но ненапълно зависи от дамата, дали ще си търси „ покровител “ или ще се оправя сама. Аз се оправях.
По думите на Марина, на дамите в армията им е фактически тежко, изключително с издигането в кариерата. Нея, да вземем за пример, по време на чеченската война, я изнудвали за пари, с цел да получи по-висок чин. В последна сметка, тя „ забила един “ на изнудвача – шеф на щаба. Според нея мнозина от сътрудниците и мечтаели да създадат същото и дори и „ стискали ръката “ след случилото се.
Тя постъпила в армията, когато била на 34 години, и съгласно своя опит споделя, че младите девойки, които са малко над 20 не би трябвало да отиват във въоръжените сили, тъй като в съветското общество съществува стандарт, че
дамата на война е продажница
И това е доста печално.
Маргарита, която ни описа за половия тормоз в своя полк твърди, че офицерите там стреляли и против бойците. Към тези, които не желали да отидат на предната линия ползвали следното наказване – държали ги голи в студено и влажно мазе с плъхове. Но, в случай че това не пособие, подчинените на командира си имали собствен „ автентичен “ метод за влияние.
– Караха ги да си копаят гроб, принуждаваха ги да лягат в него. А другите, под дулата на автоматите, ги засипват със земя. И ги оставят да лежат по този начин известно време, а след това стрелят по ямите на редове, без да се целят. Който го улучат – сбогом, а който оцелее – излиза от ямата глупак. Вече им беше все едно и ги пращаха на предната линия. Някои не се върнаха, а доста от тях, огромни мъже и до момента се напикават.
Няколко пъти и се налагало да лекува мобилизирани, пребити от своите. В болница ги изпращали единствено в краен случай.
– Питах един защо са го пребили. Той ми сподели, че не помни нищо. Един внезапен удар с приклад, той изгубил схващане, а по-късно очевидно са траяли да го пребиват. Беше в извънредно положение. Имаше доста такива момчета.
Ранените също не били изпращани в Русия, единствено най-тежките. Другите трябвало да бъдат лекувани на място, с цел да бъдат изпратени колкото е допустимо по-бързо на предната линия. Самата Маргарита признава, че гледала всичко това със „ стъклени очи “ другояче просто душeвността и не би издържала.
– Хората седяха гладни в окопите, окъсани, не получаваха заплати по половин година. Бяха ги примамили на фронта с машинация. Платиха за септември, а за идващите месеци – нито копейка. Все едно не съществуват.
Освен това, по думите на Маргарите, нямало патрони, гранати, техника, нямало с какво да се стигне до най-близкия град на 60 километра.
– Всичко беше разрушено и изпотрошено. Когато отидохме в Украйна, там нямаше съвсем нищо за войната. Къде се дяна всичко, продадоха ли го? Но не можеш да си отваряш устата, въпреки че всички прелестно разбираха всичко. Аз мисля, че всичко се продаваше на украинците и това не е единствено мое мнение. Затова и загубите ни са толкоз страшни. Какво да си приказваме, като на предната линия те пращат без автомат.
Един от най-страшните мемоари на Маргарита са бойците, които
стрелят в себе си, с цел да се избавят от фронта
Нещо черно, с кръв, дори пръсти не се виждат. Не може да се направи нищо, единствено ампутация.
На Маргарита настоятелно и „ предлагат “ да не се появява във военната си част или във военкомата. Поне до момента в който се лекува. Казали и, че полковникът желае още веднъж да я прати на предната линия. Затова и не са я пратили в болница, а са я пуснали да се лекува вкъщи, в цивилна болница.
Независимо от преживения пъкъл и опасността, Маргарита отново желае да продължи службата в армията, само че в различен полк или в граничните територии. Казва, че не съумява да си подреди живота, а в Белгород не може да изкара пари, които да и стигат.
Изпратила е тъжба до Министерството на защитата посредством офиса на губернатора, тъй като се надява, че по този начин ще и извърнат внимание.
Доцент Максим Арзамасцев в своята научна работа, отдадена на половия тормоз цитира статистика, съгласно която всяка четвърта жена в армията в една или друга форма е била подложена на подобен тормоз.
Психологът Игор Селиванов, учещ връзките във военните колективи споделя, че по време на чеченската война в една от частите се е налагало безусловно да крият неомъжените дами от офицерите, които посещавали частта.
Секретарят на Комитета на войнишките майки Валентина Мелникова споделя, че през цялата и правозащитна активност, почнала още в Съюз на съветските социалистически републики случаите, в които дами са се обръщали към тях във връзка полов тормоз или изнасилвания са били единични. Като предписание, дамите избират да премълчават такива случаи.
По думите на Мелникова, на полов тормоз в съветската войска са подложени освен дамите, само че и мъже.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ