Антон Атанасов е един от тримата големи колекционери на стари

Антон Атанасов е един от тримата огромни колекционери на остарели играчки в България. Той е софиянец, който живее в Пловдив от 1995 година. В магазина му влизаш като в храм на детските фантазии за последните 120 години. Има железни модели на задокеански кораби от времето на " Титаник ", цели лавици оловни бойци, железни модели на влакове и какво ли още не. Пази и класиката на соца - луноход от 1972 година - играчка, която имаше всяко българско дете, и която е фантазия за всеки западен колекционер. Антон е върл рокер от сдружението на Хиените и когато не обикаля битаците, кара мотоциклета си БМВ, написа " Марица ".

Антон Атанасов споделя нещо удивително за годините на социализма: когато споделил на родителите си, че желае да стане инженер, с цел да работи в столичния цех за мотокари " Средец ", те отсекли: " В никакъв случай - ти ще си сервитьор! ". По този метод той станал първият човек, чиито родители нарушили правилото " Учи, мама, с цел да не работиш! ". Така почнал да се труди и учи за сервитьор още от 10-и клас. " Работих от възпитаник в ресторант " България " в София. Това беше най-известният ресторант. Завършил съм ПУЦ към " Балкантурист ". " България " с " Хемус " и " Плиска " бяха най-известните заведения през соца. За чужденците беше бар " Астория " до американското посолство. После го направиха клуб на комерсиалния служащ ", реди мемоари колекционерът на играчки.  Чичо му бил Христо Карамфилов - основен технолог в Асоциацията по туризъм. Майка му и татко му били сервитьори и кръчмари от едно време. " Чисти браншовици! Не позволиха на сина си да стане пролетарий ", споделя Антон Атанасов. И незабавно напомня една от тъмните страни на соцреализма - всички сервитьори и бармани въртяха валутни покупко-продажби. Учил крепко за барман две години. " Бях най-младия възпитаник в Професионалния образователен център по туризъм. Другите бяха остарели браншовици, които знаят повече от учителите, само че се бяха набутали в ПУЦ-а, с цел да вземат някакъв диплом. Първо бях пиколо до оркестъра на ресторант " България ". Там се учих от сервитьорите по какъв начин да прислугвам клиентите ", спомня си той.  След казармата става чейнчаджия. " Ходих по морето да върша пари. Лятно време на Слънчака, зимно - на Пампорово ", разказва този интервал от живата си Антон Атанасов.

Чейнчаджийските времена траяли 9 години. Дали е натрупал пари? " Не ни интересуваше замогването! Ние бяхме три момчета и искахме да сме съвременно облечени, да миришем на безценен парфюм и вечерно време да сме по питейните заведения с хубави девойки. Тръгвах на 20 май от София със 100 лв. и правех задоволително пари, с цел да повеждам този сладостен живот ", изяснява Антон.  Като са го хващали с валута, го карали да подпише декларация, че няма да се занимава повече с това. Взимали му зеления паспорт и го качвали на влака. " Като стигнеш в София, ти дават паспорта. Лятото карахме на Слънчев бряг, а зимата на Пампорово. Колко пояснения сме писали при майор Златко на Пампорово! Ние купувахме от туристите шарената валута - гулдени, шилинги, долари. Имаше чейнджбюра по формалния курс - марката я купуваха по 50 стотинки, доларът по 95 стотинки. Ние давахме повече, с цел да ги вземем. И като идваха прекупвачи, ги купуваха по-скъпо от нас. Изкарвахме по същия метод и зимния сезон - без измами, без нищо ", споделя той. Това припомня на библията на Остап Бендер.  Туристите от соца идвали с ваучери за храна - за по 2, 5 и 10 лв.. Не им трябвали и Антон и неговите другари ги купували по-евтино. Щастливите чехи получавали по няколко двулевки с облика на берачката на грозде, а Антон и компания ги продавали на " сътрудници " на действителната им цена. Печелили от разликите в двете транзакции. " През соца имаше доста схеми за вадене на пари легално. Бях с две момчета - единия от Симеоновград, а другият от Харманли. Бащата на едното момче продаваше овце и имаше право да държи валута. Така тръгвахме около него с по 100 лв.. Отивахме първо в сладкарница " Фея " на Слънчев бряг. Туристите ни познаваха - чейнчаджии, няма измами, няма нищо ", изяснява колекционерът на играчки.  В Пловдив попаднал инцидентно в средата на 90-е години поради хубава жена. Харесало му и останал да живее тук. Открай време е рокер при Хиените. " Още си карам мотора - БМВ. Миналата седмица го затворих в гаража ", споделя той.

Бил доста непосредствен другар на починалия Малено. Коментира комплицирания му живот с философска поговорка: " Няма човек, който да не е отговорен за нещо! Или - всеки е отговорен до доказване на противното ".  Започнал да събира играчки през един интервал, когато живеел в Хасково. " Всяка седмица вървях на пазара в Димитровград. Първо събирах железни мотоциклети. След това започнах да вървя по битаците в Пловдив и София ", споделя той. За да посети битака в Шекера, става в 2 часа през нощта, а в 4 сутринта е там. " Отидеш ли по-късно, няма да откриеш скъпите експонати ", споделя той.  Ходи и на битпазар в Холандия - там те били регламентирани - стартират работа в 9 часа сутринта. Плаща се вход от 5-6 евро. " Тук можеш да купиш нещо за 20 лв., а там да му вземеш 10 пъти повече ", изяснява схемата той.  Купува всичко, което може. Всеки колекционер има неща, които не желае да продава, а задържа за себе си. На рафта му е една от старите играчки луноход от 70-те години. Качил го е за обмен в един холандски уебсайт. Иска за него 150 евро, тъй като е в чудесно положение. Продава в още няколко уеб страницата.  Има съветски играчки. " Луноходи има доста. Те са с два мотора и множеството не работят и са ръждясали. Колекционерът гледа това - дали работи, дали има наслойка и тогава предлага цена ", споделя Антон Атанасов. 

Насред магазина има 70-сантиметрова фигура на боец от папие маше. Не се продава. " Това е украса, немско произвеждане, и не го продавам за нищо на света. Това е от находките, които падат един път в живота ", споделя той. На рафта има хубав остарял танк. Детенце неотдавна го харесало. Таткото желал да му го купи. Антон отказал. И изяснява: Това е скъпа играчка и тя е за колекционер. Детето ще го счупи. С лепенки на свастиките Участва на международното ревю за играчки в немския град Нюрбург. Там демонстрира рядка серия с военни машини, танкове и бойци, създадени в Германия преди Втората международна война. Всички те са със свастики и по тази причина са доста търсени. " За ревюто слагаме лепенки на свастиките ", изяснява Антон. Този вид играчки не са се продавали в България, тъй като са били доста скъпи. Пристигали са тук от завръщащи се студенти, следвали в Германия. Една такава играчка може да доближи цена от 1500 евро. Влакчета на битака Всички скъпи експонати излизат от таваните и избите на къщите. " Ромите чистят и тогава ги намират забравени. Оттам отиват на битака, където ги закупувам аз ", споделя рокерът. Има цялостен рафт немски железни влакчета. Един от тях от 70-те години се продава за 150 лв.. Под бюрото му са шмиргелите, четките и бормашините. С тях дава нов живот на изпочупените остарели играчки. Плагиатство по съветски След войната руснаците отнасят цялото съоръжение от немските фабрики за играчки - в това число и документите за моделите им. През 1950 година стартират да ги създават като съветски. " Тогава не е имало никаква отбрана на интелектуалната благосъстоятелност ", изясни Антон. Същото вършат и унгарците. Така в магазина му има една и съща играчка на мотоциклетист, която е немско и унгарско произвеждане. Те са в един цвят и са еднообразно непокътнати. " Унгарската коства 20 евро, а немската - 120 ", споделя той.