Антикорупционният фонд сезира съда в Страсбург за скритите решения за конфискация на КПКОНПИ
Антикорупционният фонд (АКФ) подаде тъжба пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург поради отхвърли на Антикорупционната комисия ( КПКОНПИ ) да разгласява решенията си за лишаване на нелегално добито имущество. Това оповестиха от АКФ в сряда.
Към момента решенията на КПКОНПИ, свързани със започването на производства по конфискация на имущество, са засекретени. През ноември 2022 година обаче Административният съд – София град постанови, че тези решения не са служебна загадка, и задължи комисията да даде цялостен достъп до тях. Въпреки това комисията отхвърли да го направи.
В тази връзка в сряда от проверяващата организация АКФ, че преди няколко дни са подали тъжба до съда в Страсбург.
" Става въпрос за жестоко ограничаване на правото на достъп до информация от страна на КПКОНПИ, както и за несъблюдение на влезнало в действие правосъдно решение ", сподели Лора Георгиева от екипа на АКФ.
" Нарушено е правото на достъп до информация от висок публичен интерес, което е нарушаване както на член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида, по този начин и на член 39-41 от Конституцията на България ", уточни още тя.
Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, както е цялостното име на КПКОНПИ, събира и ревизира имуществените заявления на лица, които заемат висши обществени длъжности във властта. Когато откри разминаване и данни за нелегално добито имущество, тя прави инспекция и пристъпва към конфискация.
Миналата година АКФ изиска от КПКОНПИ достъп до всички нейни решения за конфискация от основаването на комисията през 2018 година до момента. Комисията обаче отхвърли с аргумента, че те са служебна загадка.
Впоследствие АКФ заведе дело, от което стана ясно, че КПКОНПИ засекретява актовете си след заповед, призната от тогавашния ръководител на комисията Пламен Георгиев . Георгиев подаде оставка през 2019 година след за хора от властта, сдобили се с жилища на подозрително ниски цени.
През ноември 2022 година Административният съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ, свързани с конфискацията на имущество, не могат да бъдат служебна загадка, и по тази причина отводът на КПКОНПИ да даде на публицисти и жители достъп до тях опонира на закона.
" Търсената информация е социална и не съществуват учредения за отричане на достъп до нея ", се споделяше тогава в решението на съда. То е дефинитивно и не предстои на оборване.
Въпреки това обаче комисията още веднъж отхвърли да разсекрети актовете си. Вместо това тя подаде иск решението на съда да бъде оповестено за незначително. През март тази година АССГ отхвърли въпросния иск, само че незабавно по-късно КПКОНПИ апелира решението пред Върховния административен съд. Първото намерено правосъдно съвещание по делото е планувано за март 2024 година
От АКФ дефинираха дейностите на комисията като процедурни трикове, с цел да се забави разкриването на информацията.
Към момента решенията на КПКОНПИ, свързани със започването на производства по конфискация на имущество, са засекретени. През ноември 2022 година обаче Административният съд – София град постанови, че тези решения не са служебна загадка, и задължи комисията да даде цялостен достъп до тях. Въпреки това комисията отхвърли да го направи.
В тази връзка в сряда от проверяващата организация АКФ, че преди няколко дни са подали тъжба до съда в Страсбург.
" Става въпрос за жестоко ограничаване на правото на достъп до информация от страна на КПКОНПИ, както и за несъблюдение на влезнало в действие правосъдно решение ", сподели Лора Георгиева от екипа на АКФ.
" Нарушено е правото на достъп до информация от висок публичен интерес, което е нарушаване както на член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида, по този начин и на член 39-41 от Конституцията на България ", уточни още тя.
Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, както е цялостното име на КПКОНПИ, събира и ревизира имуществените заявления на лица, които заемат висши обществени длъжности във властта. Когато откри разминаване и данни за нелегално добито имущество, тя прави инспекция и пристъпва към конфискация.
Миналата година АКФ изиска от КПКОНПИ достъп до всички нейни решения за конфискация от основаването на комисията през 2018 година до момента. Комисията обаче отхвърли с аргумента, че те са служебна загадка.
Впоследствие АКФ заведе дело, от което стана ясно, че КПКОНПИ засекретява актовете си след заповед, призната от тогавашния ръководител на комисията Пламен Георгиев . Георгиев подаде оставка през 2019 година след за хора от властта, сдобили се с жилища на подозрително ниски цени.
През ноември 2022 година Административният съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ, свързани с конфискацията на имущество, не могат да бъдат служебна загадка, и по тази причина отводът на КПКОНПИ да даде на публицисти и жители достъп до тях опонира на закона.
" Търсената информация е социална и не съществуват учредения за отричане на достъп до нея ", се споделяше тогава в решението на съда. То е дефинитивно и не предстои на оборване.
Въпреки това обаче комисията още веднъж отхвърли да разсекрети актовете си. Вместо това тя подаде иск решението на съда да бъде оповестено за незначително. През март тази година АССГ отхвърли въпросния иск, само че незабавно по-късно КПКОНПИ апелира решението пред Върховния административен съд. Първото намерено правосъдно съвещание по делото е планувано за март 2024 година
От АКФ дефинираха дейностите на комисията като процедурни трикове, с цел да се забави разкриването на информацията.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ