Антарктика е обширен географски район, включващ както континента Антарктида, така

Антарктика е просторен географски регион, включващ както континента Антарктида, по този начин и водите и островите към него. Неговата ледена завивка е внушителна и обгръща повърхност от почти 36 млн. кв. км. За разлика от Арктика, където ледът непрекъснато понижава вследствие на световното стопляне, през последните десетилетия обстановката в Антарктика претърпя редица промени. Ледената завивка там варираше сред рекордно високи и рекордно ниски равнища. От 2016 година, обаче, учените следят внезапно понижаване. Според мнозина, този развой е съвсем необратим и ще докара до пагубни последствия, а в случай че не бъдат взети незабавни ограничения, ледът на Антарктика може да се разтопи изцяло до 2060 г. 

Градовете, които ще изчезнат

Най-тежко от топенето на ледовете ще пострадат крайбрежните региони. Градове като Лондон, Венеция, Шанхай, Ню Йорк, Ню Орлиънс, Кайро и Буенос Айрес ще бъдат изцяло наводнени. Други райони също ще бъдат наранени – като Дания, Нидерландия, Австралия, по-голямата част от източното крайбрежие на Съединени американски щати и Централна Америка. Ситуацията в Африка няма да е толкоз трагична, само че повишението на морското ниво ще докара до внезапно стопляне – нещо, което би направило континента съвсем ненаселен. Учените пресмятат, че към 40 % от международното население живее в региони, които биха били наранени от разтапянето на ледовете. Подобен сюжет би провокирал невиждана рецесия, като стотици милиони хора ще бъдат принудени да изоставен домовете си. Повече от ясно е, че това е обвързвано с редица здравни, финансови и геополитически провокации.  

Гравитационни промени

Повишаването на морското ниво е единствено един от проблемите, пред които светът ще се изправи, в случай че ледовете на Антарктика се разтопят. Според редица специалисти, сходно апокалиптично събитие ще повлияе и на гравитацията. Споровете в научните среди във връзка с последствията не престават, само че едно нещо наподобява несъмнено – екосистемите ще претърпят невиждани разтърсвания. Още през 1875 година шотландският академик Джеймс Крол декларирал, че топенето на антарктическите ледове би довело до неравномерно повишаване на морското ниво. Според него, равнището на водата покрай Южния полюс ще се усили по-малко спрямо други региони. В Северното полукълбо, да вземем за пример, покачването ще е доста по-голямо. Изчисленията на математиците демонстрират, че топенето на ледовете фактически може да повлияе на гравитацията, което на собствен ред би довело до неравномерно повишаване на морското ниво в другите елементи на света. Според учените, последствията от разтапянето на ледовете в Гренландия, да вземем за пример, биха засегнали най-вече региони, намиращи се надалеч на юг от острова. 

Каква ще бъде продължителността на денонощието

Разтапянето на антарктическите ледове ще докара и до още една смяна – денонощието ще стане по-дълго. Данните, събрани благодарение на спътници, обикалящи в околоземна орбита, демонстрират, че топенето на ледниците оказва въздействие върху ротацията на нашата планета. „ Този развой води до пренасочване на вода от по-големите географски ширини в посока към Екватора “, изяснява геофизикът от Харвардския университет Джери Митровица в изявление за организация „ Ройтерс “. „ Когато играч по фигурно пързаляне протяга ръцете си, това забавя неговото въртене. На процедура, нещо сходно се случва и със Земята “, съобщи Митровица. Топенето на ледовете води до преместването на огромни количества вода, което на собствен ред кара планетата ни да се върти към оста си по-бързо или по-бавно. Проведените проучвания демонстрират, че през последните десетилетия денонощието е повишено с няколко хилядни от секундата. Трудно е да се предвижда какво ще се случи, в случай че Антарктика изгуби цялата си ледена завивка. Някои учени допускат, че до няколко години смяната ще стане надалеч по-осезаема и ще доближи 20 секунди, след което ще продължи да пораства.  

Опасни заболявания

Топенето на ледовете не просто ще докара до повишаване на морското ниво, само че и ще усили риска от експлоадирането на невиждана до момента пандемия, която може да отнеме живота на доста хора по целия свят. Каква е повода за сходна мрачна прогноза? Експертите изясняват, че разтапянето на ледената завивка на Антарктика ще „ освободи “ микроорганизми, замръзнали преди милиони години. През 2011 година чилийски учени изследваха сходни микроби, като заключенията им бяха повече от изненадващи. Оказа се, че въпросните микроорганизми могат да оцелеят при извънредно ниски или високи температури, както и в среда с високи равнища на киселинност и радиация. Тук би трябвало да се означи, че те били открити на дълбочина от цели 15 м. под ледената завивка. Подобни открития по-късно били направени и в други региони на Антарктика. Според мнозина специалисти, съществуването на такива микроби е доказателство, че в рисковите условия в Космоса също може да има живот. 

Предположението, че ледовете крият рискови заболявания, които са към момента непознати на човечеството, може да звучи като сюжет на някой апокалиптичен филм, само че в действителност съставлява изцяло действителна опасност, написа vesti.bg. В интерес на истината, нещо сходно към този момент се случи през 2016 година Тогава в Сибир избухна зараза от антракс, породена от освобождението на от дълго време замръзнали спори. Десетки хора бяха инфектирани, а 88 % от северните елени в района починаха. Биологът Жан-Мишел Клаверие неотдавна пък откри вирус на 50 000 години в Арктика. След „ съживяването “ му, той се оказа извънредно рисков. „ Виждаме следи от доста, доста други вируси…знаем, че те са там, само че не сме сигурни дали са живи “, отбелязва Клаверие. Учените не престават да изследват такива микроорганизми с вярата, че ще съумеят да предотвратят експлоадирането на бъдещи пандемии. Постигането на тази цел не е по никакъв начин лесна задача, само че едно нещо е несъмнено – до момента в който полярните ледове не престават да се топят, рискът от появяването на сходни рискови вируси ще става все по-голям.