Първият робовладелец в САЩ е бил чернокож
Антъни Джонсън за пръв път идва в Америка като прислужник през 1620 година в колонията Вирджиния. Той не идва по лична воля, както мнозина други, които се съгласяват да станат наемни и самостоятелни прислужници в подмяна на място в Новия свят. Джонсън е хванат в Ангола от вражеско племе и е продаден на търговец, който го транспортира във Вирджиния, където по-късно е продаден на тютюнопроизводител.
По време на службата си, прислужниците нормално успяваха да научат някакъв поминък, което беше главната цел за мнозина, които избраха да отидат в Америка – постоянно небогати, необразовани, без благоприятни условия и в търсене на по-добър живот.
Джонсън, несъмнено, не избра самичък да пристигна, само че все пак, един път в Америка, той работи като тютюнопроизводител, както изисква договорът му. През това време срещна и бъдещата си брачна половинка, която се споделя просто Мери и която идва в Америка към две години след него като беше взета от същия мъж, който взима и Джонсън.
През 1635 година, откакто работи в тютюневата плантация в продължение на към 14 години, Джонсън получава свободата си, придобива земя и нужното за основаване на лична плантация. Източниците не са доста ясни по отношение на това дали изкупува останалите години по контракта на жена си или тя го извършва до дъно, само че в последна сметка двамата към този момент свободни прислужници стартират да работят за себе си.
Те скоро се замогват и се възползват от една система, особено основана за поощряване на повече колонисти, съгласно която, в случай че платите, с цел да докарате нов колонист, без значение дали го купувате на доковете или уреждате някой да ви го докара от странство, ще получите 200 декара земя. Това ни води към 1654 година Един от прислужниците на Джонсън, Джон Касор, който е доведен от Африка, твърди, че има контракт „ седем или осем години “ и че го е извършил. Така той моли Джонсън за свободата си.
Джонсън обаче не вижда нещата по този метод и отхвърля молбата. Въпреки това, съгласно Касор, Джонсън в последна сметка се съгласил да му разреши да напусне, като се допуска, че натискът идва от фамилията на Джонсън, което счита, че Касор би трябвало да бъде свободен. Така Касор отиде да работи за мъж на име Робърт Паркър.
Или Джонсън си е трансформирал мнението, или в никакъв случай не е споделил, че Касор може да си отиде, тъй като скоро завежда дело против Паркър, потвърждавайки, че Робърт е откраднал прислужникът му и че Касор е благосъстоятелност на Джонсън до живот и не е прислужник.
Решението на съдията по въпроса беше оповестено, както следва:
Докато краткотрайно успеха на Джонсън в съда и получената в следствие работна ръка на един от прислужниците му за цялостен живот без подозрение оказа позитивно въздействие върху процъфтяващия му бизнес, в последна сметка постепенната смяна в настройките на колониите към робството и расата ще е в ущърб на фамилията му като робството постепенно става все по-малко в услуга на нечие финансово положение и повече за това от кое място сте вие или вашите предшественици.
Когато умира през 1670 година, вместо плантацията да се наследи от децата му, съдът афишира, че „ като негър мъж Антъни Джонсън не е жител на колонията “ и присъжда имението на бял преселник.
