Анна О. не е отваряла очи от четири години. От нощта, в която е открита дълбоко заспала, след като намушква двама души до смърт...
Анна О не е отваряла очи от четири години.
От нощта, в която е открита надълбоко заспала, откакто намушква двама души до гибел без явен претекст. Наречена е от таблоидите Спящата хубавица, а положението ѝ се оказва рядко психосоматично разстройство, познато като „ синдром на примирението “.
Доктор Бенедикт Принс е правосъден психолог и специалист по съня. Неговите способи са последната вяра Анна О да бъде събудена, с цел да се изправи пред съда.
Докато Бенедикт се пробва да опази личните си секрети и да разгадае случая на Анна О, дърпа нишката на доста по-дълбока, по-мрачна тайнственост. Той знае всичко за най-тъмните кътчета на мозъка, заровени в подсъзнанието, само че не подозира за голямата заплаха от това, което излиза наяве…
Събуждането на Анна О не е краят на историята, а единствено началото.
Матю Блейк се подрежда до звезди от ранга на Джилиан Флин и Алекс Майкълидис със своя безизходен, тъмен и цялостен с обрати разказ. Правата за издаване на книгата са купени за над 30 територии и е най-обсъжданият трилър на Франкфуртския панаир на книгата.
Представяме ви фрагмент от Анна О:
4. Бен
Блум затваря вратата и не предлага да смаже нещата с някоя освежителна напитка. Това е единствено работа, такова е посланието. Тя се настанява на дебело тапицирания кожен стол зад бюрото и най-сетне кимва на Стивън Донъли да стартира.
Усмивката му е като на екзекутор.
– Няма да наскърбявам интелигентността ви, лекар Принс. Знам, че към този момент сте осведомен със случая Анна О и двете убийства в Оксфордшър през август две хиляди и деветнайсета година, да? Затова желаех да приказвам с вас.
Гледам втренчено Донъли и се запитвам какъв брой високо се простират пълномощията му. Над него е шефът по правните въпроси, неговият началник, а след това непрекъснатият секретар на Министерството на правораздаването и най-после министър-председателят. Защо подобен почитан чиновник ще желае да беседва с мен след среднощ в „ Абатството “ и с указания да не се разискват детайлности по незащитена телефонна линия? Какво би могло да е толкоз значимо?
Малцина не са чували за случая Анна О. Имаше подкаст сериал, излъчвания по „ Нетфликс “, безчет мнения, както и бестселъри и публикации в малко известни научни списания, някои написани от мен.
– Разбира се, осведомен съм.
Донъли кимва.
– Една ваша публикация неотдавна притегли вниманието на някои... ами, да речем единствено някои доста значими хора – Донъли отваря дребното си дипломатическо куфарче, изважда тънка кафява директория и чете от заглавната страница. – „ Синдромът на примирението и незаконният разум: в търсене на нов диагностичен модел “, „ Модерен вестник по криминалистична логика на психиката “. Това е най-новият ви труд по тематиката, прав ли съм?
Поглеждам Блум, само че тя единствено ми се усмихва студено.
– Да.
– Изглеждате сюрпризиран, лекар Принс.
– Така е. Тази публикация към момента не е рецензирана от сътрудници. И сигурно не е оповестена. Предадох я на редактора единствено преди три седмици.
Донъли ме поглежда състрадателно, като че ли не е привикнал с такава доверчивост.
– Нашите контакти ни оказват помощ, като понякога алармират за нещо от евентуален интерес. Мога да ви уверя, че вашата работа по психосоматичните разстройства към този момент е привлякла много читатели в Уайтхол.
Чувствам се дискредитиран и в това време заинтересован. Виждам по какъв начин известието от джимейл изчезва, изсвистявайки. Статията беше прикрепена като уърд документ. Питам се дали я препраща редакторката ми, или тези хора непрекъснато следят. Ала желая ли даже да знам? Донъли още веднъж поглежда кафявата си директория.
– Статията ви натъртва главно на случая Анна О, както и последната ви книга, въпреки че публикацията предлага вероятно лекуване, а книгата не. Имате ли нещо срещу да попитам за какво тъкмо нейният случай ви заинтригува?
Облягам се обратно и стрелвам още един ядосан взор към Блум. Това е скрит план. Нямаше предизвестие, нито време за подготовка. Чудя се какъв брой да разкрия.
– Идеята беше най-вече на редакторката – давам отговор. – Тя реши, че това ще притегли внимание към публикацията... Вероятно даже отразяване в пресата. Книгата стана бестселър. Редакторката се надяваше, че научното списание може да се зарадва на сходен триумф и аз се съгласих.
– Тогава значи сте изучили в детайли случая Анна О?
Няма по какъв начин да избегна истината.
– Съпругата ми беше първият служител на реда, отзовал се на мястото на престъплението през две хиляди и деветнайсета година – давам отговор. – Тя работеше в отдел „ Тежки закононарушения и проведена престъпност “ в регион Темз Вали. Това беше първият ѝ случай като старши проверяващ служител на реда. Въпреки че вие несъмнено знаете това.
– Разбирам – споделя Донъли.
– Анна О е част от живота на фамилията ми съвсем толкоз дълго, колкото личната ни щерка – прибавям оправданието, както постоянно се постанова да върша. – Не че брачната половинка ми е издавала поверителна информация, желая да поясня. Комбинирах данни от обществено налични източници с други, не толкоз спорни образци за синдрома на примирението1 от целия свят. Така написах книгата и публикацията.
– Предимно експлоадирането на мистериозните случаи в Швеция, доколкото си припомням.
– Както и друга група случаи в Казахстан. В две някогашни руски селища на име...
– Град Красногорск и село Калачи, покрай уранова мина... Да, да, добре сме осведомени с тях.
Сега в мен набъбва неприятно неспокойствие. Писна ми от този неопределен мъж и неговите увъртания.
– Не желая да бъда недодялан, само че за какво една книга по известна логика на психиката и публикация в неугледно научно списание биха представлявали интерес за Министерството на правораздаването?
Донъли се усмихва още веднъж, грубо и малко като преди.
– В публикацията си вие твърдите, че сте създали нов диагностичен способ, който оказва помощ на пациенти със синдрома на примирението да се разсънят. Прав ли съм?
Донъли очевидно е чел публикацията или най-малко обобщение. Той знае, че не е прав. И това значи, че ме изпитва.
– Не.
Донъли се преструва на сюрпризиран.
– Не?
– Статията ми дефинира нова рамка за схващане на психосоматичните положения, изключително тези, съдържащи дейности, свързани със съня, в това число явлението закононарушения насън. Интересува ме дали сомнамбулите механически осъзнават дейностите си, когато правят закононарушение, да вземем за пример ликвидиране. Същото важи и за пациенти, страдащи от синдрома на примирението. Съзнава ли някой от нас какво вършим, до момента в който спим? Може ли да ни се търси наказателна отговорност? Кога сънят поема контрола и по кое време свършва съзнателната мисъл?
– Противоречива тематика, лекар Принс.
Това дава отговор на идващия ми въпрос. Донъли към този момент е видял блоговете и постингите в обществените мрежи, които ме нападат. Разбира се, че ги е видял. Откакто книгата ми излезе на пазара, станах цел за тролове от всички краища на земното кълбо.
– Някои хора към момента са застинали в праисторически разделения сред неврологично заболяване и по този начин нареченото „ функционално “ заболяване – споделям. – Те мислят, че веднага като нещо се случва в душeвността, то не е действително. Моята работа се пробва да промени това разбиране и някои хора имат проблем с сходно мнение.
– Означава ли това, че вие можете да помогнете на пациенти със синдром на примирението да се разсънят?
Поразен съм от прямотата на въпроса.
– Ами, зависи.
Донъли се вглежда изпитателно в мен. Мъничките му кръгли светещи очи дълбаят в душата ми.
– От какво по-точно зависи?
Размърдвам се неспокойно, засуетявам се и след това се укротявам. Копнея за глътка вода.
– Главно от това какъв брой дълго спи пациентът – давам отговор. – Преди всичко какви външни фактори може да са предизвикали болестта. Книгата ми е четиво по известна логика на психиката за всеобщия четец. Статията ми отразява тежката научна работа и обрисува нови теории, базирайки се на настоящи данни, само че не е панацея.
– За Анна О, да вземем за пример...
– Четири години са в рисковия завършек на синдрома на примирението. Моите данни са фокусирани върху случаи в интервал от една до две години.
– Тогава всичко към момента е чисто теоретично?
– За момента, да.
– Колко време би лишило да ревизирате новите си теории, лекар Принс? Имам поради в действителния свят.
Засмивам се.
– Колко дълъг е конецът?
– Със сигурност имате някаква приблизителна преценка.
– Може би три месеца – откликвам. – Минимум.
Донъли поглежда часовника си. Отново наподобява прибързан. Подрежда материалите в досието си и я пъха усърдно в дипломатическото си куфарче, като че ли ще потегля за друга среднощна промяна в офиса си. Той поглежда Блум и кима отривисто.
Обръщам се към Блум, към момента кипя от яд.
– Какво върша тук?
Сега Блум поема нещата в свои ръце. Премества туловището си на стола с балетната лекост на дебеланко и заговаря пламенно и делово, като че ли съм задържан и ми чете правата.
– Министърът на правораздаването и основният прокурор на Англия и Уелс позволиха краткотрайното освобождение на Пациент РСХ493 от поделение „ Корал “ на болница „ Рамптън “ и го предават на попечителството на „ Абатството “ под моето директно наблюдаване. Заповедта на Министерството на правораздаването е предпазена от Закона за държавната загадка и всеки, който издаде тази информация, в тази постройка или другаде, ще бъде съден. Разбираш ли?
Затворник РСХ493. Знам този номер. Всеки четец на вестници го знае.
Охраняемата болница „ Рамптън “, последното здравно заведение със засилени ограничения за сигурност, което приема дами. Пациент номер 493. Госпожица Анна Огилви.
Донъли и Блум стават. Машинално ставам дружно с тях. В устата ми нахлува сухота.
– Не – споделям. – Съжалявам, само че не разбирам. За какво става въпрос?
Блум още веднъж поглежда Донъли и след това дава отговор:
– „ Амнести Интернешънъл “ ще апелира пред Европейския съд по човешките права в опит Анна Огилви да бъде освободена на съображение нечовешко отношение. Преди да се случи това, Кралската прокуратура и Министерството на правораздаването би трябвало да я изправят на съд за ликвидиране, другояче рискуват да изгубят делото.
Обмислям новата информация.
– Това значи, че Анна Огилви би трябвало да бъде годна да бъде съдена. А с цел да бъде годна, тя би трябвало да...
– Да направи нещо, което не е правила от четири години... Да се разсъни.
И това е същинското пояснение. За миг се възнамерявам за всичките тези истории за ужаси от уроците по история в учебно заведение – изнемощелите от апетит младежи, извикани на военна работа през Първата международна война, измъквани от окопите, закърпвани и след това повеждани на екзекуция, шокът им, неправилно пояснен като боязън. Струва ми се злокобно познато. Аз съм психолог, не надзорник в затвор.
– Аз церя хора – споделям. – Не ги съдя. Сигурно има други специалисти по съня, към които можете да се обърнете.
– Направихме го – дава отговор Донъли с отегчен звук. – Години наред канихме консултанти от международна класа от Америка, Европа, Азия и под дърво и камък още. Най-добрите от най-хубавите.
Тази област обаче към момента няма задоволително запаси и за жал, методите им се оказаха несполучливи. Вашата публикация, лекар Принс, е последният късмет и вяра, който ни остава.
– Защо я водите при нас?
– Ако вие посещавате болница „ Рамптън “ всеки ден, новината ще изтече. Освен това „ Абатството “ е единствената клиника по проблеми със съня в Лондон, която може да одобри случай от такова естество. Вие можете да се справите със строгите условия за дискретност. Нямаме различен избор. Анна ще бъде трансферирана довечера, придружавана от служител на реда за взаимозависимост и записана под друго име. А по отношение на вас, ще се държите с нея като с всеки различен пациент.
– Ще я познаят, господин Донъли.
– Преди четири години, може би, само че не и в този момент. Близо половин десетилетие трансформира индивида.
– Ами другите членове на личния състав?
– Една здравна сестра от „ Рамптън “ ще съпровожда затворничката и ще работи тук под прикритието на чиновник на организация. Вие ще бъдете ежедневната ѝ връзка, а професор Блум ще координира напъните ви с нашата страна. Госпожица Огилви няма да бъде извеждана от стаята си. Вие няма да казвате на никого, че тя е тук. Само членове на фамилията ѝ, с които също може да се свържете, знаят. Министърът се е заклел персонално да погне всеки, който наруши изискванията на краткотрайното ѝ пренасяне.
Завива ми се свят от дързостта на цялата работа и от яд.
– Това е неуместно. Не може съществено да мислите, че Анна Огилви съставлява заплаха за обществото. Или се тревожите за заглавията във вестниците?
Донъли даже не се замисля и дава отговор:
– Опитайте се да го кажете на фамилиите на жертвите. Анна Огилви не може да бъде освободена и не може да бъде държана безпределно. Тази сага би трябвало да завърши. Подпишете декларацията за запазване на тайната и се отдръпнете, или изпробвайте теориите си в действителния свят. Зависи напълно от вас, лекар Принс.
– Ами в случай че не мога да я събудя? Ако теорията ми не проработи?
Донъли закопчава палтото си и въздиша, отпаднал от събитията денем, а след това се втренчва в мен със студените си сиво-зелени очи.
– Тогава рано или късно – дава отговор изсъхнало той, – Анна Огилви ще бъде свободна да убива още веднъж.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
От нощта, в която е открита надълбоко заспала, откакто намушква двама души до гибел без явен претекст. Наречена е от таблоидите Спящата хубавица, а положението ѝ се оказва рядко психосоматично разстройство, познато като „ синдром на примирението “.
Доктор Бенедикт Принс е правосъден психолог и специалист по съня. Неговите способи са последната вяра Анна О да бъде събудена, с цел да се изправи пред съда.
Докато Бенедикт се пробва да опази личните си секрети и да разгадае случая на Анна О, дърпа нишката на доста по-дълбока, по-мрачна тайнственост. Той знае всичко за най-тъмните кътчета на мозъка, заровени в подсъзнанието, само че не подозира за голямата заплаха от това, което излиза наяве…
Събуждането на Анна О не е краят на историята, а единствено началото.
Матю Блейк се подрежда до звезди от ранга на Джилиан Флин и Алекс Майкълидис със своя безизходен, тъмен и цялостен с обрати разказ. Правата за издаване на книгата са купени за над 30 територии и е най-обсъжданият трилър на Франкфуртския панаир на книгата.
Представяме ви фрагмент от Анна О:
4. Бен
Блум затваря вратата и не предлага да смаже нещата с някоя освежителна напитка. Това е единствено работа, такова е посланието. Тя се настанява на дебело тапицирания кожен стол зад бюрото и най-сетне кимва на Стивън Донъли да стартира.
Усмивката му е като на екзекутор.
– Няма да наскърбявам интелигентността ви, лекар Принс. Знам, че към този момент сте осведомен със случая Анна О и двете убийства в Оксфордшър през август две хиляди и деветнайсета година, да? Затова желаех да приказвам с вас.
Гледам втренчено Донъли и се запитвам какъв брой високо се простират пълномощията му. Над него е шефът по правните въпроси, неговият началник, а след това непрекъснатият секретар на Министерството на правораздаването и най-после министър-председателят. Защо подобен почитан чиновник ще желае да беседва с мен след среднощ в „ Абатството “ и с указания да не се разискват детайлности по незащитена телефонна линия? Какво би могло да е толкоз значимо?
Малцина не са чували за случая Анна О. Имаше подкаст сериал, излъчвания по „ Нетфликс “, безчет мнения, както и бестселъри и публикации в малко известни научни списания, някои написани от мен.
– Разбира се, осведомен съм.
Донъли кимва.
– Една ваша публикация неотдавна притегли вниманието на някои... ами, да речем единствено някои доста значими хора – Донъли отваря дребното си дипломатическо куфарче, изважда тънка кафява директория и чете от заглавната страница. – „ Синдромът на примирението и незаконният разум: в търсене на нов диагностичен модел “, „ Модерен вестник по криминалистична логика на психиката “. Това е най-новият ви труд по тематиката, прав ли съм?
Поглеждам Блум, само че тя единствено ми се усмихва студено.
– Да.
– Изглеждате сюрпризиран, лекар Принс.
– Така е. Тази публикация към момента не е рецензирана от сътрудници. И сигурно не е оповестена. Предадох я на редактора единствено преди три седмици.
Донъли ме поглежда състрадателно, като че ли не е привикнал с такава доверчивост.
– Нашите контакти ни оказват помощ, като понякога алармират за нещо от евентуален интерес. Мога да ви уверя, че вашата работа по психосоматичните разстройства към този момент е привлякла много читатели в Уайтхол.
Чувствам се дискредитиран и в това време заинтересован. Виждам по какъв начин известието от джимейл изчезва, изсвистявайки. Статията беше прикрепена като уърд документ. Питам се дали я препраща редакторката ми, или тези хора непрекъснато следят. Ала желая ли даже да знам? Донъли още веднъж поглежда кафявата си директория.
– Статията ви натъртва главно на случая Анна О, както и последната ви книга, въпреки че публикацията предлага вероятно лекуване, а книгата не. Имате ли нещо срещу да попитам за какво тъкмо нейният случай ви заинтригува?
Облягам се обратно и стрелвам още един ядосан взор към Блум. Това е скрит план. Нямаше предизвестие, нито време за подготовка. Чудя се какъв брой да разкрия.
– Идеята беше най-вече на редакторката – давам отговор. – Тя реши, че това ще притегли внимание към публикацията... Вероятно даже отразяване в пресата. Книгата стана бестселър. Редакторката се надяваше, че научното списание може да се зарадва на сходен триумф и аз се съгласих.
– Тогава значи сте изучили в детайли случая Анна О?
Няма по какъв начин да избегна истината.
– Съпругата ми беше първият служител на реда, отзовал се на мястото на престъплението през две хиляди и деветнайсета година – давам отговор. – Тя работеше в отдел „ Тежки закононарушения и проведена престъпност “ в регион Темз Вали. Това беше първият ѝ случай като старши проверяващ служител на реда. Въпреки че вие несъмнено знаете това.
– Разбирам – споделя Донъли.
– Анна О е част от живота на фамилията ми съвсем толкоз дълго, колкото личната ни щерка – прибавям оправданието, както постоянно се постанова да върша. – Не че брачната половинка ми е издавала поверителна информация, желая да поясня. Комбинирах данни от обществено налични източници с други, не толкоз спорни образци за синдрома на примирението1 от целия свят. Така написах книгата и публикацията.
– Предимно експлоадирането на мистериозните случаи в Швеция, доколкото си припомням.
– Както и друга група случаи в Казахстан. В две някогашни руски селища на име...
– Град Красногорск и село Калачи, покрай уранова мина... Да, да, добре сме осведомени с тях.
Сега в мен набъбва неприятно неспокойствие. Писна ми от този неопределен мъж и неговите увъртания.
– Не желая да бъда недодялан, само че за какво една книга по известна логика на психиката и публикация в неугледно научно списание биха представлявали интерес за Министерството на правораздаването?
Донъли се усмихва още веднъж, грубо и малко като преди.
– В публикацията си вие твърдите, че сте създали нов диагностичен способ, който оказва помощ на пациенти със синдрома на примирението да се разсънят. Прав ли съм?
Донъли очевидно е чел публикацията или най-малко обобщение. Той знае, че не е прав. И това значи, че ме изпитва.
– Не.
Донъли се преструва на сюрпризиран.
– Не?
– Статията ми дефинира нова рамка за схващане на психосоматичните положения, изключително тези, съдържащи дейности, свързани със съня, в това число явлението закононарушения насън. Интересува ме дали сомнамбулите механически осъзнават дейностите си, когато правят закононарушение, да вземем за пример ликвидиране. Същото важи и за пациенти, страдащи от синдрома на примирението. Съзнава ли някой от нас какво вършим, до момента в който спим? Може ли да ни се търси наказателна отговорност? Кога сънят поема контрола и по кое време свършва съзнателната мисъл?
– Противоречива тематика, лекар Принс.
Това дава отговор на идващия ми въпрос. Донъли към този момент е видял блоговете и постингите в обществените мрежи, които ме нападат. Разбира се, че ги е видял. Откакто книгата ми излезе на пазара, станах цел за тролове от всички краища на земното кълбо.
– Някои хора към момента са застинали в праисторически разделения сред неврологично заболяване и по този начин нареченото „ функционално “ заболяване – споделям. – Те мислят, че веднага като нещо се случва в душeвността, то не е действително. Моята работа се пробва да промени това разбиране и някои хора имат проблем с сходно мнение.
– Означава ли това, че вие можете да помогнете на пациенти със синдром на примирението да се разсънят?
Поразен съм от прямотата на въпроса.
– Ами, зависи.
Донъли се вглежда изпитателно в мен. Мъничките му кръгли светещи очи дълбаят в душата ми.
– От какво по-точно зависи?
Размърдвам се неспокойно, засуетявам се и след това се укротявам. Копнея за глътка вода.
– Главно от това какъв брой дълго спи пациентът – давам отговор. – Преди всичко какви външни фактори може да са предизвикали болестта. Книгата ми е четиво по известна логика на психиката за всеобщия четец. Статията ми отразява тежката научна работа и обрисува нови теории, базирайки се на настоящи данни, само че не е панацея.
– За Анна О, да вземем за пример...
– Четири години са в рисковия завършек на синдрома на примирението. Моите данни са фокусирани върху случаи в интервал от една до две години.
– Тогава всичко към момента е чисто теоретично?
– За момента, да.
– Колко време би лишило да ревизирате новите си теории, лекар Принс? Имам поради в действителния свят.
Засмивам се.
– Колко дълъг е конецът?
– Със сигурност имате някаква приблизителна преценка.
– Може би три месеца – откликвам. – Минимум.
Донъли поглежда часовника си. Отново наподобява прибързан. Подрежда материалите в досието си и я пъха усърдно в дипломатическото си куфарче, като че ли ще потегля за друга среднощна промяна в офиса си. Той поглежда Блум и кима отривисто.
Обръщам се към Блум, към момента кипя от яд.
– Какво върша тук?
Сега Блум поема нещата в свои ръце. Премества туловището си на стола с балетната лекост на дебеланко и заговаря пламенно и делово, като че ли съм задържан и ми чете правата.
– Министърът на правораздаването и основният прокурор на Англия и Уелс позволиха краткотрайното освобождение на Пациент РСХ493 от поделение „ Корал “ на болница „ Рамптън “ и го предават на попечителството на „ Абатството “ под моето директно наблюдаване. Заповедта на Министерството на правораздаването е предпазена от Закона за държавната загадка и всеки, който издаде тази информация, в тази постройка или другаде, ще бъде съден. Разбираш ли?
Затворник РСХ493. Знам този номер. Всеки четец на вестници го знае.
Охраняемата болница „ Рамптън “, последното здравно заведение със засилени ограничения за сигурност, което приема дами. Пациент номер 493. Госпожица Анна Огилви.
Донъли и Блум стават. Машинално ставам дружно с тях. В устата ми нахлува сухота.
– Не – споделям. – Съжалявам, само че не разбирам. За какво става въпрос?
Блум още веднъж поглежда Донъли и след това дава отговор:
– „ Амнести Интернешънъл “ ще апелира пред Европейския съд по човешките права в опит Анна Огилви да бъде освободена на съображение нечовешко отношение. Преди да се случи това, Кралската прокуратура и Министерството на правораздаването би трябвало да я изправят на съд за ликвидиране, другояче рискуват да изгубят делото.
Обмислям новата информация.
– Това значи, че Анна Огилви би трябвало да бъде годна да бъде съдена. А с цел да бъде годна, тя би трябвало да...
– Да направи нещо, което не е правила от четири години... Да се разсъни.
И това е същинското пояснение. За миг се възнамерявам за всичките тези истории за ужаси от уроците по история в учебно заведение – изнемощелите от апетит младежи, извикани на военна работа през Първата международна война, измъквани от окопите, закърпвани и след това повеждани на екзекуция, шокът им, неправилно пояснен като боязън. Струва ми се злокобно познато. Аз съм психолог, не надзорник в затвор.
– Аз церя хора – споделям. – Не ги съдя. Сигурно има други специалисти по съня, към които можете да се обърнете.
– Направихме го – дава отговор Донъли с отегчен звук. – Години наред канихме консултанти от международна класа от Америка, Европа, Азия и под дърво и камък още. Най-добрите от най-хубавите.
Тази област обаче към момента няма задоволително запаси и за жал, методите им се оказаха несполучливи. Вашата публикация, лекар Принс, е последният късмет и вяра, който ни остава.
– Защо я водите при нас?
– Ако вие посещавате болница „ Рамптън “ всеки ден, новината ще изтече. Освен това „ Абатството “ е единствената клиника по проблеми със съня в Лондон, която може да одобри случай от такова естество. Вие можете да се справите със строгите условия за дискретност. Нямаме различен избор. Анна ще бъде трансферирана довечера, придружавана от служител на реда за взаимозависимост и записана под друго име. А по отношение на вас, ще се държите с нея като с всеки различен пациент.
– Ще я познаят, господин Донъли.
– Преди четири години, може би, само че не и в този момент. Близо половин десетилетие трансформира индивида.
– Ами другите членове на личния състав?
– Една здравна сестра от „ Рамптън “ ще съпровожда затворничката и ще работи тук под прикритието на чиновник на организация. Вие ще бъдете ежедневната ѝ връзка, а професор Блум ще координира напъните ви с нашата страна. Госпожица Огилви няма да бъде извеждана от стаята си. Вие няма да казвате на никого, че тя е тук. Само членове на фамилията ѝ, с които също може да се свържете, знаят. Министърът се е заклел персонално да погне всеки, който наруши изискванията на краткотрайното ѝ пренасяне.
Завива ми се свят от дързостта на цялата работа и от яд.
– Това е неуместно. Не може съществено да мислите, че Анна Огилви съставлява заплаха за обществото. Или се тревожите за заглавията във вестниците?
Донъли даже не се замисля и дава отговор:
– Опитайте се да го кажете на фамилиите на жертвите. Анна Огилви не може да бъде освободена и не може да бъде държана безпределно. Тази сага би трябвало да завърши. Подпишете декларацията за запазване на тайната и се отдръпнете, или изпробвайте теориите си в действителния свят. Зависи напълно от вас, лекар Принс.
– Ами в случай че не мога да я събудя? Ако теорията ми не проработи?
Донъли закопчава палтото си и въздиша, отпаднал от събитията денем, а след това се втренчва в мен със студените си сиво-зелени очи.
– Тогава рано или късно – дава отговор изсъхнало той, – Анна Огилви ще бъде свободна да убива още веднъж.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ