Кого представлява БСП?
Анко ИВАНОВ,
доктор по философия
На миналите в Българска социалистическа партия отчетно-изборни събрания и в редица общински и районни конференции, все по-често се задава въпросът: " Кого съставлява, чии ползи показва Българска социалистическа партия "? И се чуват най-различни отговори. Огромната част от мненията към този момент не се придържа към обичайното определение, че партията е партия на работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Търсят се нови избрания за обществената база на партията. След Десети ноември 1989 година записаха в Устава, в член 2 алинея 2, че Българска социалистическа партия е " лява национална партия ". Следователно показва и пази ползите на всички обществени групи в обществото, на небогати, богати, на олигарси, на просяци, крадци и така нататък, т.е. на целия народ. Или пък записаното в Програмата на Българска социалистическа партия за " необятно единодушие в обществото ", " национално единодушие като незаменима основа за напредъка ". Какво е единодушието сред шеф и служащ в изискванията на безработица? Работникът има единствено една опция - да се съгласи на прекомерно непретенциозно или даже мизерно трудово заплащане, с цел да не останат децата му без самун и облекла. Какво единодушие сред дрипльо и паралия? Съгласието значително е демагогска мисловна структура и
опция за оправдаване на отстъплението
от позициите на левите партии.
В годините на безкрайния преход от социализъм към капитализъм се появиха изказвания на дейци на Българска социалистическа партия, които по подражателство на лорд Гидънс, Тони Блеър, Шрьодер, Макрон, застанаха на социаллибералните позиции на така наречен Трети път. Георги Първанов даже дефинира Българска социалистическа партия за социаллиберална партия, нищо че името й е социалистическо. Татяна Дончева се произнесе, че в България " няма ляво, няма дясно " и сътвори настрана сякаш центристко придвижване. А доста добре знае се от историята, философията и политологията, че политическото пространство през последните над 200 години е структурирано на дясно, център и ляво, и надлежно партиите са леви, центристки и десни. Азбучна истина е, че левите партии показват и пазят ползите и потребностите на хората на труда, десните партии на хората на капитала, а центристките партии показват ползите и паниките на дребния бизнес (дребната буржоазия). Подменен бе критерият за леви и десни партии. Десните партии под натиска на необятните маси, и с цел да се удържат на власт, започнаха да организират някои обществени политики и се трансфораха в популистки партии (ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и др.) с лява национална изразителност и обособени обществени решения. А някои леви партии започнаха да поддържат десни извънредно демократични политики. И се разми политическото пространство. Лявото (БСП), Дясното (СДС, Демократична България и др.) и лявото на дясното (ГЕРБ) започнаха да се свиват, да губят политическо въздействие измежду хората. И както в този момент съвсем всички са срещу ГЕРБ, по този начин и никой от останалите партии не получава значима социална поддръжка.
Обществото е изцяло обезверено
и с все по-голяма мощ звучи байганьовското " Всичките са маскари ".
Дошло е време в България още веднъж да се преструктурира политическото пространство и на хората да стане най-сетне ясно кой кой е. И точно на Българска социалистическа партия приляга първа да дефинира по-ясно своята обществена база. Това го желаят огромна част от членовете и изключително последователите и симпатизантите на партията. За да има обществена страна би трябвало да има публично благосъстояние, посредством което да има опция за образуване на обществена страна. След изгубването на Съветския съюз западноевропейската междинна класа се смалява непрестанно. Средната класа обгръща хората, които не са богати, имат приходи не колкото богатите, само че над междинното ниво за страната, което им обезпечава високо витално ниво. А дали в България и до каква степен има условия в настоящия исторически миг да има широкообхватна междинна класа? Правилно е отговора да го потърсим в нивото на приходите, т.е. в преразпределението на новопроизведената продукция и добавена стойност. В изискванията на бедна България да си в някаква си междинна класа трябват високи приходи на едно заето лице. По мнение на някои специалисти за пълностоен живот в българските условия на едно четиричленно семейство са нужни месечни приходи на двамата родители над 5000 лв.. А какъв брой са тези хора в България? По данните за 2018 година при всички заети 3 136 523 с приходи над 3000 лв. са единствено 3,55% от наетите лица. Дори да понижим границата на приходите под 2000 лв., то получаващите над тази сума ще са единствено 7,1%. При тази обществена конюнктура в случай че Българска социалистическа партия стане партия на междинната класа, тя ще се свие още по-значително и последователно ще изчезне от политическия небосвод.
Политик от Българска социалистическа партия вярно пита: " Вече 30 години ни задават въпроса чия партия е Българска социалистическа партия. Време е да си отговорим. Кого пазиме? " Е, на идния 50-ти конгрес Българска социалистическа партия би трябвало ясно и изрично да се отговори на този въпрос. А отговорът е елементарен: няма смислена политическа партия, която да показва и пази ползите на всички съсловия, пластове, класи, прослойки, групи и така нататък в обществото, на целия народ. Партията е част от нещо, подмножество от някаква общественост от хора, тя не може да е на целия народ. Явно в новите публични условия Българска социалистическа партия би трябвало да търси
ново определение на обществената си база
Но има неправилно направление в изказванието: " Нашият блян, дълготрайната ни цел би трябвало да бъде построяването още веднъж на междинна класа, която да бъде хубавичко основа на една постоянна обществена страна. Българска социалистическа партия е партия на трудещите се (к.м.). Но освен на хората на наемния труд ".
И като някакъв си политически добряк си задавам въпроса: " А капиталистът, едрият предприемач, не се ли труди? Неговото ежедневие не е ли отдадено на бизнеса му? " А отговорът е безкрайно явен. И едрият предприемач също се труди. А каква е разликата в труда на едрия предприемач (капиталиста), притежателя на компанията и неговия наемен служащ? Разликата е в разпределението на творби нов артикул на труда, в разпределението на добавената стойност. За предприемача (капитала) отива лъвската част, а за наетия служащ (труда) минимална част, едвам не почине от апетит, той и неговото семейство. По данните на специалист (от " Позитано " 20) съотношението в разпределението на новосъздаденото благосъстояние в стойностно отношение е 6:1 в интерес на предприемача, в интерес на капитала. Е, това ли е социалистическата правдивост, взаимност и тъждество? И с такова ли съответствие ще създадем междинна класа?
Призовават ни да се опрем: " на прагматичността, на балансираността, на достолепието и патриотизма " и тогава щели да дойдат резултатите. Коя прагматичност? Прагматичността е реализиране на резултати, само че и всяко пригаждане към съществуващите условия. Прагматично си е да се пригодим към сегашните условия и да създадем персонална кариера. Непрагматично ли е да се борим за ползите на милионите хора на наемния труд. А с подобен прагматизъм и голите изречения за достолепие и национализъм няма да се трансформират нещата. За политическа партия като Българска социалистическа партия основното е политиката, която тя предлага, в чии интерес (на труда или на капитала) е, по какъв начин тя го показва и прогласява, по какъв начин го
пази и осъществя в съпротива и на власт
Трябва да се опрем на нещо друго и доста по-важно. Българска социалистическа партия исторически се е формирала, работила и развивала като лява политическа партия, изразяваща и отстояваща ползите на работническата класа, на бедните и на експлоатираните хора, на трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Сега тя би трябвало в новите публични условия ясно и намерено да съобщи, че е партия, която показва, отстоява и реализира посредством цялостната си активност в съпротива и на власт политиките, осигуряващи с преимущество ползите на хората на наемния труд (а не на работодателите), повишение на техните приходи, витално ниво и понижаване на общественото неравноправие сред българите.
Репликата, че в тази дефиниция ги няма безработните, е несъстоятелна. Безработните са някогашни наети лица, бъдещи наети лица, които с наемен труд са си изкарвали и ще си изкарват прехраната. Необоснована е и репликата за самонаетите. Това също са трудови хора, живеят от труд, а не от капитал. Те, както и фамилният бизнес, се трудят и създават богатства. Разликата при тях е, че възнаграждението им зависи директно от пазара. А Българска социалистическа партия може да помогне за реализацията на тяхната продукция на пазара посредством икономическата политика, която предлага, отстоява и осъществя на власт. Българска социалистическа партия може да се стреми и посредством политиката си да подкрепя трудовите хора да повдигнат своето витално ниво и на тази основа някои от тях да доближат
нивото на междинна класа
Всеки може да членува в Българска социалистическа партия, без значение от обучение, подготовка, приходи и благосъстояние, да работи за нея, само че единствено на основата на нейните полезности и в интерес на ползите на хората на наемния труд (работници, селяни, интелигенти, експерти, специалисти, чиновници, лекари, учители, учени и т.н.), безработните българи, самонаетите и заетите в фамилния бизнес. И Георги Кирков е бил богат, само че в Народното събрание и във всички си публични изяви е защитавал ползите на работническата класа.
Защо Българска социалистическа партия се срами да се назова партия на наемния труд, партия на труда? Най-после конгресът на Българска социалистическа партия би трябвало ясно да прогласи, че Българска социалистическа партия е партия на трудовите хора, показва и пази техните ползи, организира в съпротива и на власт политика, съответстваща на техните ползи.
доктор по философия
На миналите в Българска социалистическа партия отчетно-изборни събрания и в редица общински и районни конференции, все по-често се задава въпросът: " Кого съставлява, чии ползи показва Българска социалистическа партия "? И се чуват най-различни отговори. Огромната част от мненията към този момент не се придържа към обичайното определение, че партията е партия на работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Търсят се нови избрания за обществената база на партията. След Десети ноември 1989 година записаха в Устава, в член 2 алинея 2, че Българска социалистическа партия е " лява национална партия ". Следователно показва и пази ползите на всички обществени групи в обществото, на небогати, богати, на олигарси, на просяци, крадци и така нататък, т.е. на целия народ. Или пък записаното в Програмата на Българска социалистическа партия за " необятно единодушие в обществото ", " национално единодушие като незаменима основа за напредъка ". Какво е единодушието сред шеф и служащ в изискванията на безработица? Работникът има единствено една опция - да се съгласи на прекомерно непретенциозно или даже мизерно трудово заплащане, с цел да не останат децата му без самун и облекла. Какво единодушие сред дрипльо и паралия? Съгласието значително е демагогска мисловна структура и
опция за оправдаване на отстъплението
от позициите на левите партии.
В годините на безкрайния преход от социализъм към капитализъм се появиха изказвания на дейци на Българска социалистическа партия, които по подражателство на лорд Гидънс, Тони Блеър, Шрьодер, Макрон, застанаха на социаллибералните позиции на така наречен Трети път. Георги Първанов даже дефинира Българска социалистическа партия за социаллиберална партия, нищо че името й е социалистическо. Татяна Дончева се произнесе, че в България " няма ляво, няма дясно " и сътвори настрана сякаш центристко придвижване. А доста добре знае се от историята, философията и политологията, че политическото пространство през последните над 200 години е структурирано на дясно, център и ляво, и надлежно партиите са леви, центристки и десни. Азбучна истина е, че левите партии показват и пазят ползите и потребностите на хората на труда, десните партии на хората на капитала, а центристките партии показват ползите и паниките на дребния бизнес (дребната буржоазия). Подменен бе критерият за леви и десни партии. Десните партии под натиска на необятните маси, и с цел да се удържат на власт, започнаха да организират някои обществени политики и се трансфораха в популистки партии (ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и др.) с лява национална изразителност и обособени обществени решения. А някои леви партии започнаха да поддържат десни извънредно демократични политики. И се разми политическото пространство. Лявото (БСП), Дясното (СДС, Демократична България и др.) и лявото на дясното (ГЕРБ) започнаха да се свиват, да губят политическо въздействие измежду хората. И както в този момент съвсем всички са срещу ГЕРБ, по този начин и никой от останалите партии не получава значима социална поддръжка.
Обществото е изцяло обезверено
и с все по-голяма мощ звучи байганьовското " Всичките са маскари ".
Дошло е време в България още веднъж да се преструктурира политическото пространство и на хората да стане най-сетне ясно кой кой е. И точно на Българска социалистическа партия приляга първа да дефинира по-ясно своята обществена база. Това го желаят огромна част от членовете и изключително последователите и симпатизантите на партията. За да има обществена страна би трябвало да има публично благосъстояние, посредством което да има опция за образуване на обществена страна. След изгубването на Съветския съюз западноевропейската междинна класа се смалява непрестанно. Средната класа обгръща хората, които не са богати, имат приходи не колкото богатите, само че над междинното ниво за страната, което им обезпечава високо витално ниво. А дали в България и до каква степен има условия в настоящия исторически миг да има широкообхватна междинна класа? Правилно е отговора да го потърсим в нивото на приходите, т.е. в преразпределението на новопроизведената продукция и добавена стойност. В изискванията на бедна България да си в някаква си междинна класа трябват високи приходи на едно заето лице. По мнение на някои специалисти за пълностоен живот в българските условия на едно четиричленно семейство са нужни месечни приходи на двамата родители над 5000 лв.. А какъв брой са тези хора в България? По данните за 2018 година при всички заети 3 136 523 с приходи над 3000 лв. са единствено 3,55% от наетите лица. Дори да понижим границата на приходите под 2000 лв., то получаващите над тази сума ще са единствено 7,1%. При тази обществена конюнктура в случай че Българска социалистическа партия стане партия на междинната класа, тя ще се свие още по-значително и последователно ще изчезне от политическия небосвод.
Политик от Българска социалистическа партия вярно пита: " Вече 30 години ни задават въпроса чия партия е Българска социалистическа партия. Време е да си отговорим. Кого пазиме? " Е, на идния 50-ти конгрес Българска социалистическа партия би трябвало ясно и изрично да се отговори на този въпрос. А отговорът е елементарен: няма смислена политическа партия, която да показва и пази ползите на всички съсловия, пластове, класи, прослойки, групи и така нататък в обществото, на целия народ. Партията е част от нещо, подмножество от някаква общественост от хора, тя не може да е на целия народ. Явно в новите публични условия Българска социалистическа партия би трябвало да търси
ново определение на обществената си база
Но има неправилно направление в изказванието: " Нашият блян, дълготрайната ни цел би трябвало да бъде построяването още веднъж на междинна класа, която да бъде хубавичко основа на една постоянна обществена страна. Българска социалистическа партия е партия на трудещите се (к.м.). Но освен на хората на наемния труд ".
И като някакъв си политически добряк си задавам въпроса: " А капиталистът, едрият предприемач, не се ли труди? Неговото ежедневие не е ли отдадено на бизнеса му? " А отговорът е безкрайно явен. И едрият предприемач също се труди. А каква е разликата в труда на едрия предприемач (капиталиста), притежателя на компанията и неговия наемен служащ? Разликата е в разпределението на творби нов артикул на труда, в разпределението на добавената стойност. За предприемача (капитала) отива лъвската част, а за наетия служащ (труда) минимална част, едвам не почине от апетит, той и неговото семейство. По данните на специалист (от " Позитано " 20) съотношението в разпределението на новосъздаденото благосъстояние в стойностно отношение е 6:1 в интерес на предприемача, в интерес на капитала. Е, това ли е социалистическата правдивост, взаимност и тъждество? И с такова ли съответствие ще създадем междинна класа?
Призовават ни да се опрем: " на прагматичността, на балансираността, на достолепието и патриотизма " и тогава щели да дойдат резултатите. Коя прагматичност? Прагматичността е реализиране на резултати, само че и всяко пригаждане към съществуващите условия. Прагматично си е да се пригодим към сегашните условия и да създадем персонална кариера. Непрагматично ли е да се борим за ползите на милионите хора на наемния труд. А с подобен прагматизъм и голите изречения за достолепие и национализъм няма да се трансформират нещата. За политическа партия като Българска социалистическа партия основното е политиката, която тя предлага, в чии интерес (на труда или на капитала) е, по какъв начин тя го показва и прогласява, по какъв начин го
пази и осъществя в съпротива и на власт
Трябва да се опрем на нещо друго и доста по-важно. Българска социалистическа партия исторически се е формирала, работила и развивала като лява политическа партия, изразяваща и отстояваща ползите на работническата класа, на бедните и на експлоатираните хора, на трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Сега тя би трябвало в новите публични условия ясно и намерено да съобщи, че е партия, която показва, отстоява и реализира посредством цялостната си активност в съпротива и на власт политиките, осигуряващи с преимущество ползите на хората на наемния труд (а не на работодателите), повишение на техните приходи, витално ниво и понижаване на общественото неравноправие сред българите.
Репликата, че в тази дефиниция ги няма безработните, е несъстоятелна. Безработните са някогашни наети лица, бъдещи наети лица, които с наемен труд са си изкарвали и ще си изкарват прехраната. Необоснована е и репликата за самонаетите. Това също са трудови хора, живеят от труд, а не от капитал. Те, както и фамилният бизнес, се трудят и създават богатства. Разликата при тях е, че възнаграждението им зависи директно от пазара. А Българска социалистическа партия може да помогне за реализацията на тяхната продукция на пазара посредством икономическата политика, която предлага, отстоява и осъществя на власт. Българска социалистическа партия може да се стреми и посредством политиката си да подкрепя трудовите хора да повдигнат своето витално ниво и на тази основа някои от тях да доближат
нивото на междинна класа
Всеки може да членува в Българска социалистическа партия, без значение от обучение, подготовка, приходи и благосъстояние, да работи за нея, само че единствено на основата на нейните полезности и в интерес на ползите на хората на наемния труд (работници, селяни, интелигенти, експерти, специалисти, чиновници, лекари, учители, учени и т.н.), безработните българи, самонаетите и заетите в фамилния бизнес. И Георги Кирков е бил богат, само че в Народното събрание и във всички си публични изяви е защитавал ползите на работническата класа.
Защо Българска социалистическа партия се срами да се назова партия на наемния труд, партия на труда? Най-после конгресът на Българска социалистическа партия би трябвало ясно да прогласи, че Българска социалистическа партия е партия на трудовите хора, показва и пази техните ползи, организира в съпротива и на власт политика, съответстваща на техните ползи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ