Училището ни като че ли иска да отврати децата, а не да ги мотивира
Ани Пападопулу е българска театрална и кино актриса от гръцки генезис. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на професор Стефан Данаилов през 2000 година Три години по-рано дебютира в Народния спектакъл с ролята на Ана в " На дъното " от Максим Горки. Сред постановките, в които е играла, са " С любовта смешка не трябва " на Алфред дьо Мюсе, " Домът на Бернарда Алба " на Лорка, " Лисичета " на Лилиан Хелман и други Играе и в постановки на Театър 199 - " Рибарят и неговата душа " по Оскар Уайлд и " Пиесата за бебето " от Едуард Олби. Получава премия за дебют " Невена Коканова " за кино лентата " Писмо до Америка ". Участвала е и във филмите " Биволът " (2004), " Патриархат " (2005), " Светът е огромен и избавление дебне отвред " (2008), " Мисия Лондон " (2010) и други.
-----
- Последната ви роля е във кино лентата " Засукан свят " на Мариус Куркински, основан по едноименния роман на Николай Хайтов. Имаме ли потребност да се връщаме към корените си?
- Това, че Мариус Куркински протяга ръка към Хайтов, не е огромна изненада, тъй като той към този момент е правил моноспектакли по негови разкази, а " Засукан свят " е един от най-покъртителните разкази на Хайтов. Мариус обмисляше години наред да сътвори този филм. Според мен всеки народ има потребност да се завръща към корените си или да му се напомня къде са понякога. Също по този начин от дълго време не е юридически филм в тази стилистика и изключително с чувствителността и гения на Мариус. Съвсем умерено мога да кажа, че това е филм, от който имаме потребност сега.
- В описа само героят на Мариус е основен, другите са епизодични.
- Eдинственият основен воин е героят на Мариус Куркински, всички други сме като дребни спътници, които обикаляме към него и оказваме помощ за развиването на историята. Моята роля е на дамата на неговия воин - Кина. Разказът на основния воин стартира с това, че в този живот е имал две орисници - едната е била за положително, другата за зло и тя стартира да го дърпа надолу, само че на финала героят схваща, че този свят е засукан и не ти е обещано да знаеш кое ти се случва за положително и кое - за зло. Той е сакат, най-старият, най-неугледният в селото, само че тъй като всички мъже умират, единственият кандидат-жених за Кина остава той. Двамата се женят, имат дете и в последна сметка живеят щастливо.
- Как би кореспондирал филмът с днешните младежи?
- Това е историята на един човек, който поставя старания да се развива, както всеки младеж. Опитва какво ли не, с цел да успее. Поема бизнеса на родителите на Кина, занимава се с овцевъдство - с други думи, пробва се да устоя фамилията си. И като всеки младеж героят минава през разнообразни премеждия, животът непрестанно му нанася удари, на които той се съпротивлява. Мисли, че ориста му изиграва непрестанно неприятни смешки, а в действителност би трябвало да изживее своя катарзис и да разбере, че в случай че повярваш в божията промисъл, нещата ще се случат по този начин, както би трябвало да се случат за твое положително. По някакъв метод това е житейска философия, която не е подвластна на времето и е годна във всеки един исторически миг.
- Поучително звучи. Подсеща ме за една мисъл на Карамитев. Според него " човек се ражда два пъти - един път физически и един път духовно. А някои хора си умират " неродени ". Това ли е задачата на актьора - да помогне на хората да открият себе си, да се родят духовно?
- Да открият себе си, да. От години играя в представления на Мариус - " Рибарят и неговата душа " и " С любовта смешка не трябва ". Виждала съм хора, които излизат от салона, потресени и покъртени, сякаш за първи път откриват нещо по тази съответна тематика за любовта и честността.
- Има ли вяра за любовта в нашето комерсиално общество - в чисто християнския смисъл, който той влага?
- Надявам се да има и имам вяра, че към момента има хора, които се стремят към това да бъдат по-добри, другояче би останало единствено мрак около нас и в последна сметка оптимизмът, вярата, вярата и любовта са това, което може да ни закрепи.
- Борбата за реализирането на един филм не лишава ли част от креативната сила, не забавя ли креативния развой?
- Пример за това е филмът на Мариус Куркински. Доколкото знам, той един път е бил отритнат на киносесия в НФЦ и по-късно е бил вкаран в сесията за нискобюджетни филми. Това е доста неуместно, тъй като филм в тази ера е съвсем невероятно да се направи с дребен бюджет. Но не щеш ли продуцентът Иван Тонев и Мариус съумяха да осъществят този план доста добре.
- Имате ли упования по какъв начин ще се одобри филмът?
- Просто имам вяра в Мариус и нямам потребност да имам упования. Аз знам какво може той.
- Става дума по какъв начин ще се схване?
- Никой не може да прави прогнози. Просто се надявам всеки да открие в него нещо за себе си.
- Като студентка на Стефан Данаилов какво от неговите уроци и мъдри препоръки сте запомнили?
- Самият факт, че бях ученичка на професор Стефан Данаилов, беше доста важен за самочувствието ми. Аз не имах вяра, че ще ме одобри. Това, че съм била четири години в неговия клас, че съм работила при него, усещам като привилегия. Впоследствие съм играла в два спектакъла с моя преподавател, което също е голяма привилегия. Той е основал сред класовете си от всички випуски хубава последователност и ние доста се поддържаме един различен. Когато се срещна с някой млад артист, приключил три-четири випуска след мен, и ми каже, че е възпитаник на проф. Стефан Данаилов, ставаме автоматизирано по-близки.
- Той приготвяше ли ви за по този начин наречените подводни рифове на специалността?
- Най-важното, което съм научила от него, е, че човек в никакъв случай не би трябвало да се самозабравя, да се главозамайва и че единственото нещо, което би трябвало да прави, е да си прави работата качествено и с обич - в противен случай въобще да не се занимава с тази специалност. Също и да почита хората към себе си. Театърът е един общ организъм и ако няма почитание и обич сред нас, нещата доста мъчно ще се случат. Аз познавам, въпреки и голям, целия състав на Народния спектакъл и постоянно имам какво да си кажа с всеки от тях.
- Необходимо ли е това за младите?
- Както споделят, първите седем години са най-важните. Много е значимо какъв образец виждат децата в фамилията.
- Какви са защитните механизми, на които вие учите децата си?
- Мисля, че е доста значимо да вярваш в себе си и да имаш действителна визия за това кой си и какъв брой можеш. Когато имаш естествена, същинска връзка с детето си, можеш да проконтролираш посоката, в която то върви. И когато си подкрепящ родител, не завладяващ, можеш да усетиш потребностите на детето си.
- А лута ли се младото потомство съгласно вас?
- Всяко младо потомство се лута и това е най-хубавото! По-лошото е, че просветителната ни система не им оказва помощ да намерят правилния път, а тъкмо противоположното. Има неща в нея, които бих споделила, че са незаконни. Тя има сякаш за цел да отврати децата от учебното заведение, не да ги стимулира, не да ги въодушеви. Уроците са поднесени по възмутителен метод. Това е нещо, върху което ние като общество и родители би трябвало да работим и да подобрим, никой няма да пристигна и да реформира просветителната система както ние желаеме. Трябва да знаем какво желаеме и да го създадем.
-----
- Последната ви роля е във кино лентата " Засукан свят " на Мариус Куркински, основан по едноименния роман на Николай Хайтов. Имаме ли потребност да се връщаме към корените си?
- Това, че Мариус Куркински протяга ръка към Хайтов, не е огромна изненада, тъй като той към този момент е правил моноспектакли по негови разкази, а " Засукан свят " е един от най-покъртителните разкази на Хайтов. Мариус обмисляше години наред да сътвори този филм. Според мен всеки народ има потребност да се завръща към корените си или да му се напомня къде са понякога. Също по този начин от дълго време не е юридически филм в тази стилистика и изключително с чувствителността и гения на Мариус. Съвсем умерено мога да кажа, че това е филм, от който имаме потребност сега.
- В описа само героят на Мариус е основен, другите са епизодични.
- Eдинственият основен воин е героят на Мариус Куркински, всички други сме като дребни спътници, които обикаляме към него и оказваме помощ за развиването на историята. Моята роля е на дамата на неговия воин - Кина. Разказът на основния воин стартира с това, че в този живот е имал две орисници - едната е била за положително, другата за зло и тя стартира да го дърпа надолу, само че на финала героят схваща, че този свят е засукан и не ти е обещано да знаеш кое ти се случва за положително и кое - за зло. Той е сакат, най-старият, най-неугледният в селото, само че тъй като всички мъже умират, единственият кандидат-жених за Кина остава той. Двамата се женят, имат дете и в последна сметка живеят щастливо.
- Как би кореспондирал филмът с днешните младежи?
- Това е историята на един човек, който поставя старания да се развива, както всеки младеж. Опитва какво ли не, с цел да успее. Поема бизнеса на родителите на Кина, занимава се с овцевъдство - с други думи, пробва се да устоя фамилията си. И като всеки младеж героят минава през разнообразни премеждия, животът непрестанно му нанася удари, на които той се съпротивлява. Мисли, че ориста му изиграва непрестанно неприятни смешки, а в действителност би трябвало да изживее своя катарзис и да разбере, че в случай че повярваш в божията промисъл, нещата ще се случат по този начин, както би трябвало да се случат за твое положително. По някакъв метод това е житейска философия, която не е подвластна на времето и е годна във всеки един исторически миг.
- Поучително звучи. Подсеща ме за една мисъл на Карамитев. Според него " човек се ражда два пъти - един път физически и един път духовно. А някои хора си умират " неродени ". Това ли е задачата на актьора - да помогне на хората да открият себе си, да се родят духовно?
- Да открият себе си, да. От години играя в представления на Мариус - " Рибарят и неговата душа " и " С любовта смешка не трябва ". Виждала съм хора, които излизат от салона, потресени и покъртени, сякаш за първи път откриват нещо по тази съответна тематика за любовта и честността.
- Има ли вяра за любовта в нашето комерсиално общество - в чисто християнския смисъл, който той влага?
- Надявам се да има и имам вяра, че към момента има хора, които се стремят към това да бъдат по-добри, другояче би останало единствено мрак около нас и в последна сметка оптимизмът, вярата, вярата и любовта са това, което може да ни закрепи.
- Борбата за реализирането на един филм не лишава ли част от креативната сила, не забавя ли креативния развой?
- Пример за това е филмът на Мариус Куркински. Доколкото знам, той един път е бил отритнат на киносесия в НФЦ и по-късно е бил вкаран в сесията за нискобюджетни филми. Това е доста неуместно, тъй като филм в тази ера е съвсем невероятно да се направи с дребен бюджет. Но не щеш ли продуцентът Иван Тонев и Мариус съумяха да осъществят този план доста добре.
- Имате ли упования по какъв начин ще се одобри филмът?
- Просто имам вяра в Мариус и нямам потребност да имам упования. Аз знам какво може той.
- Става дума по какъв начин ще се схване?
- Никой не може да прави прогнози. Просто се надявам всеки да открие в него нещо за себе си.
- Като студентка на Стефан Данаилов какво от неговите уроци и мъдри препоръки сте запомнили?
- Самият факт, че бях ученичка на професор Стефан Данаилов, беше доста важен за самочувствието ми. Аз не имах вяра, че ще ме одобри. Това, че съм била четири години в неговия клас, че съм работила при него, усещам като привилегия. Впоследствие съм играла в два спектакъла с моя преподавател, което също е голяма привилегия. Той е основал сред класовете си от всички випуски хубава последователност и ние доста се поддържаме един различен. Когато се срещна с някой млад артист, приключил три-четири випуска след мен, и ми каже, че е възпитаник на проф. Стефан Данаилов, ставаме автоматизирано по-близки.
- Той приготвяше ли ви за по този начин наречените подводни рифове на специалността?
- Най-важното, което съм научила от него, е, че човек в никакъв случай не би трябвало да се самозабравя, да се главозамайва и че единственото нещо, което би трябвало да прави, е да си прави работата качествено и с обич - в противен случай въобще да не се занимава с тази специалност. Също и да почита хората към себе си. Театърът е един общ организъм и ако няма почитание и обич сред нас, нещата доста мъчно ще се случат. Аз познавам, въпреки и голям, целия състав на Народния спектакъл и постоянно имам какво да си кажа с всеки от тях.
- Необходимо ли е това за младите?
- Както споделят, първите седем години са най-важните. Много е значимо какъв образец виждат децата в фамилията.
- Какви са защитните механизми, на които вие учите децата си?
- Мисля, че е доста значимо да вярваш в себе си и да имаш действителна визия за това кой си и какъв брой можеш. Когато имаш естествена, същинска връзка с детето си, можеш да проконтролираш посоката, в която то върви. И когато си подкрепящ родител, не завладяващ, можеш да усетиш потребностите на детето си.
- А лута ли се младото потомство съгласно вас?
- Всяко младо потомство се лута и това е най-хубавото! По-лошото е, че просветителната ни система не им оказва помощ да намерят правилния път, а тъкмо противоположното. Има неща в нея, които бих споделила, че са незаконни. Тя има сякаш за цел да отврати децата от учебното заведение, не да ги стимулира, не да ги въодушеви. Уроците са поднесени по възмутителен метод. Това е нещо, върху което ние като общество и родители би трябвало да работим и да подобрим, никой няма да пристигна и да реформира просветителната система както ние желаеме. Трябва да знаем какво желаеме и да го създадем.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ