Англия прекарва края на 17 век в изграждането на империята

Англия прекарва края на 17 век в построяването на империята си – известна със своята мощност, която ще се разшири по целия свят и ще продължи епохи. Но на север Шотландия е в руини. Десетилетия на войни и апетит опустошават кралството и икономическото му състояние е трагично. За да станат нещата още по-лоши, страната като че ли наближава края на своята дълга самостоятелност.

Към 1698 година и Англия, и Шотландия са ръководени от крал Уилям III – който наложително смъква от власт Джеймс VII (Джеймс II в Англия). Тъй като Шотландия усеща, че суверенитетът й се изплъзва, тя обезверено желае да избегне британското господство и да резервира властта си. Решението на Шотландия е да схване концепциите на Уилям Патерсън, банкер и търговец, който се застъпва за основаването на колонии „ Нов свят “ – като тези, учредени от Англия, – с цел да съживи замаляващото положение на страната. Идеите на Патерсън довеждат до опит за основаване на колония от Дарийнския залив, в днешна Панама. Но колонията приключва с цялостен неуспех, фалирайки кралството и го принуждава да се откаже от независимостта си.

Това е историята на края на шотландската автономност, възхода на Обединеното кралство и опустошенията, оставени след Схемата Дарийн на Шотландия.

Компанията на Патерсън би трябвало да бъде финансирана от обществени вложения – а шотландската общност е повече от щастлива да помогне. С неспокойствие да съживят разтърсената си нация, елементарните шотландци се втурват да влагат своите скромни средства в Компанията. Дори и най-бедните хора способстват с дребното, което могат да заделят. За броени месеци са събрани почти 400 000 английски лири.

Тези пари съставляват към 1/5 от общото благосъстояние в обеднялата Шотландия и са употребявани за съоръжение на 5 кораба – Свети Андрей, Каледония, Еднорог, Делфин и Индевър. Тези кораби транспортират към 1200 заселници, в това число Уилям Патерсън и фамилията му. Ако колонията Дарийн успее, тогава компанията се надява да сътвори повече колонии по целия свят.

През юли 1698 година флотът на Дариен отплава от Шотландия и през Атлантическия океан. За страдание на Патерсън той разбра, че един от неговите „ другари “ се е укрил с повече от 8 000 английски лири от парите на компанията. Изгонен от управителната си роля в проекта, Патерсън има право да пътува единствено като частно лице дружно със фамилията си. Вече няма властта да управлява схемата, която пропагандира години наред.

Преселниците доближават Дарийнския залив през ноември. Въпреки че никой от тях няма никакви знания за региона, те основават колония „ Ню Каледония “ и стартират да строят населено място, наречено „ Ню Единбург “. Патерсън и заселниците възнамеряват да изградят постоянна застава, да сключат съюзи с локалните нации, да отхвърлен испанските колонисти в региона и да вкарат нова епоха на разцвет и благосъстояние за Шотландия.

Но огромните им очаквания са съвсем незабавно провалени. Храната, която носят, е изгнила, посевите, които засаждат, не растат добре в нова среда и заселниците скоро са изумени от заболявания. Умират стотици, в това число брачната половинка и детето на Патерсън. Много от колонистите, които оцеляват, са принудени да живеят с по-малко от един кг брашно на седмица – и то също е мухлясало. Един мъж написа, „ Когато се свари с малко вода, без нищо друго, огромните червеи би трябвало да бъдат отстранени. “ За огромна изненада на заселниците локалното население няма интерес да търгува с тях. И скоро шотландците схващат, че Англия е забранила на всички британски кораби и колонии да търгуват или доставят новото шотландско населено място. Те също по този начин научават, че околните испански колонисти възнамеряват опустошителни офанзиви.

Откъснати от евентуални съдружници и безпомощни да се защитят, оживелите заселници вземат решение да изоставен колонията, колкото да успявайки да избягат през юли 1699 година От първичните 1200 заселници, единствено 300 от тях се връщат живи в Шотландия.

Сандък, в който се държат документи и пари на Схемата Дарийн

Тъй като първите заселници пътуват много постепенно в тези дни, Шотландия не знае за неуспеха на задачата. И до момента в който първите пътуват наопаки, страната изпраща втора експедиция на същото злощастно пътешестване. Едва откакто първичните заселници стигат сигурност, те научават, че повече кораби – с към 1300 колонисти – са на път към изоставената колония, изцяло невежи за заплахите там. Тази нова група заселници идва през ноември 1699 година, като намира единствено гробове и изоставени колиби, останали от предходните си съграждани. Заплашени от стотици испански бойци, те са принудени да се скупчат в небрежно възобновена цитадела.

Въпреки че колонистите побеждават испанските нападатели под управлението на капитан Александър Кембъл, идването на пет испански военни кораба с още стотици бойци, сага завършек на тяхната отбрана. Опустошени от болест, липса на хранителни запаси и минимални муниции, шотландците са принудени да се предадат през март 1700 година

Само шепа заселници от втората експедиция се прибират живи в Шотландия. Много от тези, които не се връщат, умират от заболявания, апетит или бойни рани. Други са продадени, стават корабокрушенци или се удавят при опит за бягство. За по-малко от две години стопанската система на Шотландия е изцяло опустошена от нейните колонизационни старания. И трагично, съвсем всички в страната изгубили другар или член на семейството в несполучливата скица.

Ако Шотландия е в обезверено състояние, когато измисля схемата за колонията, тя е в още по-тежко състояние след неуспеха й – милионите поданици на страната в този момент са изправени пред злополучие. Загубата на благосъстоянието на нацията и на множеството кораби от дребния кралски шотландски флот тласка публичната религия в Народното събрание на Единбург до пагубни минимуми. Изведнъж достъпът до британските пазари, пари и колонии наподобява надалеч по-привлекателен, с вярата, че британските банкери могат милостиво да унищожат стряскащите в този момент задължения, пред които е изправена Шотландия.

През 1707 година двата Народното събрание договарят актовете на Съюза, обединявайки Шотландия и Англия в Обединеното кралство под ръководството на кралица Ан. Като част от изискванията британското държавно управление желае компанията на Шотландия да бъде разпусната. В подмяна Шотландия получава пакет за облекчения от повече от 395 000 английски лири, което възвръща страната във финансова сигурност.

Кошмарът от колапса на Дарийн завършва, само че някои шотландци не са удовлетворени от решението на държавното управление си и имат вяра, че суверенитетът им е „ купуван и продаван за британско злато “. В последна сметка вековете на шотландска самостоятелност – с които доста шотландци се гордеят – към този момент са завършили.

Уилям Патерсън се завръща във Англия през декември 1699 година, където се възвръща от заболяване, което прекара в Централна Америка. Той живее по-голямата част от оставащите си години в беднотия, до момента в който не му е отпусната пенсия през 1715 година Той я употребява, с цел да се устоя до гибелта си през 1719 година