Краят на ерата Меркел наближава: Какво постигна тя и какво ще завещае на Германия
Ангела Меркел е канцлер на Германия от 5145 дни. По-дълго от нея е управлявал единствено Хелмут Кол. Краят на ерата " Меркел " обаче наближава. Какво реализира тя? И какво ще завещае на Германия? Кристоф Хаселбах споделя с публикация за " Дойче веле " от 24 декември.
Нерядко предсказваха края на ръководството ѝ. Но ето, че Ангела Меркел е на канцлерския пост към този момент повече от 14 години. И очевидно ще довърши и четвъртия си мандат.
Необходимата поддръжка е налице: болшинството германци желае Меркел да остане отпред на държавното управление до 2021 година - макар рецензиите, отправяни към необятната коалиция.
Светът от дълго време не е същият
" Познавате ме " - в предизборната акция през 2013 Ангела Меркел заложи точно на това изречение. Ще рече: на мен можете да разчитате, при мен изненадите са изключени. Само че през днешния ден светът към този момент не е това, което беше.
В Германия политиката е толкоз поляризирана, колкото не е била от десетилетия насам: дяснопопулистката партия " Алтернатива за Германия " (АзГ) е показана в това време във всичките провинциални парламенти, в източните провинции даже е втора политическа мощ, а в Бундестага е водещата опозиционна партия.
Християндемократическата партия (ХДС) изгуби много гласоподаватели. Още по-тежка беше загубата на поддръжка за Социалдемкратическата партия (ГСДП).
И в интернационалната политика се трансформираха доста неща. Светът стана по-нестабилен. " Отминаха времената, когато можехме изцяло да разчитаме на другите ", съобщи Ангела Меркел през 2017 година, когато Доналд Тръмп сложи под подозрение съществуването на НАТО. Година преди този момент с нежно болшинство британците бяха дали своят вот за излизането си от Европейски Съюз - по този начин наречения Брекзит.
© Reuters
Най-късно от този миг нататък федералният канцлер към този момент е била уверена, че " западните демокрации са изпаднали в сериозна рецесия ", споделя нейният биограф Ралф Болман. Пак по неговите думи главната грижа на Меркел в този момент е " да не остави след себе си една Германия в безпорядък, само че също и - доколкото, несъмнено, това зависи и от нея - Европа и света ".
Ангела Меркел в никакъв случай не е била огромна визионерка. Особено в случай че я съпоставяме с френския президент Еманюел Макрон. След като неговите хрумвания за промени в Европейски Съюз значително бяха отхвърлени точно от нея, Макрон разбуни съществено духовете измежду северноатлантическите сътрудници със своето изявление за " мозъчната гибел на НАТО ". Много от съпартийците на Меркел скрито се надяваха немският канцлер най-малко мъничко да се " болести " от лидерския порив на Макрон и вместо да влага толкоз доста старания в потушаването на рецесии, да слага повече лични, немски акценти.
Между любовта и омразата
И въпреки всичко: Ангела Меркел способства за някои промени. Да не забравяме, че като жена тя направи сполучлива кариера в една до наскоро патриархална партия. Меркел обаче не желае да бъде възприемана като " феминистка ". През 14-те години на нейното ръководство делът на дамите депутати в Бундестага даже спадна доста - от 42 на 31 %.
От друга страна, тя целеустремено поддържаше политическата кариера на други дами: Анегрет Крамп-Каренбауер, наследила Меркел отпред на пратията, Урсула фон дер Лайен, в това време определена за ръководител на Европейската комисия, Юлия Кльокнер, която през днешния ден е отпред на земеделското министерство.
Меркел потвърди, че умее да взема гъвкави и прагматични решения, както показва и нейният биограф Болман. Като физик тя държеше на нуклеарната сила, само че след злополуката във " Фукушима " канцлерът реши да заложи на други енергийни източници. Канцлерът одобри и концепцията за хомосексуалния брак. По време на нейното ръководство беше анулирана всеобщата наложителна военна работа.
Но нито едно друго нейно решение не провокира толкоз спорни отзиви, колкото това от 2015 година. Годината, в която Германия отвори границите си за стотици хиляди бежанци. С това решение Меркел си навлече омразата на мнозина. Но други видяха в нея същинска спасителка на западния свят. В края на 2015 година списание " Тайм " я разгласи за персона на годината, до момента в който в това време вкъщи последователи на АзГ излизаха на митинги против нея.
Независимо от всичко това Ангела Меркел и през днешния ден е най-популярният политик на Германия - въпреки и постоянно да се усеща самотна на върха. Тя е свела политическите си задължения до участията си в интернационалните срещи и все по-рядко се появява в обществения живот.
Юрген Тритин от Зелената партия счита, че Меркел от ден на ден ще измества фокуса върху европейската политика. " Тя ще се концентрира напълно върху немското председателство на Европейски Съюз през втората половина на 2020 година ", споделя той.
Какво ще завещае Меркел на Германия
Какво ще бъде политическото наследство на Меркел? Болман счита, че сегашният канцлер би желала да бъде запомнена като " дамата, превела Германия през доста рецесии - финансовата, рецесията в еврозоната, тази в Украйна и бежанската рецесия ". " При това относително сполучливо, успявайки ненапълно да запази стабилността на системата, и да направи страната и партията си по-либерални и отворени. Макар че цената за това беше висока: през днешния ден в Бундестага имаме една дяснопопулистка партия ", споделя той.
Канцлерът към този момент няма доста време за реализиране на нови цели. Нейното последователно отдръпване от ежедневната политика подсказва, че - най-малко вътрешнополитически - тя няма такива планове и оставя самодейността от ден на ден в ръцете на Крамп-Каренбауер. Но дали тя ще наследи Меркел на канцлерския пост? Одобрението за нея не е изключително високо, а елементи от личната ѝ партия намерено се обръщат против АКК, както назовават Анегрет Крамп-Каренбауер в Германия. Но който и да наследи Ангела Меркел един ден, тя или той сигурно ще откри какъв брой високо е вдигната летвата.
Нерядко предсказваха края на ръководството ѝ. Но ето, че Ангела Меркел е на канцлерския пост към този момент повече от 14 години. И очевидно ще довърши и четвъртия си мандат.
Необходимата поддръжка е налице: болшинството германци желае Меркел да остане отпред на държавното управление до 2021 година - макар рецензиите, отправяни към необятната коалиция.
Светът от дълго време не е същият
" Познавате ме " - в предизборната акция през 2013 Ангела Меркел заложи точно на това изречение. Ще рече: на мен можете да разчитате, при мен изненадите са изключени. Само че през днешния ден светът към този момент не е това, което беше.
В Германия политиката е толкоз поляризирана, колкото не е била от десетилетия насам: дяснопопулистката партия " Алтернатива за Германия " (АзГ) е показана в това време във всичките провинциални парламенти, в източните провинции даже е втора политическа мощ, а в Бундестага е водещата опозиционна партия.
Християндемократическата партия (ХДС) изгуби много гласоподаватели. Още по-тежка беше загубата на поддръжка за Социалдемкратическата партия (ГСДП).
И в интернационалната политика се трансформираха доста неща. Светът стана по-нестабилен. " Отминаха времената, когато можехме изцяло да разчитаме на другите ", съобщи Ангела Меркел през 2017 година, когато Доналд Тръмп сложи под подозрение съществуването на НАТО. Година преди този момент с нежно болшинство британците бяха дали своят вот за излизането си от Европейски Съюз - по този начин наречения Брекзит.
© Reuters
Най-късно от този миг нататък федералният канцлер към този момент е била уверена, че " западните демокрации са изпаднали в сериозна рецесия ", споделя нейният биограф Ралф Болман. Пак по неговите думи главната грижа на Меркел в този момент е " да не остави след себе си една Германия в безпорядък, само че също и - доколкото, несъмнено, това зависи и от нея - Европа и света ".
Ангела Меркел в никакъв случай не е била огромна визионерка. Особено в случай че я съпоставяме с френския президент Еманюел Макрон. След като неговите хрумвания за промени в Европейски Съюз значително бяха отхвърлени точно от нея, Макрон разбуни съществено духовете измежду северноатлантическите сътрудници със своето изявление за " мозъчната гибел на НАТО ". Много от съпартийците на Меркел скрито се надяваха немският канцлер най-малко мъничко да се " болести " от лидерския порив на Макрон и вместо да влага толкоз доста старания в потушаването на рецесии, да слага повече лични, немски акценти.
Между любовта и омразата
И въпреки всичко: Ангела Меркел способства за някои промени. Да не забравяме, че като жена тя направи сполучлива кариера в една до наскоро патриархална партия. Меркел обаче не желае да бъде възприемана като " феминистка ". През 14-те години на нейното ръководство делът на дамите депутати в Бундестага даже спадна доста - от 42 на 31 %.
От друга страна, тя целеустремено поддържаше политическата кариера на други дами: Анегрет Крамп-Каренбауер, наследила Меркел отпред на пратията, Урсула фон дер Лайен, в това време определена за ръководител на Европейската комисия, Юлия Кльокнер, която през днешния ден е отпред на земеделското министерство.
Меркел потвърди, че умее да взема гъвкави и прагматични решения, както показва и нейният биограф Болман. Като физик тя държеше на нуклеарната сила, само че след злополуката във " Фукушима " канцлерът реши да заложи на други енергийни източници. Канцлерът одобри и концепцията за хомосексуалния брак. По време на нейното ръководство беше анулирана всеобщата наложителна военна работа.
Но нито едно друго нейно решение не провокира толкоз спорни отзиви, колкото това от 2015 година. Годината, в която Германия отвори границите си за стотици хиляди бежанци. С това решение Меркел си навлече омразата на мнозина. Но други видяха в нея същинска спасителка на западния свят. В края на 2015 година списание " Тайм " я разгласи за персона на годината, до момента в който в това време вкъщи последователи на АзГ излизаха на митинги против нея.
Независимо от всичко това Ангела Меркел и през днешния ден е най-популярният политик на Германия - въпреки и постоянно да се усеща самотна на върха. Тя е свела политическите си задължения до участията си в интернационалните срещи и все по-рядко се появява в обществения живот.
Юрген Тритин от Зелената партия счита, че Меркел от ден на ден ще измества фокуса върху европейската политика. " Тя ще се концентрира напълно върху немското председателство на Европейски Съюз през втората половина на 2020 година ", споделя той.
Какво ще завещае Меркел на Германия
Какво ще бъде политическото наследство на Меркел? Болман счита, че сегашният канцлер би желала да бъде запомнена като " дамата, превела Германия през доста рецесии - финансовата, рецесията в еврозоната, тази в Украйна и бежанската рецесия ". " При това относително сполучливо, успявайки ненапълно да запази стабилността на системата, и да направи страната и партията си по-либерални и отворени. Макар че цената за това беше висока: през днешния ден в Бундестага имаме една дяснопопулистка партия ", споделя той.
Канцлерът към този момент няма доста време за реализиране на нови цели. Нейното последователно отдръпване от ежедневната политика подсказва, че - най-малко вътрешнополитически - тя няма такива планове и оставя самодейността от ден на ден в ръцете на Крамп-Каренбауер. Но дали тя ще наследи Меркел на канцлерския пост? Одобрението за нея не е изключително високо, а елементи от личната ѝ партия намерено се обръщат против АКК, както назовават Анегрет Крамп-Каренбауер в Германия. Но който и да наследи Ангела Меркел един ден, тя или той сигурно ще откри какъв брой високо е вдигната летвата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ