Преглед на филма: Призраци, копнеж и любов във „Всички ние непознати“
Андрю Скот играе публицист, който се пробва да напише нещо за мъртвите си родители в трансцендентната драма на Андрю Хей „ Всички ние непознати “. Смъртта на родителите му не е скорошна – те починаха, когато той беше на 12. Не че човек в миналото в действителност преодолява този тип загуба. Но срещаме Адам в миг, в който той не просто мисли за тях, само че ги посещава в дома си от детството си, където те се приготвят за Коледа. Само при положение, че към този момент не е задоволително тъжно.
„ Всички сме непознати “ евентуално ще ви разплаче. Може би даже да рева. И макар че има някои обрати по пътя, той в никакъв случай не се усеща прочувствено манипулативен или неспечелен. Всъщност това е много достоверно и катарзисно преживяване — едно надълбоко усетено пътешестване на приемане, обич и амнистия.
Най-премереният флекс във кино лентата в действителност е единствено в избора на Скот, прочут още като „ горещия духовник ” от „ Fleabag ”, против Пол Мескал, „ горещият човек от „ Нормални хора ” ” (и тъжният, само че въпреки всичко парещ татко от „ Aftersun ”). Това е в...
Прочетете целия текст »
