Андрей от „Сблъсък” ексклузивно пред БЛИЦ за катастрофата на „Левски”, Бербатов, Бойко и... Македония!
Андрей Арнаудов от „ Сблъсък ” в никакъв случай не пести нито обстоятелства, нито страсти, изключително когато има освен професионално, само че и персонално отношение. Първо пред БЛИЦ продуцентът разяснява вчерашния футболен разгром на обичания си „ Левски ”, както и нажежената словесна конюнктура, която провокираха думите на съветския президент Владимир Путин неотдавна за българската писменост. На 22 юли в Банско започва и първото музикално българо-македонско турне „ One love ” („ Една обич ”), в което ще забележим най-големите и настоящи R’n’B реализатори на България и Македония. Ексклузивни детайлности за всичко това първо пред БЛИЦ!
- Вчера беше огромното футболно дерби сред „ Левски” и ЦСКА. Армейците биха с безапелационното 3:0! Как оценяваш този разгром над „ сините”, като огромен техен почитател. Какво се случва с тима?
- Много обичам, когато дами приказват за футбол (усмихва се). Като всички останали почитатели на „ Левски” и на мен не ми харесва това, което се случва, само че почтено казано, не искам да разясня тази тематика.
Първо, тъй като има хиляди хора, които го вършат. И второ – отвън качеството ми на почитател – като част от управителния съвет на клуба допреди година, в края на престоя ми там, а и месеците, откакто с Иван напуснахме УС, натрупахме доста оскърбление. Има доста неща, които мога да кажа, само че просто не желая да съм следващия, който да насипва сол в раната.
Вярвам, че в случай че предходните притежатели, директорски съвет и спортно управление, с които „ Левски” приключи предишния сезон и игра в евротурнирите, бяха останали, състояние в този момент щеше да е радикално друго.
- Защо си тръгнахте с Иван от „ Левски”, в случай че имаше едно огромно обръщение във вашето наличие в клуба? И освен обръщение, несъмнено.
- Да, не беше единствено въпрос на обръщение. Ние имахме съответни неща, които да свършим, които бяха в посока маркетинг и прочие Феновете ни споделиха, че сме били едни от хората, които са знаели за какво са там. И които са оставили някакви смислени неща след себе си. Няма да ги подсещам още веднъж, значимото е, че те го знаят и са го видели.
Относно оставката – за какво предходните притежатели се отхвърлиха, това е напълно тяхно решение. Трябва тях да попитате. При всички случаи не е нужно да си огромен експерт, с цел да видиш, че нещата в „ Левски” не вървят на добре. Но в действителност не ми се разяснява. „ Левски” ми е огромна болежка. Но това го споделям като почитател. В качеството ми на член на управителния съвет – и двамата с Иван имаме огромно оскърбление. Смятам, че няма да повторя повече тази случка. Въпреки че в живота в никакъв случай не би трябвало да казваш „ никога”.
- Част от почитателите на тима съблякоха фланелките на футболистите след края на мача – това беше знак на митинг, на засегнатост, на оскърбление?
- Не искам да разясня в действителност – нито почитателите, нито тима...
- Има ли го тима въобще сега от футболна позиция?
- В България има три неща, от които всички схващат. Това са футбол, телевизия и политика. Аз работя едно от трите, по тази причина не желая да ставам от тези, които схващат от всичко. Но ще ти опиша една доста радостна история.
На един от безкрайните управителни препоръки на „ Левски” в края на предходната година, тогавашният треньор Стойчо Стоилов и някакви хора от другата страна – само че не спортни експерти, разпалено правеха разбор на играта. Слушах ги, слушах ги, те продължиха към час и половина. И в един миг поглеждам Стойчо и му споделям: „ Ей, вие в случай че постоя в този директорски съвет още 2-3 години, ще стартира да запознат съм футбол”. Той ме поглежда и вика: „ И аз!” (смее се).
- Е въпреки всичко би трябвало да има и хора, които схващат от футбол!
- (смее се) по тази причина не желая да ставам следващия състезателен експерт. В България има 7 милиона спортни експерти и анализатори.
- Добре, след броени дни (на 14 юни) следва благотворителен мач на Димитър Бербатов със старите митове на огромния британски гранд „ Манчестър Юнайтед”. Ще присъстваш ли на този футболен театър?
- О, тук мога да кажа, към този момент в качеството си на продуцент, не толкоз на състезателен експерт, че метода, по който се провежда, самия пр на събитието, е изработен брилянтно. Вижда се, че Бербатов е вложил доста старания в това събитие, прави го доста професионално и можем единствено да го поздравим.
- Димитър Бербатов обаче, е следващият, който не скри огорчението и болката си не доста от дълго време – във връзка с изявления по негов адрес и от страна на почитатели, и освен...
- Нямам визия за какво е по този начин. Но Бербатов е извънредно сполучлив. Футболът му е дал доста, сигурно му е и взел, само че при всички случаи му е дал премного. Той може да е единствено благополучен от тази велика кариера и аз му се веселя за това.
- Футболът и политиката у нас като че ли вървят ръка за ръка. Ти не спести коментар във връзка думите на съветския президент Владимир Путин за писмеността ни, който преди седмица съобщи, че „ произлиза от македонската земя”. Но в действителност думите му не са ли добре премислени и дипломатични, в сравнение с съсредоточени като засегнатост за нас?
- За да дам отговор, ще си разреша да разясня единствено частта за Македония. Защото за съветската политика знам по-малко. А и ще го кажа, тъй като е обвързвано с част от диалога, който ще водим оттук насетне и за идното ни музикално турне с македонците. Да, както казваш, на такова високо равнище, допускам, че всичко е добре премислено.
Сигурен съм, че не е импровизация. За мен няма значение и не е значимо това какво мисли и какво е споделил Путин, колкото и да наподобява необичайно за множеството хора в България. Безспорно се е потвърдило през всичките 139 години от историята след Освобождението, че великите сили не се пробват по никакъв метод да оказват помощ, нито се интересуват от по-малките балкански нации – без значение дали става дума за Русия, Съединени американски щати, Китай и по този начин нататък.
Единствените, които би трябвало да спасят личната си орис сме ние. Не би трябвало да се поддаваме на провокации, нито да се настройваме към хората, които са ни най-близките братя – поради това, че някой се пробва да ни скара. Това е най-важното. Ако в Македония има незнание поради годините на сръбска цензура, пренаписването на история, то всичко това е дело на сърбите, а не на самите македонци. В България има тотално незнание във връзка с положението на Македония, на живота там, на това какво мислят хората и така нататък
Хората там не са ни врагове. Не ни ненавиждат. Има идиоти и там, и в България, на всички места по света. И те постоянно са по-шумни. Но като цяло няма въодушевление срещу нас. В бъдеще би трябвало да си ставаме близки, все по-близки сътрудници. Имаме толкоз доста обща история и толкоз подобен език.
- Може би българите сме тези, които сме виновни за това писмеността ни да бъде разпространявана и известна по целия свят. Не бива да търсим кого да обвиним, единствено с цел да оправдаем нещо, което не сме създали или не вършим!
- Ние какво си мислим, че разпространяваме и какво стига в действителност до другите хора, са толкоз комплицирани тематики. Толкова доста от нещата, които вършим, не вълнуват никой различен. Така или другояче писмеността, която сме дали на толкоз милиони хора, е реалност. Дължи се на нас, несъмнено, на българската страна и най-много на Борис I.
Това са исторически обстоятелства. Няма за какво да се ровим. Така или другояче всеки се прави и на експерт по история. Няма потребност да подсещаме. Ясно е кой какво е дал, каква е ролята на Русия във връзка с македонизма, преди този момент на Съветския съюз. Защо този урок по история би трябвало да го дъвчем?! 2017-та година сме. Имаме да оправяме сегашните взаимоотношения с Македония и те са на път да се оправят, в случай че ние не сме задоволително глупави сами да ги развалим.
- Не би трябвало да бъдем тъкмо толкоз глупави, колкото очевидно изглеждаме сега по този въпрос, само че на мен ми се желае да схвана тази обич към Македония в теб от кой момент датира?
- От татко ми. Семейството на татко ми са бежанци от Егейска Македония, от Лерин (сега Флорина, Гърция). От там са избягали, стигнали са до Варна, където е роден татко ми. Той ме научи на национализъм, както и на обич към Македония. А пък защото той беше огромен музикант, един от най-лесните способи да изразя тази обич, е като създадем едно огромно музикално събитие дружно.
- Първото българо-македонско турне, което носи неслучайно името „ One Love” („ Една любов”). То започва на 22 юли тази година в Банско! Тази обич ли би трябвало да откроим първо след посланието на музиката? И в действителност по какъв начин се роди тази концепция?
- По принцип „ One Love” в R’n’B средите е фраза, която значи доста. Но за България и за Македония една обич е едно доста хубаво заглавие. Още през 2009 година дружно с нашите сътрудници от bTV направихме „ Мюзик Айдъл 3” – едно издание, което беше извънредно сполучливо. Тогава водехме дружно със Саня Николич, която в този момент също е с нас в това начинание.
И още тогава видяхме, че този артикул се възприема доста добре. Още повече, че в Македония съм чувал с ушите си по какъв начин песните освен на „ Слаткаристика”, само че и на Криско, на Гери-Никол, на Ъпсурт, се слушат доста. Хората пеят, скачат, знаят наизуст цели изречения (усмихва се), доста прелестно. Турнето обгръща градовете Струмица, Охрид и Скопие – в Макеония, и Банско, Слънчев бряг, Варна, Пловдив и София – в България.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Вчера беше огромното футболно дерби сред „ Левски” и ЦСКА. Армейците биха с безапелационното 3:0! Как оценяваш този разгром над „ сините”, като огромен техен почитател. Какво се случва с тима?
- Много обичам, когато дами приказват за футбол (усмихва се). Като всички останали почитатели на „ Левски” и на мен не ми харесва това, което се случва, само че почтено казано, не искам да разясня тази тематика.
Първо, тъй като има хиляди хора, които го вършат. И второ – отвън качеството ми на почитател – като част от управителния съвет на клуба допреди година, в края на престоя ми там, а и месеците, откакто с Иван напуснахме УС, натрупахме доста оскърбление. Има доста неща, които мога да кажа, само че просто не желая да съм следващия, който да насипва сол в раната.
Вярвам, че в случай че предходните притежатели, директорски съвет и спортно управление, с които „ Левски” приключи предишния сезон и игра в евротурнирите, бяха останали, състояние в този момент щеше да е радикално друго.
- Защо си тръгнахте с Иван от „ Левски”, в случай че имаше едно огромно обръщение във вашето наличие в клуба? И освен обръщение, несъмнено.
- Да, не беше единствено въпрос на обръщение. Ние имахме съответни неща, които да свършим, които бяха в посока маркетинг и прочие Феновете ни споделиха, че сме били едни от хората, които са знаели за какво са там. И които са оставили някакви смислени неща след себе си. Няма да ги подсещам още веднъж, значимото е, че те го знаят и са го видели.
Относно оставката – за какво предходните притежатели се отхвърлиха, това е напълно тяхно решение. Трябва тях да попитате. При всички случаи не е нужно да си огромен експерт, с цел да видиш, че нещата в „ Левски” не вървят на добре. Но в действителност не ми се разяснява. „ Левски” ми е огромна болежка. Но това го споделям като почитател. В качеството ми на член на управителния съвет – и двамата с Иван имаме огромно оскърбление. Смятам, че няма да повторя повече тази случка. Въпреки че в живота в никакъв случай не би трябвало да казваш „ никога”.
- Част от почитателите на тима съблякоха фланелките на футболистите след края на мача – това беше знак на митинг, на засегнатост, на оскърбление?
- Не искам да разясня в действителност – нито почитателите, нито тима...
- Има ли го тима въобще сега от футболна позиция?
- В България има три неща, от които всички схващат. Това са футбол, телевизия и политика. Аз работя едно от трите, по тази причина не желая да ставам от тези, които схващат от всичко. Но ще ти опиша една доста радостна история.
На един от безкрайните управителни препоръки на „ Левски” в края на предходната година, тогавашният треньор Стойчо Стоилов и някакви хора от другата страна – само че не спортни експерти, разпалено правеха разбор на играта. Слушах ги, слушах ги, те продължиха към час и половина. И в един миг поглеждам Стойчо и му споделям: „ Ей, вие в случай че постоя в този директорски съвет още 2-3 години, ще стартира да запознат съм футбол”. Той ме поглежда и вика: „ И аз!” (смее се).
- Е въпреки всичко би трябвало да има и хора, които схващат от футбол!
- (смее се) по тази причина не желая да ставам следващия състезателен експерт. В България има 7 милиона спортни експерти и анализатори.
- Добре, след броени дни (на 14 юни) следва благотворителен мач на Димитър Бербатов със старите митове на огромния британски гранд „ Манчестър Юнайтед”. Ще присъстваш ли на този футболен театър?
- О, тук мога да кажа, към този момент в качеството си на продуцент, не толкоз на състезателен експерт, че метода, по който се провежда, самия пр на събитието, е изработен брилянтно. Вижда се, че Бербатов е вложил доста старания в това събитие, прави го доста професионално и можем единствено да го поздравим.
- Димитър Бербатов обаче, е следващият, който не скри огорчението и болката си не доста от дълго време – във връзка с изявления по негов адрес и от страна на почитатели, и освен...
- Нямам визия за какво е по този начин. Но Бербатов е извънредно сполучлив. Футболът му е дал доста, сигурно му е и взел, само че при всички случаи му е дал премного. Той може да е единствено благополучен от тази велика кариера и аз му се веселя за това.
- Футболът и политиката у нас като че ли вървят ръка за ръка. Ти не спести коментар във връзка думите на съветския президент Владимир Путин за писмеността ни, който преди седмица съобщи, че „ произлиза от македонската земя”. Но в действителност думите му не са ли добре премислени и дипломатични, в сравнение с съсредоточени като засегнатост за нас?
- За да дам отговор, ще си разреша да разясня единствено частта за Македония. Защото за съветската политика знам по-малко. А и ще го кажа, тъй като е обвързвано с част от диалога, който ще водим оттук насетне и за идното ни музикално турне с македонците. Да, както казваш, на такова високо равнище, допускам, че всичко е добре премислено.
Сигурен съм, че не е импровизация. За мен няма значение и не е значимо това какво мисли и какво е споделил Путин, колкото и да наподобява необичайно за множеството хора в България. Безспорно се е потвърдило през всичките 139 години от историята след Освобождението, че великите сили не се пробват по никакъв метод да оказват помощ, нито се интересуват от по-малките балкански нации – без значение дали става дума за Русия, Съединени американски щати, Китай и по този начин нататък.
Единствените, които би трябвало да спасят личната си орис сме ние. Не би трябвало да се поддаваме на провокации, нито да се настройваме към хората, които са ни най-близките братя – поради това, че някой се пробва да ни скара. Това е най-важното. Ако в Македония има незнание поради годините на сръбска цензура, пренаписването на история, то всичко това е дело на сърбите, а не на самите македонци. В България има тотално незнание във връзка с положението на Македония, на живота там, на това какво мислят хората и така нататък
Хората там не са ни врагове. Не ни ненавиждат. Има идиоти и там, и в България, на всички места по света. И те постоянно са по-шумни. Но като цяло няма въодушевление срещу нас. В бъдеще би трябвало да си ставаме близки, все по-близки сътрудници. Имаме толкоз доста обща история и толкоз подобен език.
- Може би българите сме тези, които сме виновни за това писмеността ни да бъде разпространявана и известна по целия свят. Не бива да търсим кого да обвиним, единствено с цел да оправдаем нещо, което не сме създали или не вършим!
- Ние какво си мислим, че разпространяваме и какво стига в действителност до другите хора, са толкоз комплицирани тематики. Толкова доста от нещата, които вършим, не вълнуват никой различен. Така или другояче писмеността, която сме дали на толкоз милиони хора, е реалност. Дължи се на нас, несъмнено, на българската страна и най-много на Борис I.
Това са исторически обстоятелства. Няма за какво да се ровим. Така или другояче всеки се прави и на експерт по история. Няма потребност да подсещаме. Ясно е кой какво е дал, каква е ролята на Русия във връзка с македонизма, преди този момент на Съветския съюз. Защо този урок по история би трябвало да го дъвчем?! 2017-та година сме. Имаме да оправяме сегашните взаимоотношения с Македония и те са на път да се оправят, в случай че ние не сме задоволително глупави сами да ги развалим.
- Не би трябвало да бъдем тъкмо толкоз глупави, колкото очевидно изглеждаме сега по този въпрос, само че на мен ми се желае да схвана тази обич към Македония в теб от кой момент датира?
- От татко ми. Семейството на татко ми са бежанци от Егейска Македония, от Лерин (сега Флорина, Гърция). От там са избягали, стигнали са до Варна, където е роден татко ми. Той ме научи на национализъм, както и на обич към Македония. А пък защото той беше огромен музикант, един от най-лесните способи да изразя тази обич, е като създадем едно огромно музикално събитие дружно.
- Първото българо-македонско турне, което носи неслучайно името „ One Love” („ Една любов”). То започва на 22 юли тази година в Банско! Тази обич ли би трябвало да откроим първо след посланието на музиката? И в действителност по какъв начин се роди тази концепция?
- По принцип „ One Love” в R’n’B средите е фраза, която значи доста. Но за България и за Македония една обич е едно доста хубаво заглавие. Още през 2009 година дружно с нашите сътрудници от bTV направихме „ Мюзик Айдъл 3” – едно издание, което беше извънредно сполучливо. Тогава водехме дружно със Саня Николич, която в този момент също е с нас в това начинание.
И още тогава видяхме, че този артикул се възприема доста добре. Още повече, че в Македония съм чувал с ушите си по какъв начин песните освен на „ Слаткаристика”, само че и на Криско, на Гери-Никол, на Ъпсурт, се слушат доста. Хората пеят, скачат, знаят наизуст цели изречения (усмихва се), доста прелестно. Турнето обгръща градовете Струмица, Охрид и Скопие – в Макеония, и Банско, Слънчев бряг, Варна, Пловдив и София – в България.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ