Андре Агаси остава и до днес един от най-великите шампиони

Андре Агаси остава и до през днешния ден един от най-великите първенци в историята на тениса.

Американецът от арменски генезис бе рядко харизматичен и обичан от почитателите тенисист, към който и до през днешния ден млади и остарели фенове на джентълменската игра изпитват голям почит.

Агаси е притежател на 8 трофеи от Големия шлем, като той е и един от дребното играчи, успявали да създадат така наречен „ кариерен шлем “, спечелвайки и четирите най-големи шампионата от календара – Australian Open, „ Ролан Гарос “, „ Уимбълдън “ и US Open.

Сред най-големите триумфи на Андре Агаси е и спечелването на златен олимпийски орден от Игрите в Атланта през 1996 година.

И до през днешния ден неговото съревнование с Пийт Сампрас е считано за едно от най-великите в историята на тениса.

В персоналния си живот Андре Агаси откри щастието с различен именит играч – германката Щефи Граф , с която той сътвори прелестно семейство, на което се радва и до през днешния ден.

Майка ми споделя, че още когато съм бил в детското креватче, татко ми провесил механизъм с тенис топки над главата ми и ме насърчавал да ги блъскам с привързаната за ръката ми хилка за пинг-понг. Когато съм бил на три години, той ми дал дребна ракета и ми споделил да блъскам с нея каквото си желая. Голяма уязвимост ми били солниците. Харесвало ми да удрям с тях сервис през прозорците. Целел съм се в кучето. Баща ми в никакъв случай не се ядосвал. Ядосвал се е за доста неща, само че в никакъв случай, че нещо е изпердашено с ракета.

Всеки ден моя татко ме е карал да имам вяра, че безусловно би трябвало да бъда най-хубавият. Сега, най-сетне, аз разбирам, какво е имал в поради.

Упоритата работа не можеш да я замениш с нищо. Това значи ежедневни тренировки до седма пот.

Ако не тренираш, не заслужаваш да побеждаваш.

Умението да побеждаваш е несъществено. Важно е да умееш да губиш. Аз постоянно обичам да изгубвам радостно.

Опасно човек да се съобщи на страховете си. Страховете са като леките опиати. Започваш с леките и напълно скоро към този момент си на тежката дрога.

От моите лични борби със страха и перфекционизма, аз съм изгубил доста повече, в сравнение с съм спечелил.

Решенията, изключително неприятните, основават собствен личен подтик, а този подтик може да се окаже извънредно сложен за прекъсване. Всеки състезател го знае. Дори когато се заричаме да се променим, даже когато съжаляваме или се опитваме да изправим своите неточности, импулсът от предишното може да ни повлече по неверен път. Импулсът ръководи света.

Чувствам се демонски остарял, когато виждам, че моите връстници употребяват гел за придаване размер на косата.

Тенисът е спорт, в който човек си приказва самичък. Единствено тенисистите си приказват по този начин сами. Питчърите, състезателите по голф, вратарите също си мърморят под носа, само че тенисистите разговарят със себе си. В разгара на мача, тенисистите наподобяват като пуснати на независимост лунатици. Те се предизвикват гръмко, ругаят се и водят с другото си аз исторически и безкрайни диспути. Защо ли? Защото тенисът се играе измежду потресаваща самотност.

Всеки тенисист рано или късно се съпоставя с боксьор, тъй като тенисът е боксов мач без физически контакт сред противниците. Схватката е свирепа, mаnо а mаnо, и изборът е брутално елементарен, както и на кръга. Убиваш или те убиват. Биеш или те пребиват. Двубоите в тениса просто се случват скрити под кожата.

Аз залагам на хора, не на предмети. Една превъзходна концепция може да пропадне, до момента в който друга, която не е чак толкоз добра, може да се трансформира в нещо особено. Това е поради хората.

Изправи се лице в лице с най-тежкото и си дай сметка, че не е толкоз ужасно. Това ти дава опция да намериш нравствен мир.

Да ударя топката с безупречно съвършенство е единственият извор на покой.

Малцина всред нас имат щастието да познават себе си, и до момента в който е по този начин, евентуално най-хубавото, което можем да създадем е да бъдем поредни.

Животът е тенис мач сред цялостни противоположности. Победата и загубата, любовта и омразата, откритото и затвореното. Добре е този факт да се осъзнае рано. И след това човек да разпознае цялостните противоположности в своята природа и в случай че не може да ги свърже или сдобри, най-малко да ги одобри и да продължи напред. Единственото, което не би трябвало да прави, е да се преструва, че не съществуват.

В коридорите на лечебните заведения научаваме какво значи животът.

Обичам и почитам страдалите и страдащите. Сега към този момент съм съвсем зрял представител на човешката раса. Бог желае да израстваме.

Това е смисълът на всичко. Затова сме тук. За да се борим с тъгата, когато е допустимо, да облекчим тъгата на останалите. Толкова е просто. Толкова е мъчно да се разбере.

Винаги можеш да избираш. Няма значение какъв е животът ти, изборът да го живееш, трансформира всичко.