Илиян Василев: Връзката между политиката на Русия и насилието у нас е пряка
Анализаторът Илиян Василев счита, че връзката сред политиката на Русия и насилието у нас е директна. Той показа следната обява във Фейсбук, с която стимулира тезата си:
„ Връзката сред политиката на Русия и насилието у нас е директна – и проведената престъпност, и политическото, и битовото принуждение. Тя минава освен през съветските практики на мутрите от 90-те години, през вноса на корупционно-олигархичния модел и свръзаните с това „ особености на съветския живот “ – убийства, гонене и затваряне на съперници, само че и през подражението на български политици и част от електората на агресивното държание на Путин. Ако той може да насили една прилежаща нация, за какво да не насиля моя комшия по дом, улица, квартал, град.
От тук идва разломът – преди две години съветската Държавна дума промени закона и на процедура легитимира домашното принуждение против слабия пол /там постоянно дамата е силния/. Освен, в случай че жертвата не попадне попадне в незабавното поделение на болница с заплаха за живота, казусът въобще не се преглежда. Насиленият/та няма право на никаква правна отбрана, полицията не преглежда такива каузи, ерго прокуратура, съд въобще отсъстват. И това е съзнателна линия на държание на власттите – първо, тъй като от една страна, битовото принуждение е толкоз всеобща процедура, че в случай че го стартират да го преследват съдилищата им ще се задръстят и второ, насилието е смазката на съветското общество – толерираното принуждение вътре, ражда принуждение на открито – въобще става норма на живот.
Днес България внезапно се изправя, шокирана и в смут, пред тоталната шизофрения на двете тотално несъвместими линии в своето развиване – съветската, с насилието като полезност и силата като самоцел, и европейската – при която битовите насилници отиват в пандиза. Оказа се, обаче, че обществените, в това число правохранителните и правораздавателните системи още са по съветски стандарти и блокират, когато става въпрос за терапия и глоба на принуждение. При това освен домашно, само че и улично – убийства, които могат да се предотвратят зачестяват.
Неслучайно във всички упоменати до този миг случаи на принуждение, приключили с убийства, става дума за симпатизиращи на Русия човеци, които намират Путин за единственият популярен водач, експанзията му против Украйна за оправдана, държавното му принуждение против бита на украинските жители за самоуверен акт и и допустим стандарт за човешко държание.
Насилникът от Стара Загора, палач на двамата души от Лозен, юнакът с байрака в Гърция, всички тези имат своите корени във възхвалата на путиновия мачизъм, апотеоза на бруталната мощ, презрението към слабия.
За това „ русофобията “ е логически и натурален артикул на информираността на всеки безкористен русофил и това е потвърдено в нашата история. От Раковски, Левски и Ботев, през Стамболов, до Георги Кирков и Дибитър Благоев и до наши дни. “
