На кого говорят политиците, когато се обръщат към "народа"
Анализът е препубликуван от
Завършва. На излизане от залата той споделя пред публицистите финални думи:
" Мисля, че ясно и тъкмо се показах. Аз съм сигурен, че те ме слушат. Да свършиме с опълчването. Народът е споделил кой е подкупен, кой е по-малко подкупен и всичко останало - кой е лъгал. Всичко това народът го е произнесъл. "
Това съгласно Борисов е посланието на изборите. По тези въпроси обаче се произнася не " народът ", а съдът. Неговата присъда " народът " от своя страна не можа да анулира. Разбира се, целият развой стартира с покачване на обвиняване от страна на работеща прокуратура.
Що се отнася до " народа " дано напомним от къде потегля концепцията за националния суверенитет, и какъв смисъл и наличие се влага при използването на това разбиране.
За " народа " и суверенитета
Понятието " народ " в последните няколко века има разнообразни смисли и смисли. Самите държавници и политици имат друга визия за " народа " и отношение към действителния народ, към съвкупното население на дадена страна.
Книга за българския народ С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Можем да кажем, че модерната визия за " народа " идва от Просвещението. Тогава " народът " взема суверенитета от краля. Като едно групово и безлико създание, той се трансформира в източник на легитимност. Тази легитимност политическите артисти търсят като се базират на " народа " или на " публичното мнение " ( " opinion publique " ). Борбата в границите на политическото пространство се трансформира в битка точно за пояснение " волята на народа ". Ето за какво " народът " е не просто аритметичен общ брой от всички човеци, а суверен.
Oще в края на 80-те години на 20-и век историкът Едмънд Морган показва по какъв начин и " божественото право на царете ", и " суверенитетът на народа " са в действителност политически фикции. Без това да значи, че са заблуди или измислици, всяка oт тях съставлява човешко създание и тя колкото образува, толкоз и отразява дадена политическа действителност.
Самото откритие на националния суверинитет от Джеймс Медисън в Съединени американски щати също е богато на политически благоприятни условия. Такава е и предходната визия за " божественото право ". Както по-ранната доктрина разделя суверинитета на владетеля от индивида, който в реалност заема трона, по този начин и в този момент Медисън отделя суверенния народ както от групата, която краткотрайно управлява властта, по този начин и от популацията като цяло.
С новото време, още до момента в който българите са под османска власт, термина " народ " идва и в Българско. И тук употребите му са многолики.
" Народът " като " нация "
На първо място " народ " се използва с цел да значи " нацията ", въпреки в този по-етнизиран смисъл да се използва най-много термина " националност. " В тази разбирана като културна идея за " народа ", към " народността " сякаш се числят " всички, на които в жилите тече българска кръв ". В тези случаи от " народа " се изключват етническите и религиозни малцинства.
В други моменти гражданската идея за нацията или " народа " доминира. Тя е обвързвана с честото увещание по какъв начин според Търновската конституция всички жители на Княжеството са равни пред закона, без значение от етнос или вяра.
" Народът " като " рационалните жители "
Но нерядко нормално под " народ " се схваща точно " мислещото население ", " мислещата част ", " мислещата национална маса ", " рационалните жители ". Самото разбиране " народ " има поради не токова множеството, а по-скоро една по-издигната и културно, само че дружно с това и цивилен осъзната част от популацията. Тази процедура да се слага надали не знак на цялостно тъждество сред едно малцинство от ангажирана политически аудитория и " народа " се вижда както в последните десетилетия под османска власт, по този начин и след основаването на модерната българска страна.
Строителите на модерна България - неиздаден ръкопис С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Дипломатическа история на Освобождението на България (неиздаван ръкопис)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В подтекста на налагането на режима на пълномощията Симеон Радев приказва за " малочислената интелигенция ", " образованата класа ", " мислещата част от народа " като възбудена против преврата от 27 април 1881 година В края на май 1886 година Димитър Ризов приказва на страниците на в. " Независимост " за " нашия народ, или по-право казано, разсъждающата част от нашето общество - нашата интелигенция ", " мислящата част от нашето общество. " Видно е, че говорейки единствено за " народа " или призовавайки " народа ", политици, публицисти и държавници в действителност имат поради тъкмо тази част от поданиците на Княжеството, този дребен сегмент съотнесен към цялото население на страната.
Не липсват и опита на съвременници " народът " като това " мислещо население " да бъде обрисувано и по-релефно, и с повече елементи. В такива случаи нормално се загатват " интелигенцията ", " комерсиалните пластове ", " чиновничеството ", " така наречените буржоа, аристократи, големци ", " служители, юристи, търговци ", " търговци и индустриалци ", " образованите пластове ", " по-събудените ", " по-събуденичките ", " интелигентний детайл на страната ", " интелигенцията ", " мислящата мощ в народа ", " интелигентните и мислещите хора ", " младежта ", " студентите ". Понякога се прибавят и " еснафите, " дребната градска буржоазия ", " по-развитите кръгове ", " първенци ", " чорбаджии ", " жители ", " читающия народ ".
И до момента в който в някои случаи е допустимо да се изключват от тази по-просветена аудитория някои " дребни занаятчии и търговци ", то в други тя включва и " по-събудените селяни ". Най-често самата приложимост на термина включва " служителите, юристите, учителите, " цивилизованите " дами и други такива ", а в някои случаи даже и един по-широк кръг " граждане " като " занаятчиите, дребните търговци, служащите ".
" Народът " като селска България
Ала до момента в който в едни случаи " народът " са " образованите пластове ", " по-събудените ", " по-събуденичките ", " интелигентний детайл на страната ", то в други е тъкмо противоположното. Под " народ " се схваща " основно селското население и еснафите ". Например през 1888 година Георги А. Кърджиев приказва за " някои особености в бита на българския народ " и в този смисъл прецизира, че " туй, което са назовава " народ " в България (като използваме тая дума в кавички единствено от себе си са схваща, че ний не включвами в нея интелигенцията от нито един публичен слой).... " и че в болшинството си той е " земеделчески народ ".
Към април 1889 година и редакцията на видинския " Вестник на учителското сдружение " твърди, че " под думата народ ние разбираме основно селското население и еснафите. " И " Свобода " през 1889 година, и то имайки поради времето под османска власт, приказва за " българския народ " като еднакъв като тяло с " нашите селени ", които на времето не вярвали във възобновяване на " българското царство ". През май 1888 година " Народни права " счита, че " народът ", " масата " това са " селяните, земледелците ", като ги отграничава от " буржоазията ", " интелигенцията ", " политиканите ", " чиновничеството " и " войската " наричайки всички тях " класове ".
" Народът " като улична навалица
Не са редки и тези случаи, в които " народът " е еднакъв на събиращите се най-много в градските условия улични тълпи. Като невъздържано клейми съветския царски делегат княз Долгоруков и го приканва упорито да напусне столицата, официозът в. " Свобода ", очевидно в лицето на Димитър Петков, твърди, че в случай че не го стори " ще се откри в София народ, който на ръце ще го извади до Цариброд... "
Най-доброто от Иван Вазов С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
И в едно от своите прекомерно партизански творби от втората част на " Драски и шарки " от 1895 година, озаглавено " Народът ", самият Иван Вазов демонстрира по какъв начин кръчмарска група става " народът " през нощта и по какъв начин полицията подхваща ограничения против нея. На другата заран вестник показва случката като робия над " народа ", последвана от кореспонденции в чужбина и протест пред " Св. Крал ", довел от своя страна до събиране на репортери на мястото. Писателят ни показва очевидните благоприятни условия на печата да образува и построява цяла реалност, да манипулира. Ала той и признава, че тези тълпи или групички са " създатели на кавги и революции и - уви! - на историята... "
Не е инцидентно, че прекомерно постоянно точно " тълпата " е централен артист на историографските описания, които се отнасят до политиката през този интервал. Това е по този начин и тъй като тълпите претендират и на моменти фактически реализират внушителен статус по отношение на политическите отзиви на общността.
Едва ли звучи учудващо, че оценките за сходни множества от хора и етикетите, които им се слагат от съвременниците мощно зависят от тяхната партийна позиция и колоритност. В извършения през февруари 1882 година в Русе протест против режима на пълномощията, по думите на Захари Стоянов, вземат участие " жители ". За същото голям брой консервативният и подкрепяш пълномощията в. " Българин " твърди, че се състояло от " чирачета, калфи и възпитаници. "
След изборите за IV Велико национално заседание (ВНС) от 18 април 1893 година вечерта в София се събира навалица от държавни последователи, която се насочва да приветства пред къщите им премиера Стефан Стамболов, Георги Живков и Д. Петков. За това голям брой " Свобода " отбелязва, че в него нямало " нито роми, нито толумбаджии, нито пък стражари, а в противен случай - всички бяха търговци, еснафи и други софийски жители ", като отбива нападките на опозицията за състава на държавните тълпи.
Оценката за състава на тълпите се повлиява и от несъмнените политически пристрастия на публицист като Иван Вазов. В " Кардашев на лов " създателят пресъздава един опозиционен протест през ръководството на К. Стоилов. Ето за какво за него тълпата се състои от " повече лица незначителни и невнушаващи доверие " на Кардашев като " мнозина безделници, окадители на кафенетата и кръчмите; няколко някогашни шпиони....; двама доктори, един редактор на опозиционен вестник, един поп с алено лице и накривена калимавка и до него един столичен слепец - стихотворец също. " Освен тях още са и " няколко соподръжци ", " улични хлапетии и пепелчук, непременните лустраджийчета ".
С кой " народ " да се съобрази политикът
Тези модерни показа доста ясно показват по какъв начин при приравняването на " народа " към визиите за политизираната и публично дейна аудитория се отдава изключително огромна роля на " интелигенцията ".
" Интелигенцията на всеки един народ, - написа Захари Стоянов - която съветските славянофили, въпреки и да равнят във връзка с националния триумф с нула - имала е и ще има решающи глас в съдбините на простата маса, без нейното присъединяване нищо е невероятно да стане. "
В публикация от началото на декември 1889 година, в която " Свобода " дава отговор на Тодор Х. Станчев, се споделя още, че Петко Каравелов до 9 август 1886 година и Стамболов след тази дата черпели своята социална мощ и въздействие от " самата тази низменна интелигенция ", на която Стамболов " беше и е душата и регулатора на тази интелигенция, черпеше я в самия каймак - в случай че ни е простено по този начин да се изразим - на българския народ. "
Много пъти намерено се акцентира по какъв начин водената от държавното управление политика по отношение на Русия е евентуално против желанията на " народа ", само че се прави за интереса на България. Например в спор с русенския " Славянин " през декември 1889 година държавният официоз обосновава външната политика на ръководещите и без притеснение признава, че тя е може би в прорез с преобладаващите национални стремежи, само че би трябвало да бъде подкрепяна.
Вестникът напомня по какъв начин " българският народ ", " нашите селени " не вярвали преди години във възобновяване на българското " царство ", само че " съображаваха ли се с това мнение Раковский, Л. Каравелов, Ботев и други "
И в действителност на Гюргевското заседание от края на 1875 година, апостолите на бъдещото Априлско въстание не се допитавт до " народа ". Със сигурност и не биха добили болшинство. Съдът за дейностите им има историята и потомството. Неговата присъда не е доста ясна.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Завършва. На излизане от залата той споделя пред публицистите финални думи:
" Мисля, че ясно и тъкмо се показах. Аз съм сигурен, че те ме слушат. Да свършиме с опълчването. Народът е споделил кой е подкупен, кой е по-малко подкупен и всичко останало - кой е лъгал. Всичко това народът го е произнесъл. "
Това съгласно Борисов е посланието на изборите. По тези въпроси обаче се произнася не " народът ", а съдът. Неговата присъда " народът " от своя страна не можа да анулира. Разбира се, целият развой стартира с покачване на обвиняване от страна на работеща прокуратура.
Що се отнася до " народа " дано напомним от къде потегля концепцията за националния суверенитет, и какъв смисъл и наличие се влага при използването на това разбиране.
За " народа " и суверенитета
Понятието " народ " в последните няколко века има разнообразни смисли и смисли. Самите държавници и политици имат друга визия за " народа " и отношение към действителния народ, към съвкупното население на дадена страна.
Можем да кажем, че модерната визия за " народа " идва от Просвещението. Тогава " народът " взема суверенитета от краля. Като едно групово и безлико създание, той се трансформира в източник на легитимност. Тази легитимност политическите артисти търсят като се базират на " народа " или на " публичното мнение " ( " opinion publique " ). Борбата в границите на политическото пространство се трансформира в битка точно за пояснение " волята на народа ". Ето за какво " народът " е не просто аритметичен общ брой от всички човеци, а суверен.
Oще в края на 80-те години на 20-и век историкът Едмънд Морган показва по какъв начин и " божественото право на царете ", и " суверенитетът на народа " са в действителност политически фикции. Без това да значи, че са заблуди или измислици, всяка oт тях съставлява човешко създание и тя колкото образува, толкоз и отразява дадена политическа действителност.
Самото откритие на националния суверинитет от Джеймс Медисън в Съединени американски щати също е богато на политически благоприятни условия. Такава е и предходната визия за " божественото право ". Както по-ранната доктрина разделя суверинитета на владетеля от индивида, който в реалност заема трона, по този начин и в този момент Медисън отделя суверенния народ както от групата, която краткотрайно управлява властта, по този начин и от популацията като цяло.
С новото време, още до момента в който българите са под османска власт, термина " народ " идва и в Българско. И тук употребите му са многолики.
" Народът " като " нация "
На първо място " народ " се използва с цел да значи " нацията ", въпреки в този по-етнизиран смисъл да се използва най-много термина " националност. " В тази разбирана като културна идея за " народа ", към " народността " сякаш се числят " всички, на които в жилите тече българска кръв ". В тези случаи от " народа " се изключват етническите и религиозни малцинства.
В други моменти гражданската идея за нацията или " народа " доминира. Тя е обвързвана с честото увещание по какъв начин според Търновската конституция всички жители на Княжеството са равни пред закона, без значение от етнос или вяра.
" Народът " като " рационалните жители "
Но нерядко нормално под " народ " се схваща точно " мислещото население ", " мислещата част ", " мислещата национална маса ", " рационалните жители ". Самото разбиране " народ " има поради не токова множеството, а по-скоро една по-издигната и културно, само че дружно с това и цивилен осъзната част от популацията. Тази процедура да се слага надали не знак на цялостно тъждество сред едно малцинство от ангажирана политически аудитория и " народа " се вижда както в последните десетилетия под османска власт, по този начин и след основаването на модерната българска страна.
В подтекста на налагането на режима на пълномощията Симеон Радев приказва за " малочислената интелигенция ", " образованата класа ", " мислещата част от народа " като възбудена против преврата от 27 април 1881 година В края на май 1886 година Димитър Ризов приказва на страниците на в. " Независимост " за " нашия народ, или по-право казано, разсъждающата част от нашето общество - нашата интелигенция ", " мислящата част от нашето общество. " Видно е, че говорейки единствено за " народа " или призовавайки " народа ", политици, публицисти и държавници в действителност имат поради тъкмо тази част от поданиците на Княжеството, този дребен сегмент съотнесен към цялото население на страната.
Не липсват и опита на съвременници " народът " като това " мислещо население " да бъде обрисувано и по-релефно, и с повече елементи. В такива случаи нормално се загатват " интелигенцията ", " комерсиалните пластове ", " чиновничеството ", " така наречените буржоа, аристократи, големци ", " служители, юристи, търговци ", " търговци и индустриалци ", " образованите пластове ", " по-събудените ", " по-събуденичките ", " интелигентний детайл на страната ", " интелигенцията ", " мислящата мощ в народа ", " интелигентните и мислещите хора ", " младежта ", " студентите ". Понякога се прибавят и " еснафите, " дребната градска буржоазия ", " по-развитите кръгове ", " първенци ", " чорбаджии ", " жители ", " читающия народ ".
И до момента в който в някои случаи е допустимо да се изключват от тази по-просветена аудитория някои " дребни занаятчии и търговци ", то в други тя включва и " по-събудените селяни ". Най-често самата приложимост на термина включва " служителите, юристите, учителите, " цивилизованите " дами и други такива ", а в някои случаи даже и един по-широк кръг " граждане " като " занаятчиите, дребните търговци, служащите ".
" Народът " като селска България
Ала до момента в който в едни случаи " народът " са " образованите пластове ", " по-събудените ", " по-събуденичките ", " интелигентний детайл на страната ", то в други е тъкмо противоположното. Под " народ " се схваща " основно селското население и еснафите ". Например през 1888 година Георги А. Кърджиев приказва за " някои особености в бита на българския народ " и в този смисъл прецизира, че " туй, което са назовава " народ " в България (като използваме тая дума в кавички единствено от себе си са схваща, че ний не включвами в нея интелигенцията от нито един публичен слой).... " и че в болшинството си той е " земеделчески народ ".
Към април 1889 година и редакцията на видинския " Вестник на учителското сдружение " твърди, че " под думата народ ние разбираме основно селското население и еснафите. " И " Свобода " през 1889 година, и то имайки поради времето под османска власт, приказва за " българския народ " като еднакъв като тяло с " нашите селени ", които на времето не вярвали във възобновяване на " българското царство ". През май 1888 година " Народни права " счита, че " народът ", " масата " това са " селяните, земледелците ", като ги отграничава от " буржоазията ", " интелигенцията ", " политиканите ", " чиновничеството " и " войската " наричайки всички тях " класове ".
" Народът " като улична навалица
Не са редки и тези случаи, в които " народът " е еднакъв на събиращите се най-много в градските условия улични тълпи. Като невъздържано клейми съветския царски делегат княз Долгоруков и го приканва упорито да напусне столицата, официозът в. " Свобода ", очевидно в лицето на Димитър Петков, твърди, че в случай че не го стори " ще се откри в София народ, който на ръце ще го извади до Цариброд... "
И в едно от своите прекомерно партизански творби от втората част на " Драски и шарки " от 1895 година, озаглавено " Народът ", самият Иван Вазов демонстрира по какъв начин кръчмарска група става " народът " през нощта и по какъв начин полицията подхваща ограничения против нея. На другата заран вестник показва случката като робия над " народа ", последвана от кореспонденции в чужбина и протест пред " Св. Крал ", довел от своя страна до събиране на репортери на мястото. Писателят ни показва очевидните благоприятни условия на печата да образува и построява цяла реалност, да манипулира. Ала той и признава, че тези тълпи или групички са " създатели на кавги и революции и - уви! - на историята... "
Не е инцидентно, че прекомерно постоянно точно " тълпата " е централен артист на историографските описания, които се отнасят до политиката през този интервал. Това е по този начин и тъй като тълпите претендират и на моменти фактически реализират внушителен статус по отношение на политическите отзиви на общността.
Едва ли звучи учудващо, че оценките за сходни множества от хора и етикетите, които им се слагат от съвременниците мощно зависят от тяхната партийна позиция и колоритност. В извършения през февруари 1882 година в Русе протест против режима на пълномощията, по думите на Захари Стоянов, вземат участие " жители ". За същото голям брой консервативният и подкрепяш пълномощията в. " Българин " твърди, че се състояло от " чирачета, калфи и възпитаници. "
След изборите за IV Велико национално заседание (ВНС) от 18 април 1893 година вечерта в София се събира навалица от държавни последователи, която се насочва да приветства пред къщите им премиера Стефан Стамболов, Георги Живков и Д. Петков. За това голям брой " Свобода " отбелязва, че в него нямало " нито роми, нито толумбаджии, нито пък стражари, а в противен случай - всички бяха търговци, еснафи и други софийски жители ", като отбива нападките на опозицията за състава на държавните тълпи.
Оценката за състава на тълпите се повлиява и от несъмнените политически пристрастия на публицист като Иван Вазов. В " Кардашев на лов " създателят пресъздава един опозиционен протест през ръководството на К. Стоилов. Ето за какво за него тълпата се състои от " повече лица незначителни и невнушаващи доверие " на Кардашев като " мнозина безделници, окадители на кафенетата и кръчмите; няколко някогашни шпиони....; двама доктори, един редактор на опозиционен вестник, един поп с алено лице и накривена калимавка и до него един столичен слепец - стихотворец също. " Освен тях още са и " няколко соподръжци ", " улични хлапетии и пепелчук, непременните лустраджийчета ".
С кой " народ " да се съобрази политикът
Тези модерни показа доста ясно показват по какъв начин при приравняването на " народа " към визиите за политизираната и публично дейна аудитория се отдава изключително огромна роля на " интелигенцията ".
" Интелигенцията на всеки един народ, - написа Захари Стоянов - която съветските славянофили, въпреки и да равнят във връзка с националния триумф с нула - имала е и ще има решающи глас в съдбините на простата маса, без нейното присъединяване нищо е невероятно да стане. "
В публикация от началото на декември 1889 година, в която " Свобода " дава отговор на Тодор Х. Станчев, се споделя още, че Петко Каравелов до 9 август 1886 година и Стамболов след тази дата черпели своята социална мощ и въздействие от " самата тази низменна интелигенция ", на която Стамболов " беше и е душата и регулатора на тази интелигенция, черпеше я в самия каймак - в случай че ни е простено по този начин да се изразим - на българския народ. "
Много пъти намерено се акцентира по какъв начин водената от държавното управление политика по отношение на Русия е евентуално против желанията на " народа ", само че се прави за интереса на България. Например в спор с русенския " Славянин " през декември 1889 година държавният официоз обосновава външната политика на ръководещите и без притеснение признава, че тя е може би в прорез с преобладаващите национални стремежи, само че би трябвало да бъде подкрепяна.
Вестникът напомня по какъв начин " българският народ ", " нашите селени " не вярвали преди години във възобновяване на българското " царство ", само че " съображаваха ли се с това мнение Раковский, Л. Каравелов, Ботев и други "
И в действителност на Гюргевското заседание от края на 1875 година, апостолите на бъдещото Априлско въстание не се допитавт до " народа ". Със сигурност и не биха добили болшинство. Съдът за дейностите им има историята и потомството. Неговата присъда не е доста ясна.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ