След изборите – научени ли са уроците
Анализът е препубликуван от Заглавието е на " Дневник ".
Кампанията горе-долу свършва и сме на прага на изборите. Тя минава главно през медиите, само че участниците в нея по-скоро ще откажат жителите да гласоподават, в сравнение с да разсънят у тях интерес към включването във вота. Причините са две. Първата е неналичието на политически диалог по съществени за обществото ни тематики, като справяне с епидемията, връщане към естествения темп на живот и на децата в учебно заведение, усмиряване на растежа на цените и увеличение на приходите.
Втората причина е бягството от лидерски конфликт в телевизионните студиа както за парламентарния, по този начин и за президентския избор. Хората биха желали да видят един против различен Бойко Борисов и Кирил Петков или Христо Иванов и Делян Пеевски. Или президентски дуел сред Румен Радев и Анастас Герджиков, сред Румен Радев и Лозан Панов или сред Мустафа Карадайъ и Красимир Каракачанов. Да чуят причините им в полемика и да преценяват кой е по-убедителен, с цел да вземат вярното решение. Но очевидно това няма да се случи, а оставащата една седмица до вота ще бъде пропиляна в замяна на обвинявания през обичайните и обществените медии, в които изключително работлив е някогашният министър председател Борисов.
Различните социологически организации показват относително близки резултати от проучванията си през последните два месеца.
Всички дават преднина на ГЕРБ-СДС. Битката за второто място е сред Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната ", а четвъртото социолозите отреждат на " ИТН ". Коалиция " Демократична България " понижава с малко резултата си по отношение на предходните избори, само че плануваният трагичен спад на поддръжка поради появяването на новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев не се регистрира в проучванията.
Коалицията " Изправи се.БГ! Ние идваме! " е с огромни шансове да прескочи 4-процентната преграда, а националистически обединения като " Възраждане " могат да намерят място в новия парламент само при ниска изборна интензивност. Разбира се, не е наложително предварителните сондажи на публичното мнение да уловят силата на една нова електорална вълна, подбудена от следващия политически план, който дава обещание смяна - той може да обърне с главата надолу всяка прогноза.
Всичко, което би трябвало да знаете за изборите 2 в 1 -.
След неуспеха на две следващи Народни събрания и пропилените шансове за сформиране на необятен съдружен кабинет протестните партии настояват, че са осъзнали грешките си - и на растежа в това число. И че са подготвени да загърбят освен егоцентризма си, само че и някои идеологически разлики, в случай че съумеят да реализират единодушие за обща управническа стратегия и за целите в нея - като правосъдната промяна да вземем за пример.
Не единствено в България партии от разнообразни европейски фамилии вършат опит да се обединят против десния популизъм в Европа,
основал режими с властнически уклон, които ръководят повече от едно десетилетие. В Чехия да вземем за пример от властта си потегли милиардерът популист Андрей Бабиш. Там договарянията за основаване на кабинет без партията на досегашния министър председател приключиха с триумф и страната ще бъде ръководена от необятна демократична коалиция макар нежното ѝ болшинство в Долната камара на чешкия парламент. Общ опозиционен фронт сред леви и десни обединения ще се изправи и против Виктор Орбан на парламентарните избори в Унгария следващата година. И той най-вероятно ще слезе от политическата сцена с мрачната популярност на първия европейски водач, включен от организацията " Репортери без граници " в годишния ѝ лист на " враговете на свободното слово " дружно с диктатори като Ким Чен Ун и Башар Асад.
Въпреки политическите заричания, че в 47-мото Народно заседание ще се събере болшинство, което ще излъчи държавно управление без присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи, това по никакъв начин не е несъмнено. Още в предходния парламент партиите на митинга не изключваха Българска социалистическа партия от съдружната управническа формула. Но не тъй като за половин година партията се е трансформирала идейно, отказала се е от комунистическото си минало и завещание и се е трансформирала в съвременна социалдемократическа партия, а просто тъй като без нея сметката не излиза.
В предходното Народно заседание " Демократична България " (ДБ) отхвърли да договаря със социалистите, които получиха от президента третия управнически мандат. Но по какъв начин биха реагирали в този момент от обединението, в случай че тази обстановка се повтори? В края на юли Христо Иванов сподели пред БНР, че " на българската политическа класа ѝ се постанова да се научи, че живеем в ново време ". И че формулата за базова политическа непоклатимост е формула на договарянето и съвместяването на законни ползи. Ако приемем, че това е надълбоко премислена, а не просто конюнктурна политическа позиция,
значи ли, че Демократична България е подготвена да преодолее идеологическите разлики с партията наследница на някогашните комунисти?
И да влезе в кабинет с министър председател социалист? Или идеологическата непорочност ще неодобрява още веднъж опитите за сформиране на парламентарно болшинство и кабинет?
Същите въпроси стоят и пред Българска социалистическа партия. Биха ли могли Корнелия Нинова и управлението на партията да преглътнат властовите си упоритости и да се откажат от мандата в името на преобладаващия публичен интерес в обстановка на рецесии, които натрупат проблем след проблем и изискват поемането на тежка политическа отговорност?
В рецесия на политическото посланичество изборът на идеологически полезности и разногласието сред лявото и дясното са фиктивни. Затова и основателите на новата групировка " Продължаваме промяната " отхвърлиха твърдата идентификация във връзка с лявото и дясното, която би лимитирала техните политически упоритости и дейности. Както и тъй като като потомство нямат персонално отношение към комунизма/антикомунизма и личен роман за тях, а ценностната им система не е образувана под въздействието на идеологеми.
В идващия парламент болшинство и кабинет могат да бъдат основани, без да е належащо партиите да се откажат от своята идеологическа еднаквост. Просто би трябвало да се спогодят за обща управническа стратегия, по-скоро центристка, и за законодателни промени, които да обезсилят олигархичните въздействия и зависимости на институциите и да отвоюват страната от мафията.
Ако не съумеят и този път, всички партии на митинга ще се качат непринудено на една шейна, която стремително ще ги понесе към пропастта.
Тогава Движение за права и свободи може да извади етническата карта като коз за директно присъединяване в ръководството на страната (макар елитът ѝ да не е преставал да употребява всички облаги на властта). И изглеждащата до неотдавна невъзможна коалиция сред трите систематични партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи може да се състои в името на опазване на гражданския мир и на националното избавление, да речем. Едно такова държавно управление ще има доста общи ползи, най-много запазване на статуквото и недопускане на правосъдно гонене на корумпираните лица във властта. То ще бъде с дълга вероятност и ще бетонира фасадната народна власт в България.
Социологът Андрей Райчев удостовери обществено мнението на Иван Кръстев, че в случай че и след изборите на 14 ноември не се образува кабинет, " това ще бъде групово самоубийство на българската политическа система ". И отиде още по-далеч в прогнозата се, че тогава обществото може да се радикализира и да изиска президентска република, от която " първоначално българинът ще е удовлетворен, само че след това няма да може да я смъкна ".
Тази прогноза звучи стряскащо, въпреки че през днешния ден индикации за сходни публични настроения няма. Но след изборите здравната рецесия ще наподобява доста по-драматично, тъй като ще отпадне политическото усърдие тя да се показва в по-мека светлина. А и сформирането на кабинет ще е най-рано към средата на декември - при започване на зимата, когато към екзистенциалните страхове от коронавирус болестта и гибелта ще се прибавят и нормалните битови проблеми.
Това прави още по-необходимо постигането на консенсус сред партиите на митинга след свикването на новия парламент.
Защото в България не можем да се утешаваме с образци като тези в Белгия или Нидерландия. В Белгия предходната есен седем партии съумяха да сформират постоянно държавно управление след 16-месечно ръководство на длъжностен кабинет, в чийто мандат през 2020 година смъртността от COVID-19 в страната беше една от най-високите в света. И в Нидерландия четири партии водят договаряния повече от 230 дни за опазване на обединението на премиера Марк Рюте, управлявала страната до парламентарните избори през март, само че са надалеч от постигането на единодушие.
Затова пък Германия е добър образец за политическите ни партии. От ноември 2005 година страната е ръководена от трипартийна коалиция, доминирана от Християндемократическата партия, чиято лидерка Ангела Меркел стана и федерален канцлер. След 16 години Германия още веднъж ще има за канцлер социалдемократ след Герхард Шрьодер, а държавното управление още веднъж ще бъде съдружно. Немското списание " Шпигел " (цитирано от организация " Фокус " ) писа, че наподобява, Меркел по-скоро се радва, че " прехвърлянето на властта е толкоз елементарно за образуване, а наследникът ѝ е толкоз добре интегриран в държавното управление ".
Но за сходен преход във властта се изисква просвета, каквато в нашия географски район до момента не е демонстрирана. Ще покажем ли в България, че и ние можем като германците?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Кампанията горе-долу свършва и сме на прага на изборите. Тя минава главно през медиите, само че участниците в нея по-скоро ще откажат жителите да гласоподават, в сравнение с да разсънят у тях интерес към включването във вота. Причините са две. Първата е неналичието на политически диалог по съществени за обществото ни тематики, като справяне с епидемията, връщане към естествения темп на живот и на децата в учебно заведение, усмиряване на растежа на цените и увеличение на приходите.
Втората причина е бягството от лидерски конфликт в телевизионните студиа както за парламентарния, по този начин и за президентския избор. Хората биха желали да видят един против различен Бойко Борисов и Кирил Петков или Христо Иванов и Делян Пеевски. Или президентски дуел сред Румен Радев и Анастас Герджиков, сред Румен Радев и Лозан Панов или сред Мустафа Карадайъ и Красимир Каракачанов. Да чуят причините им в полемика и да преценяват кой е по-убедителен, с цел да вземат вярното решение. Но очевидно това няма да се случи, а оставащата една седмица до вота ще бъде пропиляна в замяна на обвинявания през обичайните и обществените медии, в които изключително работлив е някогашният министър председател Борисов.
Различните социологически организации показват относително близки резултати от проучванията си през последните два месеца.
Всички дават преднина на ГЕРБ-СДС. Битката за второто място е сред Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната ", а четвъртото социолозите отреждат на " ИТН ". Коалиция " Демократична България " понижава с малко резултата си по отношение на предходните избори, само че плануваният трагичен спад на поддръжка поради появяването на новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев не се регистрира в проучванията.
Коалицията " Изправи се.БГ! Ние идваме! " е с огромни шансове да прескочи 4-процентната преграда, а националистически обединения като " Възраждане " могат да намерят място в новия парламент само при ниска изборна интензивност. Разбира се, не е наложително предварителните сондажи на публичното мнение да уловят силата на една нова електорална вълна, подбудена от следващия политически план, който дава обещание смяна - той може да обърне с главата надолу всяка прогноза.
Всичко, което би трябвало да знаете за изборите 2 в 1 -.
След неуспеха на две следващи Народни събрания и пропилените шансове за сформиране на необятен съдружен кабинет протестните партии настояват, че са осъзнали грешките си - и на растежа в това число. И че са подготвени да загърбят освен егоцентризма си, само че и някои идеологически разлики, в случай че съумеят да реализират единодушие за обща управническа стратегия и за целите в нея - като правосъдната промяна да вземем за пример.
Не единствено в България партии от разнообразни европейски фамилии вършат опит да се обединят против десния популизъм в Европа,
основал режими с властнически уклон, които ръководят повече от едно десетилетие. В Чехия да вземем за пример от властта си потегли милиардерът популист Андрей Бабиш. Там договарянията за основаване на кабинет без партията на досегашния министър председател приключиха с триумф и страната ще бъде ръководена от необятна демократична коалиция макар нежното ѝ болшинство в Долната камара на чешкия парламент. Общ опозиционен фронт сред леви и десни обединения ще се изправи и против Виктор Орбан на парламентарните избори в Унгария следващата година. И той най-вероятно ще слезе от политическата сцена с мрачната популярност на първия европейски водач, включен от организацията " Репортери без граници " в годишния ѝ лист на " враговете на свободното слово " дружно с диктатори като Ким Чен Ун и Башар Асад.
Въпреки политическите заричания, че в 47-мото Народно заседание ще се събере болшинство, което ще излъчи държавно управление без присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи, това по никакъв начин не е несъмнено. Още в предходния парламент партиите на митинга не изключваха Българска социалистическа партия от съдружната управническа формула. Но не тъй като за половин година партията се е трансформирала идейно, отказала се е от комунистическото си минало и завещание и се е трансформирала в съвременна социалдемократическа партия, а просто тъй като без нея сметката не излиза.
В предходното Народно заседание " Демократична България " (ДБ) отхвърли да договаря със социалистите, които получиха от президента третия управнически мандат. Но по какъв начин биха реагирали в този момент от обединението, в случай че тази обстановка се повтори? В края на юли Христо Иванов сподели пред БНР, че " на българската политическа класа ѝ се постанова да се научи, че живеем в ново време ". И че формулата за базова политическа непоклатимост е формула на договарянето и съвместяването на законни ползи. Ако приемем, че това е надълбоко премислена, а не просто конюнктурна политическа позиция,
значи ли, че Демократична България е подготвена да преодолее идеологическите разлики с партията наследница на някогашните комунисти?
И да влезе в кабинет с министър председател социалист? Или идеологическата непорочност ще неодобрява още веднъж опитите за сформиране на парламентарно болшинство и кабинет?
Същите въпроси стоят и пред Българска социалистическа партия. Биха ли могли Корнелия Нинова и управлението на партията да преглътнат властовите си упоритости и да се откажат от мандата в името на преобладаващия публичен интерес в обстановка на рецесии, които натрупат проблем след проблем и изискват поемането на тежка политическа отговорност?
В рецесия на политическото посланичество изборът на идеологически полезности и разногласието сред лявото и дясното са фиктивни. Затова и основателите на новата групировка " Продължаваме промяната " отхвърлиха твърдата идентификация във връзка с лявото и дясното, която би лимитирала техните политически упоритости и дейности. Както и тъй като като потомство нямат персонално отношение към комунизма/антикомунизма и личен роман за тях, а ценностната им система не е образувана под въздействието на идеологеми.
В идващия парламент болшинство и кабинет могат да бъдат основани, без да е належащо партиите да се откажат от своята идеологическа еднаквост. Просто би трябвало да се спогодят за обща управническа стратегия, по-скоро центристка, и за законодателни промени, които да обезсилят олигархичните въздействия и зависимости на институциите и да отвоюват страната от мафията.
Ако не съумеят и този път, всички партии на митинга ще се качат непринудено на една шейна, която стремително ще ги понесе към пропастта.
Тогава Движение за права и свободи може да извади етническата карта като коз за директно присъединяване в ръководството на страната (макар елитът ѝ да не е преставал да употребява всички облаги на властта). И изглеждащата до неотдавна невъзможна коалиция сред трите систематични партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи може да се състои в името на опазване на гражданския мир и на националното избавление, да речем. Едно такова държавно управление ще има доста общи ползи, най-много запазване на статуквото и недопускане на правосъдно гонене на корумпираните лица във властта. То ще бъде с дълга вероятност и ще бетонира фасадната народна власт в България.
Социологът Андрей Райчев удостовери обществено мнението на Иван Кръстев, че в случай че и след изборите на 14 ноември не се образува кабинет, " това ще бъде групово самоубийство на българската политическа система ". И отиде още по-далеч в прогнозата се, че тогава обществото може да се радикализира и да изиска президентска република, от която " първоначално българинът ще е удовлетворен, само че след това няма да може да я смъкна ".
Тази прогноза звучи стряскащо, въпреки че през днешния ден индикации за сходни публични настроения няма. Но след изборите здравната рецесия ще наподобява доста по-драматично, тъй като ще отпадне политическото усърдие тя да се показва в по-мека светлина. А и сформирането на кабинет ще е най-рано към средата на декември - при започване на зимата, когато към екзистенциалните страхове от коронавирус болестта и гибелта ще се прибавят и нормалните битови проблеми.
Това прави още по-необходимо постигането на консенсус сред партиите на митинга след свикването на новия парламент.
Защото в България не можем да се утешаваме с образци като тези в Белгия или Нидерландия. В Белгия предходната есен седем партии съумяха да сформират постоянно държавно управление след 16-месечно ръководство на длъжностен кабинет, в чийто мандат през 2020 година смъртността от COVID-19 в страната беше една от най-високите в света. И в Нидерландия четири партии водят договаряния повече от 230 дни за опазване на обединението на премиера Марк Рюте, управлявала страната до парламентарните избори през март, само че са надалеч от постигането на единодушие.
Затова пък Германия е добър образец за политическите ни партии. От ноември 2005 година страната е ръководена от трипартийна коалиция, доминирана от Християндемократическата партия, чиято лидерка Ангела Меркел стана и федерален канцлер. След 16 години Германия още веднъж ще има за канцлер социалдемократ след Герхард Шрьодер, а държавното управление още веднъж ще бъде съдружно. Немското списание " Шпигел " (цитирано от организация " Фокус " ) писа, че наподобява, Меркел по-скоро се радва, че " прехвърлянето на властта е толкоз елементарно за образуване, а наследникът ѝ е толкоз добре интегриран в държавното управление ".
Но за сходен преход във властта се изисква просвета, каквато в нашия географски район до момента не е демонстрирана. Ще покажем ли в България, че и ние можем като германците?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ