Защо не ни върви с ваксинирането
Анализът е препубликуван от
" Стълпотворения от деца, възрастни, Коронавирус заболели, цялостно комплициране на потоците, никакъв ред, разбъркване на заболели от всички възрастови групи. Кошмар е сега, изнемогваме. "
доктор Георги Миндов
" Все повече хора се разболяват. Потокът от заболели не стихва. Идват деца, възрастни, уплашени хора с положителни резултати. Системата се задъхва, лечебните заведения са претъпкани. "
доктор Гергана Николова
" Ваксината е непринуден акт. Прекалената експанзия в тази посока може да утежни обстановката. Няма по какъв начин принудително да се прави това. Единственото оръжие е да ограничим контактите сред хората с налагането на ограничения ".
доктор Стойчо Кацаров, министър на опазването на здравето
26 декември 2020-та година. Един ден след Коледа в България идват първите ваксини против COVID-19.
Пиша този текст на 14 октомври 2021-ва година - съвсем 300 дни по-късно и 225 години след първата имунизация против болест на човек, за която знаем. Към момента броят на хората у нас, които към момента не са имунизирани, е 80%. В София е 70%. Т.е. тези хора са болшинство в нашето общество и доминират над имунизираното малцинство.
Защо?
За да отговорим на този въпрос, дано първо се опитаме да отговорим на противоположния: за какво хората се имунизират против ковид ? Ето няколко вероятни аргументи (списъкът надалеч не е изчерпателен):
Сред тези аргументи има персонални, фамилни, обществени и чисто на практика. Но зад всички тях се крие избран облик, който хората носят. История, която описват за себе си. Нещо, което ги стимулира да вземат или да не вземат обещано решение:
Всички ние имаме по-дълбоки аргументи за несъмнено деяние. Те са част от нашата еднаквост. И когато нещо е в синхрон с нашата еднаквост, то се случва безпроблемно и безболезнено. Аз съм подобен човек, по тази причина върша това.
Хайде в този момент да опитаме да отговорим на оня, първия въпрос: за какво хората НЕ се имунизират против ковид? Ето няколко вероятни аргументи (списъкът е малко по-дълъг, само че още веднъж надалеч не е изчерпателен):
Сигурно можем да прибавим още аргументи и мотивация и в двата листата. Бройката не е изключително значима - значимото е, че опитваме да разгледаме обстановката през призмата на хората, а не на страната.
В момента страната не е доста сигурна кой проблем тъкмо взема решение.
Ако казусът е " Трябва да имунизираме допустимо най-вече хора ", би трябвало да чакаме ограничения като наложителна имунизация на избрани групи от популацията (лекари и учители, например); санкции за фирмите и организациите, които позволяват неимунизирани чиновници (или такива без сертификат), неспособност да посещаваш магазини, заведения за хранене и търговски обекти без документ и така нататък
Ако казусът е " Много желаеме да се имунизират допустимо най-вече хора, само че не можем да ги задължим да го създадат ", то тогава не би трябвало да има съвсем никакви ограничаващи ограничения и хората би следвало да бъдат оставени да вземат решение сами какво вършат.
И в двата случая, обаче, казусът с имунизирането е от позиция на страната. Тя иска/трябва/може да свърши нещо и се пробва да откри метод да го направи.
Но ето по какъв начин би изглеждал казусът, в случай че опитаме да го погледнем по-различно и сложим хората в центъра и действаме дружно с тях, а не заради/въпреки тях:
Ковид-19 новата рецесия на XXI в.С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Може би в последна сметка ще си кажем: " Е, хайде стига, боцването по ръката не е никаква грижа - става за секунди и най-често е последвано от 1-2 дни неразположение. " Но това е по този начин единствено в случай че го гледаме в цялостна изолираност от света, в който живее всеки от нас със своите вярвания, привички, отзиви, страхове и упования. Защото за 80% от популацията на България боцването по ръката се оказва някаква грижа съвсем една година, откакто процесът по имунизиране стартира.
Когато решаваме значими, комплицирани и сложни проблеми, доста постоянно се втурваме незабавно да търсим решения - и когато те не работят изключително добре, решаваме да изчакаме малко и да опитваме отново по същия метод. Но какво, в случай че вместо това, първо помислим по какъв начин наподобява казусът от човешка позиция и какво движи и стимулира всеки, за който желаеме да го решим.
Животът е цялостен с провокации, които изискват от нас старания тук и в този момент, а изгодата е отсрочена във времето и не е мигновено забележима.
Най-добрият метод да ги решим е да стартираме от хората и това, което ги стимулира.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Стълпотворения от деца, възрастни, Коронавирус заболели, цялостно комплициране на потоците, никакъв ред, разбъркване на заболели от всички възрастови групи. Кошмар е сега, изнемогваме. "
доктор Георги Миндов
" Все повече хора се разболяват. Потокът от заболели не стихва. Идват деца, възрастни, уплашени хора с положителни резултати. Системата се задъхва, лечебните заведения са претъпкани. "
доктор Гергана Николова
" Ваксината е непринуден акт. Прекалената експанзия в тази посока може да утежни обстановката. Няма по какъв начин принудително да се прави това. Единственото оръжие е да ограничим контактите сред хората с налагането на ограничения ".
доктор Стойчо Кацаров, министър на опазването на здравето
26 декември 2020-та година. Един ден след Коледа в България идват първите ваксини против COVID-19.
Пиша този текст на 14 октомври 2021-ва година - съвсем 300 дни по-късно и 225 години след първата имунизация против болест на човек, за която знаем. Към момента броят на хората у нас, които към момента не са имунизирани, е 80%. В София е 70%. Т.е. тези хора са болшинство в нашето общество и доминират над имунизираното малцинство.
Защо?
За да отговорим на този въпрос, дано първо се опитаме да отговорим на противоположния: за какво хората се имунизират против ковид ? Ето няколко вероятни аргументи (списъкът надалеч не е изчерпателен):
Сред тези аргументи има персонални, фамилни, обществени и чисто на практика. Но зад всички тях се крие избран облик, който хората носят. История, която описват за себе си. Нещо, което ги стимулира да вземат или да не вземат обещано решение:
Всички ние имаме по-дълбоки аргументи за несъмнено деяние. Те са част от нашата еднаквост. И когато нещо е в синхрон с нашата еднаквост, то се случва безпроблемно и безболезнено. Аз съм подобен човек, по тази причина върша това.
Хайде в този момент да опитаме да отговорим на оня, първия въпрос: за какво хората НЕ се имунизират против ковид? Ето няколко вероятни аргументи (списъкът е малко по-дълъг, само че още веднъж надалеч не е изчерпателен):
Сигурно можем да прибавим още аргументи и мотивация и в двата листата. Бройката не е изключително значима - значимото е, че опитваме да разгледаме обстановката през призмата на хората, а не на страната.
В момента страната не е доста сигурна кой проблем тъкмо взема решение.
Ако казусът е " Трябва да имунизираме допустимо най-вече хора ", би трябвало да чакаме ограничения като наложителна имунизация на избрани групи от популацията (лекари и учители, например); санкции за фирмите и организациите, които позволяват неимунизирани чиновници (или такива без сертификат), неспособност да посещаваш магазини, заведения за хранене и търговски обекти без документ и така нататък
Ако казусът е " Много желаеме да се имунизират допустимо най-вече хора, само че не можем да ги задължим да го създадат ", то тогава не би трябвало да има съвсем никакви ограничаващи ограничения и хората би следвало да бъдат оставени да вземат решение сами какво вършат.
И в двата случая, обаче, казусът с имунизирането е от позиция на страната. Тя иска/трябва/може да свърши нещо и се пробва да откри метод да го направи.
Но ето по какъв начин би изглеждал казусът, в случай че опитаме да го погледнем по-различно и сложим хората в центъра и действаме дружно с тях, а не заради/въпреки тях:
Може би в последна сметка ще си кажем: " Е, хайде стига, боцването по ръката не е никаква грижа - става за секунди и най-често е последвано от 1-2 дни неразположение. " Но това е по този начин единствено в случай че го гледаме в цялостна изолираност от света, в който живее всеки от нас със своите вярвания, привички, отзиви, страхове и упования. Защото за 80% от популацията на България боцването по ръката се оказва някаква грижа съвсем една година, откакто процесът по имунизиране стартира.
Когато решаваме значими, комплицирани и сложни проблеми, доста постоянно се втурваме незабавно да търсим решения - и когато те не работят изключително добре, решаваме да изчакаме малко и да опитваме отново по същия метод. Но какво, в случай че вместо това, първо помислим по какъв начин наподобява казусът от човешка позиция и какво движи и стимулира всеки, за който желаеме да го решим.
Животът е цялостен с провокации, които изискват от нас старания тук и в този момент, а изгодата е отсрочена във времето и не е мигновено забележима.
Най-добрият метод да ги решим е да стартираме от хората и това, което ги стимулира.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ