Неизбежно с "Газпром"? Откъде накъде?
Анализът е препубликуван от
Капитулацията е краят на политическото, тя е отводът от достолепие. Най-опасното за всяка страна, в това число и България, е, в случай че в основни исторически моменти " поддаде " и прояви безволие. В политиката слабостта постоянно се санкционира, заплаща се скъпо и прескъпо.
Припомням тези азбучни истини, тъй като пред очите ни стартират да се случват странни неща. Извършва се някакъв " длъжностен завой ", отвеждащ страната ни в " източна посока ". Засега леко, сякаш чисто " механически ". Ала има неща, които несъмнено будят мощна паника. Особено с " към този момент неизбежното " ни връщане в обятията на " Газпром ", в случай че изтъквам, чието име все ми убягва. " Вече неизбежното " е знак за капитулация, за позорно свеждане на глава пред газовия съветски монополист, който привежда в деяние директивите на Кремъл.
Стряскащо е да се следи по какъв начин с днешна дата служебното държавно управление на Гълъб Донев (направлявано от Румен Радев) се държи по този начин, като че ли Червената войска е надали не на Дунава и " към този момент неизбежно " ще окупира България. Справка - дневникът на Първан Драганов, външен министър в държавното управление на Иван Багрянов, който в едни от последните си персонални бележки през август 1944 година, написа безусловно следното: " Неизбежно е към този момент... Скоро ще се случи ".
Чакайте малко, обстановката въобще не е такава! И в случай че последователите на " евразийската коалиция " се готвят триумфално да посрещат армията Z, чието " избавление на България " е квалифицирано от тръбите на " Газпром ", доста са избързали. Объркали са се във времето. Защото това просто няма да се случи. Българите от дълго време се предпочели Европа пред Евразия. Показа го и
***
Агресията на Русия против Украйна вкара военния спор в сърцето на Стария континент. Искаме или не желаеме, такива са нещата след 14 февруари. Част сме от една " замръзнала военна граница с Русия " (Иван Кръстев), която ще се влачи с години.
Видно е по какъв начин " диктаторът на страха ", както назовават Путин, с изключение на всичко друго, се пробва и да накаже европейците. Като едно от оръжията в " неговата война ", водеща се на разнообразни нива, несъмнено е " Газпром ".
Тези дни известният съветски икономист Сергей Гуриев (проректор на Sciences Po в Париж) разказа обстановката по следния метод: Инфлацията стартира още преди февруари. Даже растежът на цените на газа в Европа потегли преди началото на февруари. Подозренията са, че " Газпром " без всевъзможни военни дейности способства доста за растежа на цените на силата в Европа.
На 15 април България падна в " клопката на " Газпром ", готова освен за нас, само че и за поляци, и балтийци. Останахме без доставки на газ, макар контракта си с съветския монополист и изрядните заплащания по него. В момента пък доставките на Германия, а и на други европейски страни са понижени на 20% с мъглявите пояснения за " форсмажор ". Ясно е, че се цели " удар през зимата ". Затова всички търсят различни източници и никой към този момент не " има вяра " на " Газпром ".
А какво в същото време прави България?
" Служебниците " отхвърлиха офертите за танкерите с втечнения газ (осигурени от държавното управление на Кирил Петков), купиха единствено един танкер (за октомври) и в този момент още веднъж се обръщаме към " Газпром ".
И то за какво? Защото било " към този момент неизбежно ". Кое му е обаче " неизбежното "?
Динамиката в международната политика, а и цените на горивата на тържищата са такива, че е " към този момент невероятно ".
Възможно е само сключването на някакъв " различен ", напълно нов дълготраен контракт с " Газпром " (което е лелеяната фантазия на Кремъл), само че подобен контракт би донесъл смяна във външната политика на България. Което би означавало настоящето служебно държавно управление да извърши закононарушение, погазвайки документи, скрепени с решения на българското Народно заседание.
Живеем в " свят на войната ", в който всичко, в това число суровините, горивата и икономическите връзки се трансформират в оръжие - тръбите на " Газпром " от дълго време са " военизирани ", те не са част и в никакъв случай не са били част от свободния стопански продан.
***
Затова през днешния ден всеки е газов специалист. От екрана - от заран до вечер - ни заливат мненията на хора, които размятат нагоре-надолу едни цифри и най-после дълбокомислено декларират, че не можем без " евтината съветска газ " (незнайно за какво в женски жанр?). Има ли " на ниска цена съветски газ " е различен въпрос. Ала това е значим и основен въпрос.
Снощи на митинга пред президентството - против новото обвързване с " Газпром " и преориентацията към Русия - видях икономиста Георги Ганев. Попитах го - преизчислено с днешна дата - по какъв начин би изглеждала " евтината оферта " на към този момент договорираното с " Газпром ". Отговори ми, че в Народното събрание са правили такива калкулации - в този момент това били 204 евро за мегаватчас. Около 400 лева през днешния ден за мегаватчас, само че цената непрестанно върви нагоре предвид на котировките на тържищата.
Е, може ли да ми изясни тогава някой на мен, на хилядите хора през вчерашния ден на площада, както и на милионите българи, които обяснимо са загрижени за сметките си през зимата, от кое място тогава извират бълнуванията и мечтанията за " евтиното гориво " от " Газпром ", което щяло да се доставя на потребителите, а и на бизнеса на цени по 200-250 лева на мегаватчас?
Кой ще им продава на тези цени газ? И защо? За черните им очи?
Тъжно е, когато в едни решаващи дни фактологията се удавя в бръщолевения.
Да не приказваме, че представител на, които " неизбежно " отхвърлят всевъзможни фокуси с превалутирания в рубли. Което също на процедура трансформира заиграванията на служебния кабинет с " Газпром " в противозаконни.
А го има и моралният аспект, дано не го забравяме. И той е: по какъв начин да постъпим по този начин, че в тази нелека обстановка да не налеем пари във " войната на Путин "?
Знам доста добре какво на часа ще ми възразят някои: но ние и в този момент купуваме през съветски медиатори?! Дори да е по този начин в тази комплицирана обстановка, нали смисълът на прословутата " диверсификация " е в следното: да се разкачим най-накрая от Москва, намалявайки последователно зависимостта си, тъй че най-късно от другата пролет да си върнем " енергийната независимост ". Стига отпред на България да има читаво и здравомислещо държавно управление. За това би трябвало да се гласоподава!
А с цел да разберем накъде ни тласкат " мурзилки ", " копейки " и всякакви " служебници ", желая да изтъквам едни думи на съветската журналистка Ксения Ларина, до неотдавна известна водеща в " Ехото на Москва ". В днешна Путинова Русия това радио към този момент не съществува, само че Ларина продължава да се занимава с публицистика, въпреки и вън от Русия. Тези дни тя просто взриви съветското публично мнение с констатацията си " Нас към този момент ни няма ":
" Струва ми се, че най-голямата неточност на нас, руснаците, на съветските жители е, че ние не осъзнаваме, че нас към този момент ни няма. Водим излъчвания в ефир, явяваме се пред камерите, остроумничим, засягаме събеседниците си, разсъждаваме за полезността и вредността на Русия, показваме неодобрение, нервност към шенгенските визи, анулацията на съветската просвета и друга " русофобия ", желаеме ценене на гражданските ни права А не осъзнаваме най-главното: нас към този момент ни няма. Ние сме отвън правното поле, отвън полето на човечеството. И би трябвало да приемем това. Всеки руснак самичък ще би трябвало и то персонално да отбрани правото си да бъде човек. "
Страх ме е, почтено казано, около опитите за отместването ни " на изток към Кремъл ", да не би един ден и някой от нас да бъде заставен да напише горчивите думи: вижте, нас просто ни няма...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Капитулацията е краят на политическото, тя е отводът от достолепие. Най-опасното за всяка страна, в това число и България, е, в случай че в основни исторически моменти " поддаде " и прояви безволие. В политиката слабостта постоянно се санкционира, заплаща се скъпо и прескъпо.
Припомням тези азбучни истини, тъй като пред очите ни стартират да се случват странни неща. Извършва се някакъв " длъжностен завой ", отвеждащ страната ни в " източна посока ". Засега леко, сякаш чисто " механически ". Ала има неща, които несъмнено будят мощна паника. Особено с " към този момент неизбежното " ни връщане в обятията на " Газпром ", в случай че изтъквам, чието име все ми убягва. " Вече неизбежното " е знак за капитулация, за позорно свеждане на глава пред газовия съветски монополист, който привежда в деяние директивите на Кремъл.
Стряскащо е да се следи по какъв начин с днешна дата служебното държавно управление на Гълъб Донев (направлявано от Румен Радев) се държи по този начин, като че ли Червената войска е надали не на Дунава и " към този момент неизбежно " ще окупира България. Справка - дневникът на Първан Драганов, външен министър в държавното управление на Иван Багрянов, който в едни от последните си персонални бележки през август 1944 година, написа безусловно следното: " Неизбежно е към този момент... Скоро ще се случи ".
Чакайте малко, обстановката въобще не е такава! И в случай че последователите на " евразийската коалиция " се готвят триумфално да посрещат армията Z, чието " избавление на България " е квалифицирано от тръбите на " Газпром ", доста са избързали. Объркали са се във времето. Защото това просто няма да се случи. Българите от дълго време се предпочели Европа пред Евразия. Показа го и
***
Агресията на Русия против Украйна вкара военния спор в сърцето на Стария континент. Искаме или не желаеме, такива са нещата след 14 февруари. Част сме от една " замръзнала военна граница с Русия " (Иван Кръстев), която ще се влачи с години.
Видно е по какъв начин " диктаторът на страха ", както назовават Путин, с изключение на всичко друго, се пробва и да накаже европейците. Като едно от оръжията в " неговата война ", водеща се на разнообразни нива, несъмнено е " Газпром ".
Тези дни известният съветски икономист Сергей Гуриев (проректор на Sciences Po в Париж) разказа обстановката по следния метод: Инфлацията стартира още преди февруари. Даже растежът на цените на газа в Европа потегли преди началото на февруари. Подозренията са, че " Газпром " без всевъзможни военни дейности способства доста за растежа на цените на силата в Европа.
На 15 април България падна в " клопката на " Газпром ", готова освен за нас, само че и за поляци, и балтийци. Останахме без доставки на газ, макар контракта си с съветския монополист и изрядните заплащания по него. В момента пък доставките на Германия, а и на други европейски страни са понижени на 20% с мъглявите пояснения за " форсмажор ". Ясно е, че се цели " удар през зимата ". Затова всички търсят различни източници и никой към този момент не " има вяра " на " Газпром ".
А какво в същото време прави България?
" Служебниците " отхвърлиха офертите за танкерите с втечнения газ (осигурени от държавното управление на Кирил Петков), купиха единствено един танкер (за октомври) и в този момент още веднъж се обръщаме към " Газпром ".
И то за какво? Защото било " към този момент неизбежно ". Кое му е обаче " неизбежното "?
Динамиката в международната политика, а и цените на горивата на тържищата са такива, че е " към този момент невероятно ".
Възможно е само сключването на някакъв " различен ", напълно нов дълготраен контракт с " Газпром " (което е лелеяната фантазия на Кремъл), само че подобен контракт би донесъл смяна във външната политика на България. Което би означавало настоящето служебно държавно управление да извърши закононарушение, погазвайки документи, скрепени с решения на българското Народно заседание.
Живеем в " свят на войната ", в който всичко, в това число суровините, горивата и икономическите връзки се трансформират в оръжие - тръбите на " Газпром " от дълго време са " военизирани ", те не са част и в никакъв случай не са били част от свободния стопански продан.
***
Затова през днешния ден всеки е газов специалист. От екрана - от заран до вечер - ни заливат мненията на хора, които размятат нагоре-надолу едни цифри и най-после дълбокомислено декларират, че не можем без " евтината съветска газ " (незнайно за какво в женски жанр?). Има ли " на ниска цена съветски газ " е различен въпрос. Ала това е значим и основен въпрос.
Снощи на митинга пред президентството - против новото обвързване с " Газпром " и преориентацията към Русия - видях икономиста Георги Ганев. Попитах го - преизчислено с днешна дата - по какъв начин би изглеждала " евтината оферта " на към този момент договорираното с " Газпром ". Отговори ми, че в Народното събрание са правили такива калкулации - в този момент това били 204 евро за мегаватчас. Около 400 лева през днешния ден за мегаватчас, само че цената непрестанно върви нагоре предвид на котировките на тържищата.
Е, може ли да ми изясни тогава някой на мен, на хилядите хора през вчерашния ден на площада, както и на милионите българи, които обяснимо са загрижени за сметките си през зимата, от кое място тогава извират бълнуванията и мечтанията за " евтиното гориво " от " Газпром ", което щяло да се доставя на потребителите, а и на бизнеса на цени по 200-250 лева на мегаватчас?
Кой ще им продава на тези цени газ? И защо? За черните им очи?
Тъжно е, когато в едни решаващи дни фактологията се удавя в бръщолевения.
Да не приказваме, че представител на, които " неизбежно " отхвърлят всевъзможни фокуси с превалутирания в рубли. Което също на процедура трансформира заиграванията на служебния кабинет с " Газпром " в противозаконни.
А го има и моралният аспект, дано не го забравяме. И той е: по какъв начин да постъпим по този начин, че в тази нелека обстановка да не налеем пари във " войната на Путин "?
Знам доста добре какво на часа ще ми възразят някои: но ние и в този момент купуваме през съветски медиатори?! Дори да е по този начин в тази комплицирана обстановка, нали смисълът на прословутата " диверсификация " е в следното: да се разкачим най-накрая от Москва, намалявайки последователно зависимостта си, тъй че най-късно от другата пролет да си върнем " енергийната независимост ". Стига отпред на България да има читаво и здравомислещо държавно управление. За това би трябвало да се гласоподава!
А с цел да разберем накъде ни тласкат " мурзилки ", " копейки " и всякакви " служебници ", желая да изтъквам едни думи на съветската журналистка Ксения Ларина, до неотдавна известна водеща в " Ехото на Москва ". В днешна Путинова Русия това радио към този момент не съществува, само че Ларина продължава да се занимава с публицистика, въпреки и вън от Русия. Тези дни тя просто взриви съветското публично мнение с констатацията си " Нас към този момент ни няма ":
" Струва ми се, че най-голямата неточност на нас, руснаците, на съветските жители е, че ние не осъзнаваме, че нас към този момент ни няма. Водим излъчвания в ефир, явяваме се пред камерите, остроумничим, засягаме събеседниците си, разсъждаваме за полезността и вредността на Русия, показваме неодобрение, нервност към шенгенските визи, анулацията на съветската просвета и друга " русофобия ", желаеме ценене на гражданските ни права А не осъзнаваме най-главното: нас към този момент ни няма. Ние сме отвън правното поле, отвън полето на човечеството. И би трябвало да приемем това. Всеки руснак самичък ще би трябвало и то персонално да отбрани правото си да бъде човек. "
Страх ме е, почтено казано, около опитите за отместването ни " на изток към Кремъл ", да не би един ден и някой от нас да бъде заставен да напише горчивите думи: вижте, нас просто ни няма...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ