Започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало ~ Амос ОЗ
Амос Оз е израелски публицист и публицист, професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото придвижване „ Мир в този момент “.
Той е един от най-популярните еврейски писатели, именуван е еврейския Толстой, написа на иврит, създател е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многочислени награди и през последните години е измежду най-сериозните претенденти за Нобелова премия за литература.
Вярвам на всяка твоя дума, имам вяра дотогава, до момента в който не ми обясниш, че си се пошегувал.
Това е казусът с обясненията - започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало.
Колко малко е обещано на човек да знае за различен човек. Даже в случай че той деликатно слуша. Даже в случай че нищо не не помни.
В последна сметка у всички нас има едни и същи секрети.
Дали безспорната истина съществува, е въпрос, на който ще отговорят философите. Но и най-големият глупак познава лъжата.
Има единствено едно нещо, което е по-лошо от насилието. Това е покорството пред насилието.
Между две точки има единствено една права линия, само че тя постоянно е цялостна с трудности.
Казват, че на езика урду има такава дума: в случай че я напишеш от дясно наляво, се получава " безумна обич ", в случай че е от ляво надясно " смъртоносна ненавист ". Същите гласни, както и същите съгласни, разликата е в това, по какъв начин се чете от края или от началото.
Котката в никакъв случай не се сприятелява с този, който не е кадърен да я заобича. Котките в никакъв случай не бъркат за хората.
Повечето хора не са моногамни по природа, а социално-икономическите предпоставки за обичайното семейство са се изчерпали в доста елементи по света.
Ако си откраднал своята мъдрост от една-единствена книга, то ти си ненавиждан плагиат, книжовен апаш. Но в случай че откраднеш от десетина книги, ти се наричаш откривател, в случай че е от тридесет - четиридесет книги, то ти си водещ откривател.
Култура значи да си спомняме това, което се опитваме да забравим. Битката в международен мащаб през днешния ден е сред културата и промиването на мозъците.
Едно от най-сексуално привлекателните за множеството дами качества при мъжете е умеенето да слушат.
Шумоленето на крилете на вдъхновението може да се чуе единствено там, където лицето е покрито тъй като: вдъхновението се ражда от старание и акуратност.
Но какво е пъкъл? Какво е парадайс? Нали всичко е единствено вътре в нас. В нашият дом. И пъкълът и раят могат да се намерят във всяка стая. Зад всяка врата. Под всяко фамилно одеяло. Ето по този начин: мъничко яд - човек за индивида е пъкъл. Малко благосклонност, малко благотворителност - и човек за индивида е парадайс.
Конфликтът стартира и приключва в сърцата и мозъците на хората, а не по върховете на хълмовете.
Срамът и гордостта в реалност са по-силни от описваните в романите усеща.
Ако не са ти останали повече сълзи, с цел да плачеш, тогава не плачи. Смей се.
Чувството за комизъм е отлично лекарство. Не съм срещал маниак с възприятие за комизъм, нито пък съм виждал човек с възприятие за комизъм да стане маниак, в случай че по някаква причина го е изгубил. Фанатиците по предписание са саркастични, някои от тях имат изострен език, само че не и възприятие за комизъм. Хуморът наложително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът допуска релативизъм, дарба да се погледнеш в профил и да се видиш подобен, какъвто те виждат другите, опция да проумееш, че колкото и да си прав и непогрешим, животът има и една смешна страна. Ако можех да компресирам възприятието за комизъм в дребни капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно...
" Всички вие сте персони! ", и тълпата отвръща с крясъци: " Всички сме персони! ", единствено един измърморва страхливо: " Аз не съм! ", и останалите се нахвърлят върху него. Всъщност, като споделих, че конформизмът и стремежът към единство са по-леки, въпреки и необятно публикувани проявления на фанатизма, следва да прибавя, че измежду тях се подрежда и култът към личността и идеализирането на политическите или религиозните водачи.
Човек се занимава със своите каузи, единствено в случай че има свое дело и единствено в случай че самият той е персона. Ако това го няма, пустотата на личният живот го кара с целият си жар да се занимава с другите хора.
В болшинството си хората не живеят за нищо. Те живеят. И точка.
Хората се стремят да запленят и очароват останалите, с цел да запълнят някаква празнота в себе си.
Действията на хората, всички дейности на всички хора - без значение дали са подбудени от пристрастеност или упоритост, от престореност или сексапил, от лакомия или увъртане, от завист или недостиг, от конкуренция, хвалебствие или достойнство, от предпочитание да впечатлят, да привлекат вниманието, да останат в паметта на фамилията, приятелите, родината или цялото човечество, незначителните и грандиозните дейности, авансово заплануваните или спонтанните, верните или неправилните - съвсем всички съвсем постоянно те водят тъкмо там, където не си имал и минимум желание да стигнеш...
Преди към 3000 години ние, евреите сме измислили виновността, след което тя е била популяризирана от християните по целия свят. Аз като един евреин се усещам отговорен за това.
Дълбоко в себе си имам вяра, че въображението може да служи като непълен имунитет против фанатизма. Иска ми се да кажа, че отговорът е в литературата, че тя съдържа в себе си противоотровата против фанатизма, защото тя развива въображението. За страдание голям брой стихотворения, романи и пиеси са били употребявани, с цел да възпламеняват ненавист и възприятие за национално (аз бих добавил и религиозно) предимство. Но има творби, които оказват помощ. Например Шекспир. В неговите пиеси всяка демонстрация на екстремизъм, всяка безкомпромисност, всяка форма на кръстоносен поход приключва като покруса или комедия.
Ако си върша труда да се нервирам на всеки, който постъпва непочтено с мен или пък прояви непризнателност, целият ми живот ще си отиде в смъртоносен яд.
Животът е прекомерно къс, с цел да го прахосваме в обиди!
Препоръчвам изкуството на бавното четене.
Човекът - колкото и да е мощен и надарен - може да бъде погубен, само че книгата все ще остане някъде – било измежду лавиците на Конгресната библиотека или в някое затънтено селско читалище.
Снимки: en.wikipedia.org, haaretz.com
