Дефицит на аминокиселини
Аминокиселините са протеинови градивни детайли, от които тялото с изключение на всичко друго може да създава свои лични протеини. Протеиновите градивни детайли се употребяват за други цели и производството и на други значими субстанции. Целият метаболизъм зависи и от съществуването на разнообразни аминокиселини. Следователно, дефицитите им могат да имат резултат в най-разнообразните области на нашето тяло.
Повечето аминокиселини са открити през 19 век. Най-ранната изолирана аминокиселина е аспарагинът, който се намира в аспержите и има значима функционалност да свързва токсичните субстанции в организма. Хората се научиха да синтезират аминокиселини през двадесети век, за което бяха присъдени повече от една Нобелова премия.
В здравната процедура терминът аминокиселинен недостиг нормално се употребява за обозначаване на ниски плазмени равнища или непълен поток на характерни аминокиселини.
Основните аминокиселини са разграничени на заменими (несъществени) и незаменими. Именно тези термини постоянно вършат доста комплициране в полемиката за аминокиселините. Ежедневната логичност диктува: „ незаместим “ е доста по-важно от тези, които могат да бъдат сменени.
Всъщност приказваме за обстоятелството, че несъществените аминокиселини, в случай че е належащо, се синтезират от самото тяло. Това са:
- глутамин и глутаминова киселина;
- аспарагин;
- серин;
- тирозин;
- глицин;
- пролин;
- цистин;
- цистеин;
- аланин;
- аргинин;
- аспарагинова киселина.
Останалите девет, наречени незаменими, би трябвало да бъдат получени от диетата:
Снимка: OpenClipart-Vectors/ pixabay.com - изолевцин;
- триптофан;
- метионин;
- фенилаланин;
- валин;
- треонин;
- хистидин;
- левцин
- лизин.
Учените са склонни да имат вяра, че в хода на еволюцията тези киселини, които са от главно значение за поддържането на живота, са били синтезирани от самото тяло. Съществува и противоположна версия, съгласно която протеиновите организми не са се научили да създават избрани аминокиселини, а в противен случай, изоставят това умеене, като се има поради, че е по-изгодно да зависят от външен източник на веществото. Така че заменимите са условно по-важни. Условно, тъй като незаменимите и несъществените аминокиселини са тясно свързани. Често наличието на незаменими е належащо за производството на заменими и назад. Например, „ несъщественият “ серин взе участие в биосинтеза на „ главен “ триптофан и метионин.
Какво може да аргументи дефицит на аминокиселини?
Какво се случва, в случай че в тялото няма задоволително аминокиселини? Основната причина е неприятното хранене. В региони, където основата на диетата е бедна на аминокиселини, зърнени култури (да не приказваме за хората, които ядат най-вече консерви и замразени храни), този дисбаланс води до доста болести. Недостигът на аминокиселини също може да възникне освен вследствие на погрешно хранене. Понякога това може да е разследване от наркомания. Аминокиселината валин оказва помощ за поправяне на обстановката. Недостигът на аминокиселини може да се дължи и на заболяване или приемственост. В тези случаи е нужно да се потърси лекарска помощ.
Тъй, като аминокиселините са виновни за построяването и метаболизма на клетките и целия организъм, то техните дефицити могат да се изразят с извънредно разнородни признаци, които мъчно могат да бъдат систематизирани. Някои образци:
- Липсата на хистидин води до понижаване на производството на хемоглобин в костния мозък;
- Недостигът на изолевцин води до положение, сходно на хипогликемия: отмалялост, непрекъснат апетит, нервозен тремор, щедро изпотяване;
- Ако в тялото на възрастен липсва главната аминокиселина лизин, това може доста бързо да докара до гибел, защото азотният баланс е нарушен. Липсата на лизин пречи на естествения напредък при децата;
- Липсата на триптофан освен води до нарушение на съня и превъзбуждане на централната нервна система, нарушаване в метаболизма на триптофан може да докара до редица съществени болести, като рак, туберкулоза, диабет. Недостигът на триптофан води на дефицит на серотонин, обвързвано с появяването на меланхолия и прочувствен дисбаланс;
- Неправилният синтез на фенилаланин води до тежко наследствено заболяване на фенилетонурия, при което поражда вътрешна интоксикация на тялото и пораждат нарушавания на нервната система;
- Строителните аминокиселини Глицин и Серин също играят роля за психическото ни равновесие. Недостатъците са свързани с меланхолия и нервно напрежение.
Незаменимите аминокиселини лизин и метионин, да вземем за пример, образуват витаминоподобното вещество карнитин. Карнитинът е значим за енергийния метаболизъм и изгарянето на мазнините. Също по този начин се нуждаем от протеинови градивни детайли за образуването на хормони на щитовидната жлеза и за доста метаболитни функционалности. Следователно дефицитът на аминокиселини може да стане видим в разнообразни елементи на тялото.
Различни проучвания също демонстрират, че имунната система на човешкия организъм страда от незадоволителното доставяне с аминокиселини. Това увреждане на имунната система може да се изясни с дефицти на триптофан, метионин и лизин, само че също по този начин изолевцин и валин, които са свързани с равнището на плазмения ни глутамин. Смята се, че глутаминът играе основна роля в имунната отбрана на нашето тяло.
Друга допустима последица от аминодефицит постоянно се подценява. Нашият организъм като цяло зависи от съответно доставяне с протеини. Протеините са освен един от трите незаменими макроелемента, само че те също по този начин са в основата на цялата ни телесна тъкан. Ако заради неналичието на аминокиселини се създава прекомерно малко от личния протеин в организма, организмът ни още веднъж се връща към съществуващите телесни протеини. Това да вземем за пример може да докара до разграждане на мускулите ни.
Как да си набавим аминокиселини
За да компенсира дефицита на аминокиселини, актуалната просвета създава разнообразни медикаменти. Някои от тях се употребяват необятно като хранителни добавки (най-известна е несправедливо негативната популярност на мононатриев глутамат, който е нищо повече от натриевата сол на глутаминовата киселина), други се вкарват във фармакологичните препарати, употребявани като медикаменти (например метионин се употребява като лекарство за атеросклероза и чернодробни заболявания).
Всяка аминокиселина се нуждае от помощници. Примери за други субстанции, които подкрепят работата на аминокиселините:
- Магнезий: поддържа доста функционалности и резултати на протеина, частично се свързва с протеините и контролира работата на градивните детайли на протеина посредством личните рецепторни места на тялото. Следователно неналичието на този минерал нарушава функционалността на аминокиселините;
- Мастни киселини и коензими: образуват несъществените аминокиселини в черния дроб.
Месото остава главният източник на аминокиселини!
Това е и една от аргументите вегетарианците и веганите да страдат по-често от дефицити на аминокиселини.
В съпоставяне с витамините и други микроелементи, открити в растителната храна, аминокиселините са по-стабилен съставен елемент. По-специално те се топят единствено при температура от 250 °C, което значи, че макар термичната обработка месото резервира потребните свойства на източник на аминокиселини.
Съществуват обаче правила за ястие на месо, множеството от които, уви, не всеки път се съблюдават. Можете да бъдете уверени в качеството и вярното подготвяне на месото (т.е. да ядете „ здравословно “ месо), в случай че то не се готви при свръхвисоки температури. Има и други тънкости, за предпочитане е да се готви на пара или при ниска температура във фурната. Не яжте месо на пара към момента топло.
Ползата от погрешно замразената храна е дребна. Най-добрият вид е охладеното месо във вакуумна опаковка: по този метод то резервира свежи свойства до 90 дни.
