Американският държавен секретар Майк Помпео даде през декември на Русия

Американският държавен секретар Майк Помпео даде през декември на Русия период от 60 дни, с цел да подсигурява, че се преценява с Договора за очистване на ракетите със междинен обхват. В противоположен случай Съедините щати ще считат за невалидни отговорностите си по него. Срокът изтича в събота, на 2 февруари. Но по нищо не проличава някоя от засегнатите страни да поставя старания за спасяването на подписаното от Рейгън и Горбачов съглашение. Вместо това силата им е ориентирана към взаимни обвинявания кой носи виновността за края му. Дори остава усещането, че Вашингтон и Москва от дълго време са очаквали този миг.

Първите обществени американски обвинявания към Русия за нарушение на контракта датират от 2014-а, въпреки че чак през последните месеци администрацията на президента Доналд Тръмп разгласява разследващи данни, потвърждаващи тази позиция. От 2014-а Москва поредно отхвърля обвиняванията и на собствен ред уличава Съединените щати в нарушение на контракта. След първите обвинявания в тестване на неразрешена ракета, отправени от администрацията на Барак Обама, Русия освен че не се отхвърли от нея, само че продължи създаването й.

Независимо дали американските изказвания са основателни, или не, за ръководещите в Москва би трябвало да е ясно, че без да правят отстъпка по въпроса за ракетата и без по-сериозни старания, с цел да потвърдят правотата си, неизбежният свършек на разногласието ще е краят на контракта. Ако Кремъл е желал прекратяването му, постоянно е можел да го направи, както постъпи Джордж Буш-младши през 2002-ра с Договора за ограничение на системите за противоракетна защита. Това обаче би провокирало отрицателна интернационална реакция, тъй че Москва избра да остави на Вашингтон да го стори. По този метод администрацията на Тръмп обезпечи пропагандна победа на руснаците, поставяйки се в ролята на разрушител на контракта.

Целта на ултиматума на Майк Помпео към Кремъл от 4 декември обаче не бе да избави, а да погребе съглашението. Ако Съединените щати в действителност желаеха да го спасят, трябваше да тръгнат по различен път. На срещата в Женева на 15 януари съветската страна предложи по някакъв метод да бъде прегледана упоменатата противоречива ракета, само че американските договарящи оповестиха, че предлагането не е приемливо. За сметка на това на 23 януари съветската войска показа публично ракетата 9М729, повтаряйки изказванието, че тя не е в нарушаване на контракта. Е, феновете в действителност видяха единствено един резервоар, на който пишеше, че вътре има ракета, само че точката бе извоювана от Русия.

Има една значима причина за нежеланието на Съединени американски щати да опазят пакта и тя е в кардиналното отрицание на Доналд Тръмп към договорите, които не е сключил самият той. Съветникът му за националната сигурност Джон Болтън е някогашен критик на контрола над въоръжаването и неведнъж е излагал причини в интерес на изваждането на Съединените щати от мрежата от договорености, които ги лишавали от свободата да се грижат за личната си защита. Не на последно място съгласно специалистите е и потребността от ракети със междинен обхват, с които да бъде възпиран Китай.

Кремъл също има аргументи да не харесва пакта, с който се не разрешават наземните, само че не и основаните във въздуха или морето ракети със междинен обхват. За Русия първите постоянно са били значима част от нейния боеприпас, до момента в който НАТО и Съединените щати постоянно са имали предимство във връзка с вторите. Разпадането на Варшавския контракт и на Съветския съюз паралелно с разширението на НАТО радикално трансформираха географския аспект на опълчването. Границата на НАТО се реалокира на изток, с което бе доста понижена стратегическата дълбочина, на която в продължение на епохи Русия е разчитала за защитата си.

Без буфера от страните от Варшавския контракт и на западните руски републики централна Русия се намира на минути полет от въздушно и морски основаните американски оръжия, които са позволени от контракта. Без наземно основания си подобаващ боеприпас за съветските сили остават малко благоприятни условия за опълчване на тази опасност. Ето за какво решението на Тръмп да се отдръпна от контракта е подарък за Русия, като на всичко от горната страна виновникът за края му са Съединените щати.

При това съвпадане на американските и съветските ползи съглашението бе обречено. Някои американски специалисти предлагаха Съединени американски щати да прибегнат до метода на моркова и тоягата за запазването му - като подсилят противоракетната защита на НАТО, заплашат Русия с стандартни нападателни системи с въздушно и морско базиране, а паралелно дават и гаранции, че американските системи, които съгласно Русия нарушават контракта, са съобразени с него. По-конкретно става дума за системата за противоракетна защита МК-41, която бе ситуирана в Румъния като част от противоракетния щит "Иджис Ашор ", само че която съгласно Москва е в положение да изстрелва нападателни, в това число крилати ракети.

Подобни дейности обаче надали биха били ефикасни, защото заплашването на Русия с нападателни системи с въздушно и морско базиране единствено би затвърдило у нея убеждението, че договорът я ощетява и облагодетелства съперниците й. Уверенията, че Противовъздушна отбрана системите не са в негово нарушаване, също не биха могли да отстранен безпокойството й.

Всъщност ориста на Договора за очистване на ракетите със междинен обхват е показателна за това, че построената по време на Студената война рамка за надзор над въоръженията към този момент не е настояща. Тя не е съобразена с бързия софтуерен прогрес и с новите географски характерности. И най-важното - тя се отнася единствено до двете тогавашни свръхсили, защото в оня миг не е имало други артисти на интернационалната сцена, които да съставляват сериозна стратегическа опасност за някоя от тях. Днес обстановката е радикално друга и е ясно, че подписаният през 1987-а контракт не би могъл да оцелее. Ако ще се търсят пътища за ограничение на въоръженията, те би трябвало да са по друг способ и в нов формат.