Неприятности на хоризонта за Тръмп
Междинните избори в Съединените щати, които се организираха на 6 ноември, бяха едни от най-коментираните, зорко следени и напрегнати в цялата история на страната, и за това имаше елементарна причина - вотът бе възприеман като референдум за политиката на президента Доналд Тръмп. Сблъсъкът обаче по този начин и не приключи с безапелационен резултат - не и с подобен, който би разрешил на едната от двете противостоящи страни да се разгласи за победител.
Най-същественото въпреки всичко е, че Тръмп изгуби подкрепящото го републиканско болшинство в Камарата на представителите на американския Конгрес. Последиците от тази смяна ще са обилни и предвещават съществени неприятности за президента. Демократите ще овладеят всички комисии в Камарата и ще имат властта да приканват на чуване пред тях който и когато си изискат, а това значи неудобства за президента и неговите доближени.
Можеше обаче да е и доста по-зле за стопанина на Белия дом. Демократите евентуално ще завоюват спомагателни 35 места в Камарата, само че това е напълно в нормата на историческите представяния на президентските партии на междинните избори по време на първия президентски мандат. При Барак Обама през 2010-а да вземем за пример демократите претърпяха съкрушително проваляне, губейки 63 места. Подобно нещо се случи и с Бил Клинтън, когато през 1994-а неговата партия изгуби 54 места.
Нещо повече, републиканците освен резервираха болшинството си в Горната камара на Конгреса - Сената, само че даже и го затвърдиха, отнемайки мандати, принадлежали до момента на демократите. Това може да послужи като съображение за Тръмп да разгласи, че мачът е приключил с еднакъв резултат, само че няма да анулира усложненията, които се обрисуват пред него. Основен източник за тях ще бъдат три комисии в Камарата на представителите, които минават в ръцете на демократите: за разузнаването, по надзора и юридическата. Комисията по разузнаването ще може да даде нов подтик на следствието на съветската интервенция в президентските избори през 2016-а. От своя страна новият ръководител на комисията по надзора към този момент изяви интерес към разрешителното за достъп до секретна информация на президентския консултант и шурей Джаред Къшнър. Контролът над юридическата комисия пък е от значително значение, тъй като през нея минава пътят към възможен импийчмънт на президента.
Най-важната последица не е директно обвързвана с вота на 6 ноември, само че точно при нея той ще даде своето най-силно отражение. Става дума за следствието на специфичния прокурор Робърт Мълър за съветската интервенция в изборите през 2016-а и връзките на президента и неговото обграждане с Москва. В околните месеци Мълър ще би трябвало да завърши следствието и да показа резултатите пред Конгреса. Според осведомени това би трябвало да се случи в границите на половин година.
Промяната неизбежно ще се отрази и върху външната политика. Демократите са подготвени да дадат летящ старт на редица политически хрумвания, които бяха отразени в извънредно подробния им сенатски отчет за съветската хибридна война в Съединените щати и Европа. Вероятно те ще се възползват и от контрола си върху бюджета, с цел да принудят администрацията да се съобрази с задачите на Парижкото съглашение за климата, които Съединени американски щати одобриха, само че от които Тръмп се отхвърли.
Съществена смяна може да се чака в интензивността на Камарата на представителите и във връзка с Европа, откакто досегашният ръководител на подкомисията по европейските въпроси, републиканецът Дейна Рорабейкър, не съумя да си обезпечи преизбиране. Известен с това, че се хвалеше, че изгубил на канадска битка от Путин, както и с предлагането Македония да бъде поделена сред България и Косово, Рорабейкър бе подложен на критика, че се възползва от позициите си, с цел да спъва поддръжката за европейската интеграция и за следствие на дейностите на Москва - дотам, че някои конгресмени обществено си задаваха въпроса дали той не е на заплата в Кремъл.
Макар че Рорабейкър позволи да се изследва упадъкът на демокрацията в Турция, той блокираше ефикасното разискване в Камарата на американските дейности във връзка с някои от най-важните въпроси, засягащи американско-европейските връзки. Те включваха съветската анексия на Крим и намесата във войната в Донбас, ерозията на демокрацията в Полша и Унгария, устрема на Македония към Европейски Съюз и НАТО, разширението на НАТО в Черна гора, Брексит, както и редица въпроси в връзките сред Вашингтон и Брюксел.
Завръщането на Камарата в ръцете на демократите ще значи повече фокусиране върху Европа, по-силна поддръжка за Европейския съюз и НАТО, засилена неотстъпчивост към корупцията и авторитаризма и изключително към водачи, към които Тръмп демонстрира благосклонност, като: унгарския министър председател Виктор Орбан, Путин и турския президент Реджеп Ердоган.
Освен че Русия ще бъде по-внимателно следена, чака се, че комисията по външна политика ще обърне особено внимание на Балканите. Интересът към реигона ще е засилен освен поради геополитическото му значение, а и тъй като новият ръководител на външната комисия е персонално зает с него. Елиът Енджъл е прочут като "човека на Косово " в Конгреса и до момента се изявява като главен покровител за ангажиране на Вашингтон в Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина.
Каквото и да предприеме Камарата на представителите, то няма да е задоволително, с цел да бъде заставен Тръмп да направи значителен завой във вътрешната или външната си политика - най-малкото тъй като Сенатът остава в неговите ръце. Повечето наблюдаващи са на мнение, че в този момент президентът напълно ще се концентрира върху преизбирането си през 2020-а и даже че от момента на приключването на изборния ден на 6 ноември той към този момент е в кандидатпрезидентска акция.
Най-същественото въпреки всичко е, че Тръмп изгуби подкрепящото го републиканско болшинство в Камарата на представителите на американския Конгрес. Последиците от тази смяна ще са обилни и предвещават съществени неприятности за президента. Демократите ще овладеят всички комисии в Камарата и ще имат властта да приканват на чуване пред тях който и когато си изискат, а това значи неудобства за президента и неговите доближени.
Можеше обаче да е и доста по-зле за стопанина на Белия дом. Демократите евентуално ще завоюват спомагателни 35 места в Камарата, само че това е напълно в нормата на историческите представяния на президентските партии на междинните избори по време на първия президентски мандат. При Барак Обама през 2010-а да вземем за пример демократите претърпяха съкрушително проваляне, губейки 63 места. Подобно нещо се случи и с Бил Клинтън, когато през 1994-а неговата партия изгуби 54 места.
Нещо повече, републиканците освен резервираха болшинството си в Горната камара на Конгреса - Сената, само че даже и го затвърдиха, отнемайки мандати, принадлежали до момента на демократите. Това може да послужи като съображение за Тръмп да разгласи, че мачът е приключил с еднакъв резултат, само че няма да анулира усложненията, които се обрисуват пред него. Основен източник за тях ще бъдат три комисии в Камарата на представителите, които минават в ръцете на демократите: за разузнаването, по надзора и юридическата. Комисията по разузнаването ще може да даде нов подтик на следствието на съветската интервенция в президентските избори през 2016-а. От своя страна новият ръководител на комисията по надзора към този момент изяви интерес към разрешителното за достъп до секретна информация на президентския консултант и шурей Джаред Къшнър. Контролът над юридическата комисия пък е от значително значение, тъй като през нея минава пътят към възможен импийчмънт на президента.
Най-важната последица не е директно обвързвана с вота на 6 ноември, само че точно при нея той ще даде своето най-силно отражение. Става дума за следствието на специфичния прокурор Робърт Мълър за съветската интервенция в изборите през 2016-а и връзките на президента и неговото обграждане с Москва. В околните месеци Мълър ще би трябвало да завърши следствието и да показа резултатите пред Конгреса. Според осведомени това би трябвало да се случи в границите на половин година.
Промяната неизбежно ще се отрази и върху външната политика. Демократите са подготвени да дадат летящ старт на редица политически хрумвания, които бяха отразени в извънредно подробния им сенатски отчет за съветската хибридна война в Съединените щати и Европа. Вероятно те ще се възползват и от контрола си върху бюджета, с цел да принудят администрацията да се съобрази с задачите на Парижкото съглашение за климата, които Съединени американски щати одобриха, само че от които Тръмп се отхвърли.
Съществена смяна може да се чака в интензивността на Камарата на представителите и във връзка с Европа, откакто досегашният ръководител на подкомисията по европейските въпроси, републиканецът Дейна Рорабейкър, не съумя да си обезпечи преизбиране. Известен с това, че се хвалеше, че изгубил на канадска битка от Путин, както и с предлагането Македония да бъде поделена сред България и Косово, Рорабейкър бе подложен на критика, че се възползва от позициите си, с цел да спъва поддръжката за европейската интеграция и за следствие на дейностите на Москва - дотам, че някои конгресмени обществено си задаваха въпроса дали той не е на заплата в Кремъл.
Макар че Рорабейкър позволи да се изследва упадъкът на демокрацията в Турция, той блокираше ефикасното разискване в Камарата на американските дейности във връзка с някои от най-важните въпроси, засягащи американско-европейските връзки. Те включваха съветската анексия на Крим и намесата във войната в Донбас, ерозията на демокрацията в Полша и Унгария, устрема на Македония към Европейски Съюз и НАТО, разширението на НАТО в Черна гора, Брексит, както и редица въпроси в връзките сред Вашингтон и Брюксел.
Завръщането на Камарата в ръцете на демократите ще значи повече фокусиране върху Европа, по-силна поддръжка за Европейския съюз и НАТО, засилена неотстъпчивост към корупцията и авторитаризма и изключително към водачи, към които Тръмп демонстрира благосклонност, като: унгарския министър председател Виктор Орбан, Путин и турския президент Реджеп Ердоган.
Освен че Русия ще бъде по-внимателно следена, чака се, че комисията по външна политика ще обърне особено внимание на Балканите. Интересът към реигона ще е засилен освен поради геополитическото му значение, а и тъй като новият ръководител на външната комисия е персонално зает с него. Елиът Енджъл е прочут като "човека на Косово " в Конгреса и до момента се изявява като главен покровител за ангажиране на Вашингтон в Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина.
Каквото и да предприеме Камарата на представителите, то няма да е задоволително, с цел да бъде заставен Тръмп да направи значителен завой във вътрешната или външната си политика - най-малкото тъй като Сенатът остава в неговите ръце. Повечето наблюдаващи са на мнение, че в този момент президентът напълно ще се концентрира върху преизбирането си през 2020-а и даже че от момента на приключването на изборния ден на 6 ноември той към този момент е в кандидатпрезидентска акция.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ