Американски бойни самолети нанесоха въздушни удари по съоръжение за съхранение

Американски бойни самолети нанесоха въздушни удари по оборудване за предпазване на оръжия в Сирия, употребявано от подкрепяните от Иран екстремисти на 8 ноември като възмездие за възходящия брой офанзиви против американските военни ползи в района, вторите сходни удари за по-малко от две седмици. Ударите илюстрират деликатния акт на балансиране на Съединени американски щати, който има за цел да отбрани ползите си в района, без в допълнение да утежнява войната сред Израел и Хамас, която рискува да ескалира в районна борба.

В изказване, оповестено незабавно след последния боен удар в Източна Сирия, Вашингтон наподобява е претеглил всяка дума, с цел да ограничи риска от ескалация. „ Американските военни сили направиха удар за самозащита на оборудване в Източна Сирия, употребявано от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) на Иран и обвързваните с него групи “, сподели министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин.

Контрол на вредите

Ръководството на Съединени американски щати настояваше за ограничавания темперамент на военната си интервенция. Високопоставен американски боен чиновник, интервюиран анонимно от CNN, сподели, че Съединени американски щати са „ доста сигурни “, че ударът от сряда „ не включва цивилни загуби “. Той добави, че Съединени американски щати „ в действителност са употребявали линията за деконфликт “ с Русия преди удара, във връзка със специфичен канал за връзка, открит сред Москва и Вашингтон, с цел да се избегнат военни изненади в Сирия.

„ Това явно е в областта на напъните за въздържане, тъй като по време на война вие се пробвате да увеличите оптимално заличаването, за разлика от това, което се случи с тези удари “, сподели Робърт Гайст Пинфолд, учител по интернационален мир и сигурност в университета в Дърам.

Двете въздушни удара на Съединени американски щати, осъществени от началото на войната Израел-Хамас са били предопределени да лишават доставки, оръжия и муниции, свързани с Иран, съгласно американските разследващи служби. „ Това са цели с ниска активност “, сподели Вероника Понисчакова, специалист по военна тактика в Близкия изток в Университета на Портсмут. Рискът от съпътстващи вреди и човешки жертви е невисок, изключително откакто „ американската войска в действителност изчака, до момента в който не се увери, че целият личен състав е напуснал постройката “, добави Пинфолд.

Американската войска е наясно, че в миналото е навлизала в рисков терен след преместването на почти 1000 американски военнослужещи и две групи самолетоносачи в района. Официално „ възпирането на Съединени американски щати има за цел да попречи на Хизбула и Иран да отворят нов фронт против Израел “, сподели Понисчакова.

Все отново елементарното наличие на американски контингент край израелското крайбрежие „ усилва напрежението и умножава риска от произшествия ", сподели Пинфолд. Тази проекция на военна мощност се преглежда като проява на поддръжката на Съединени американски щати за израелските военни старания и съгласно мнението на проиранските милиции ускорява легитимността на офанзивите против ползите на Съединени американски щати в района.

Граници на разубеждаването в жанр „ създадено в Америка “

По този метод Съединените щати се оказват с две военни цели: да предотвратят офанзиви против своите позиции в Близкия изток и да „ капсулират спора [ в] линията Газа “, сподели Пинфолд.

И въпреки всичко, „ с цел да работи възпирането, задачата би трябвало да е ясна и другата страна би трябвало да работи рационално, което е противоречиво с групи като Хизбула или хусите в Йемен, които имат към този момент изстреляха ракети против израелски военни цели “, сподели Понисчакова.

В първата си тирада след смъртоносните офанзиви против Израел на 7 октомври водачът на Хизбула Хасан Насрала сподели на 3 ноември, че Хизбула не е уплашена от американските закани и от американските сили, ситуирани в района, добавяйки, че неговото придвижване е „ квалифицирано за всеки сюжет “. Това е методът на Хизбула да „ загатва за вероятното потребление на противокорабови ракети “, сподели Понисчакова.

Границите на разубеждаването на Съединени американски щати са в допълнение илюстрирани от офанзивите с дронове и ракети против американските сили, които продължиха през последните седмици, даже откакто първичния удар на 26 октомври в Сирия. „ Има още минимум 22 [атаки] след американските ответни удари предишния месец “ и „ подкрепяните от Иран милиции са опаковали още по-големи товари експлозиви – повече от 80 паунда – на дронове, изстреляни в американски бази “, заяви. < p> „ В тези случаи нормално има баланс на въздържане, което значи, че има схващане за това къде другата страна ще нападна и какви са допустимите средства “, сподели Пинфолд. С други думи, и двете страни тестват границите на другата.

Червената линия

Според Пинфолд по-нататъшните демонстрации на американска военна мощност и офанзиви против техните ползи ще „ доведат до мудна, постепенна ескалация на напрежението, а не до трагична едно ". 

Ключът е да не се пресича алената линия. За Съединените щати това значи, че „ лимитираните въздушни удари се толерират и бих споделил, че „ без американски ботуши на земята “ е алената линия ", сподели Понисчакова. „ От друга страна, всичко зависи от това какво ще направи Хизбула през идващите седмици. Ако изстрелят ракети в северната част на Израел, това е добре, само че в случай че нападат обитаеми места или употребяват противокорабни ракети, Съединени американски щати ще да бъдат принудени да отговорят. "

„ Това е доста, доста рискова игра, която и двамата играят, тъй като има доста променливи, [които] е невероятно да се управляват на 100% ", сподели Пинфолд. Следователно Съединени американски щати зависят от качеството на разследващите данни, които събират, което постоянно е неверно, с цел да избегне жертви по време на своите удари. “Например, когато хусите [подкрепяните от Иран йеменски бунтовници] изпращат ракети в Израел, те чакат те да бъдат прихванати. Но постоянно може да има крах в това. И в случай че ударят градски център, ще би трябвало да има отговор ", заключи Пинфолд.  

Тази публикация е приспособена от оригинала на френски.