Американската мечта!… За някои е мечтa, а за други реалност.

Американската фантазия!… За някои е мечтa, а за други действителност. Реалност, която коства доста скъпо.
Страната на неограничените благоприятни условия, само че, в действителност, страната с най-ограничените благоприятни условия. Държава, в която има доста закони и се твърди, че имаш цялостната независимост, а в реалност гледаш по какъв начин 20 индивида в някое учебно заведение са простреляни и още доста са ранени от следващия вманиачен.
Страната с най-вече расизъм, нищо, че са събрани народи от целия свят. Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по малките екрани в България, е една доста дребна част от самата реалност.

Пристигайки в Америка, без да познаваш никого, първите стъпки към битката за оцеляване са да намериш работа и покрив над главата си. Намирането на работа в Америка не е както множеството българи си мислят, а точно елементарно и просто, в действителност, противоположното. И там, както и в България, би трябвало да имаш връзки и да познаваш верните хора, другояче, търсенето на работа може да продължи дълго. Образованието ти в множеството случаи не се признава. Това значи, че би трябвало да изкараш американско, което може да ти коства от 15 до 70 хиляди $ на година, в случай че не и повече. Ти, несъмнено, не можеш да си го позволиш, по тази причина би трябвало да изтеглиш студентски заем, който ще плащаш, може би, цялостен живот.

Разбира се, в случай че беше роден в американско семейство, родителите ти можеха да ти икономисват пари до момента в който почнеш университет, само че ти нямаш този шанс, тъй като си роден в България. Затова започваш да търсиш някоя работа по 8 $ на час, която е в ресторант за бързо хранене. Това са към 1600 на месец, като от тях би трябвало да извадиш многото налози. Най-важното за Америка е да имаш кола, въпреки всичко без кола не можеш дори и самун да си купиш. Има градски превоз, само че той не е толкоз развъртян както в Европа и рядко ще видиш доста хора да чакат на спирката.
Да се качиш на градски превоз може да отнеме до 2 часа, с цел да стигнеш някъде. Затова най-лесният метод е кола, да не кажа единственият.

Сега да кажем няколко думи за хората. Много народи събрани на едно място значи по-голяма опция да си намериш другари. Но аз мога да настоявам, че същинско другарство, каквото има в България, в Америка няма да откриете. Хората може да са благи, само че това зависи от индивида, а не в коя страна живееш.

Животът в Америка е доста стресиращ! Всичко се развива на високи обороти. Нямаш време за себе си. Ти мислиш по какъв начин да вадиш пари, с цел да оцелееш.

Трудно е и може да отнеме доста време, само че сигурно няма да е както в България, където работиш по 8 часа и по-късно вървиш на посетители да си пиеш ракията с някой. Това се споделя живот, въпреки че в последно време следим европеизацията и американизацията и на Балканите. В Америка не ти оферират това. Там е по-важно ти да бъдеш техен плебей, защото си българин и да нямаш никакво време за себе си. Все отново колкото повече пари вадиш, толкоз повече ти взема страната.

В Америка може да имаш всичко незабавно, само че на заем. Ти действително не притежаваш нищо. Всички живеят в къщи, които не са техни, гледат тв приемник, за който нямат пари и дори употребяват храна, за която не са платили. Важното е, че всичко имаш на момента, нищо, че не може да си го позволиш. Наемът за един едностаен апартамент е към 1200 $, само че това е, когато живееш в безвреден квартал. Много квартали в Америка са разграничени по раси. Има квартали, в които е рисково да стъпва бял човек заради риска да бъде убит. Разбира се, това се назовава независимост! Всеки може да си прави каквото желае, тъй като Америка в никакъв случай няма да те ограничи.

В момента пребивавам в България от 1 година. И мога да кажа, че в никакъв случай не съм се чувствала по-щастлива и по-жива. Радостта да можеш да вървиш по улицата пеш и да знаеш, че никой няма да те нападне.

Смятам и да последвам в България, тъй като мисля, че образованието ми ще е по-евтино и мога да настоявам, че ще е по-качествено. Аз желая да изучавам и да се развъртвам в родината си, а не да тичам от нея. Всички бягат от нея и може би по тази причина има доста пропуски в страната ни. Не може един българин да е горделив, че е избягал от страната си, с цел да живее в някоя друга страна.

Един българин би трябвало постоянно да е българин, а не да приказва срещу страната си, когато я напусне. Това го прави слаб и непризнателен за това, което България му е дала през всичките тези години.

Ние българите обичаме да твърдим, че всичко знаем преди дори да сме го изпитали. Без да сме напускали нашата татковина ние имаме мнение за живота в другите страни. Аз считам, че множеството българи, които са избягали от България, са хора, които мислят, че на открито от родината си ще намерят благополучие и по-добър живот. Да, хубаво е да вземеш американска заплата и да я харчиш в България, само че не и противоположното. В България може да получаваш почтена заплата и да живееш един естествен живот, стига да знаеш по какъв начин и да се опитваш.

Животът отвън България не е толкоз елементарен колкото приказват и пишат за него. Докато един човек не го изпита не може да дава мнение по тематиката.

И ще завърша с две български поговорки. Кръвта вода не става. И камъкът си тежи на мястото.

Автор: Нони Панайотова

Инфо: Гнездото