Аманда Диксън преподаваше във втори клас в Kings Center Charter School в Бъфало, Ню Йорк, докато нейният съпруг Соломон, на 38 години, ръководеше семинари по писане в средни училища в щата Ню Йорк.
Двойката работеше дълги часове, за да издържа трите си малки деца, тогава на 4, 2 и 1 години, когато Аманда, на 43 години, си помисли: „Прекарвам цял ден в обучение на чужди деца и правя всички неща, които исках да правя завинаги със собствените си деца, с децата на други хора."
Но тя не виждаше как да направи промяна — тя все още обичаше да преподава и искаше да работи. Те решиха да станат „световни ученици“, при които семействата пътуват за кратки периоди, докато други отварят училища и остават на път месеци – или години – наведнъж, за да образоват децата си.
нарасна с 30% спрямо 2019 г. до 2022 г. — но дори когато светът бавно се върна към лично обучение, интересът не е намалял. Домашните ученици са се удвоили от 2019 г. насам и броят им остава стабилен, тъй като родителите са „все по-заинтересовани от нетрадиционни възможности за обучение за своите деца“, според анализ на либертарианската фондация Reason.Пътуващите семейства предоставят комбинация от образователни възможности за своите деца. Много семейства в САЩ и Обединеното кралство регистрират децата си в щатската програма за домашно обучение. Тогава от тези семейства зависи как ще образоват децата си. Някои смесват годината си между учене у дома и в чужбина. Други пътуват за неопределен период от време и се придържат към идеята за неучене. Други пътуват и записват децата си във формализирани онлайн програми, докато пътуват.
Базираният в Лос Анджелис семеен терапевт Тера Хортън пътува около година със съпруга си и трите им деца, тогава на възраст 14, 9 и 6 години. Тъй като тя знаеше, че семейството ще се върне в Лос Анджелис след пътуването, тя записа децата си в чартърно училище за домашно обучение и докато пътуваха, всички деца участваха в програма за онлайн обучение, наречена „Time4learning“.
Хортън каза, че децата са учили със собствено темпо, докато семейството е пътувало. Изминаха две години, откакто се върнаха у дома и на училище. Хортън каза, че в началото децата „са били малко по-назад, но бързо са наваксали“. Тя каза, че семейството често говори за времето си на път и това е едно от най-добрите „житейски преживявания, които някога са имали.“
Как учениците от света пътуват по света със семействата си?< /h2>
През последните три години около дузина колективи, известни като „световни училищни центрове“, се появиха по целия свят. Някои програми се управляват свободно от родителите. Други са по-специализирани и се формират в движение, когато достатъчно хора се съберат на дадено място или регион. Разходите за посещение на по-неформален „хъб“ могат да варират от 250 $ на месец до 900 $ на месец, без да включват разходите за живот или самолетни билети. В Египет учениците по света могат да плащат 600-700 долара на месец, за да наемат къща с три спални и басейн, а храната може да струва малко под 10 долара на ден. По-формализираните центрове могат да струват хиляди долари, но обикновено включват всички свързани разходи.
Има центрове в Египет, Испания, Тайланд, Мароко, Френска Полинезия, Перу, Колумбия, Португалия и България. Тези центрове обикновено са кратки, 4- до 6-седмични сесии, които семействата посещават заедно. Обикновено децата имат структурирани образователни дейности за няколко часа на ден, давайки на родителите необходимото време за дистанционна работа. Следобедите и вечерите в центровете се провеждат дейности за цялото семейство, а през уикендите се организират планирани екскурзии. Някои центрове също имат събития само за възрастни и много работят, за да формират чувство за общност у присъстващите.
Тъй като тези програми обикновено са от един до три месеца опит за обогатяване на образованието, много семейства могат да пътуват до страните с туристически визи. Въпреки че всяка държава има свои собствени визови правила и разпоредби, някои държави, включително Доминиканската република и Египет, имат такси за престой, които пътниците могат да платят на излизане. Други страни позволяват на пътниците да удължат престоя си, ако се регистрират, след като са там.
Какви деца и семейства могат да извлекат полза от пътуването в чужбина?
Луиз Мари Морис стартира One Family Luxor Worldschool Learning Hub, след като се премести в Египет от Португалия през 2021 г. с двете си малки деца. Тя беше работила в BBC в Лондон, но след като роди второто си дете, знаеше, че иска нещо различно за живота им.
Когато пристигна в Египет, Морис видя възможност. Тя искаше да посещава семейства, за да изследва местните храмове и гробници, включително „гробницата на крал Тутан“, а също така да може да играе футбол с местните деца.
Морис стартира центъра в градината на местен хотел с 10 семейства. "Нямахме представа какво правим." Сега Морис е построила класна стая и градинска база и нейният център привлича около 25 семейства на шестседмична сесия, а деца и родители са построили пещ в египетски стил в стара ферма, посетили са Долината на царете и са направили круиз по нея Нил. Семействата се присъединяват към местни спортни клубове и наемат къщи от местни семейства и тъй като остават за известно време, получават истинско усещане за ритъма на египетския живот.
„Имаме хора, които идват и си отиват от много различни социални групи -икономически произход и всички са хвърлени в тази нова среда", каза Морис - не е лесно, защото много семейства, идващи от Запада, ще преживеят истински културен шок. Но от тези взаимодействия „идва най-ценните моменти“, каза тя.
Компаниите започнаха да предоставят структурирана версия на световното образование. През август 2020 г. Сам Келър се премести на остров Mo'orea във Френска Полинезия със съпругата си и двете си деца за една година. Келър каза, че са видели положителния ефект от живота на острова върху децата и семейството им, което им позволява да забавят темпото и да прекарват качествено време заедно. „Беше толкова дълбоко за нас“, каза Келър.
Скоро след това Келър стартира „Работа без граници“, базирана в Калифорния туристическа компания, която създава месечни образователни преживявания за семейства. Програми са изпълнявани в Mo'orea, Колумбия и Перу.
Джейми Нийланс, на 46 г., от Honeoye Falls, Ню Йорк, пътува с компанията до Перу с 12-годишния си син Джейс по време на лятната му ваканция, защото искаше той да изпита живота в чужбина – и тя искаше да го направя с него. Когато беше по-млада, Нийланс живя в Мексико в продължение на шест месеца, което „промени живота й“.
Самотната майка искаше синът й да има подобно преживяване, за да разбере „важните неща в живота“, които за нея не са „голяма, красива къща или скъпа кола“. Тя казва, че е искала синът й да научи: „Нямате нужда от всичко това, можете да бъдете щастливи с хората, с които сте и които сте.“
Независим медицински фактуратор със собствен бизнес, Neilans спестява пари в продължение на месеци, за да се впусне в приключението. Техният споделен едномесечен опит в Перу, казва Нийланс, им е помогнал да се сближат още повече.
В последната вечер от месеца в Перу Нийланс каза, че местното училище е имало церемония на благодарност за гостуващите ученици и тя плаче, докато гледа. Тя смяташе, че опитът е научил сина й, че има „друг начин да гледаш на живота и на нещата, които могат да бъдат“.
Как може да изглежда световното образование?
През септември 2020 г. семейство Диксън се преместват в Доминиканската република, за да създадат свое собствено училище, "Forever Wild Children's Garden". Двойката използва спестяванията си, за да отвори камион за храна, за да финансира живота си, докато училището им не се разрасне. Три години и още едно дете по-късно двойката реши да затвори местоположението си в Доминиканската република и се готви да тръгне на пътуващо училище с 12 други семейства в цяла Южна Азия. Семействата ще пътуват и ще учат заедно на шест различни места, включително Куала Лумпур, Чианг Май и Бали.
Месеци на интервюта намалиха последните семейства, които се присъединиха към Диксън и техните четири деца. Те ще спрат за един месец на всяко място за структурирано програмиране и след това ще има специален лагер.
Семействата имат две седмици сами за пътуване, преди да се преместят на следващото място. Семейството планира да бъде на път 10 месеца, преди да се установи на ново място, където ще отвори друг център за три години. Те планират да живеят така "колкото е възможно по-дълго".
„Преди 22 години, когато бях в колежа, нямаше такова нещо като световно образование“, каза Аманда. „Мислех, че ще бъда на едно място завинаги. Тя каза, че е невъзможно да се знае какво ще донесат следващите 20 години.
Важното нещо, каза двойката, е способността да се обърне към всичко, което следва. Единственият инструмент, който могат да донесат със себе си, каза Соломон, е „нашият дух и желанието ни да образоваме децата и нашият уникален начин да го правим.“
