Алкивиад, който предаде Атина и съблазни съпругата на спартанския цар
Алкивиад е благородник по рождение, с красива осанка и мощен разсъдък, само че е има изразен нарцисизъм, суетлив и безсъвестен е, той учудва съгражданите си си с дръзкия си демократизъм и скоро печели огромно политическо въздействие. Eкстравагантен и проницателен, атинянинът е най-известен с околните си връзки с философа Сократ и с смелото си отношението към Пелопонеската война, която разкъсваше Гърция. Именно ролята му във войната, в която Атина и Спарта се изправиха една против друга, е за което той е най-добре запомнен от историята.
Двете атаквуащи пози на хоплитите
Бащата на Алкивиад е военачалник в атинската войска и по този начин проправя път на младото момче да посвети живота си във военните редици. Дори откакто татко му е погубен в борба през 447 година прочие н. е., той продължава да се бори и се бие като хоплит (тежковъоръжен пехотинец в Древна Гърция) дружно с философа Сократ в борбите при Потидея и Делиум. Когато доближи 30-годишна възраст обаче, той изоставя философиите на Сократ и животът му стартира да се диктува от неговото егото.
Сега, както боен военачалник и почитан посланик, Алкивиад оказва помощ да се налее масло в Пелопонеската война, като убеждва градовете-държави Аргос, Елис и Мантинея да образуват антиспартански съюз. Коалицията е всеобхватно победена, само че хитрият атински военачалник съумява да отстъпи в точния момент и по този начин заобикаля наказването.
След като за малко взе участие в надпревари с колесници (и с лекост печели) той убеждава могъщия атински флот да му даде ресурсите си, с които да провежда офанзива против Сиракуза в Сицилия. Искането му е задоволено, само че вечерта, преди да отплават, разтревоженият Алкивиад необичайно взема решение да се успокои като разбие всички скулптури на Хермес в Атина. Това трансформира ориста му напълно.
В един миг даже на спартанците им писва от безконтролното държание на Алкивиад. Заради завистта на спартанските военачалници, той се отдръпва при сатрапа Тисаферн през 412 прочие н. е. След като служи на двете съществени силови бази в Гърция, той взема решение да се опита да провокира безпорядък в Персия, само че откакто не съумява да го направи, се връща при атиняните, които са изненадващо радостни да го видят.
Признавайки гения му като военноморски пълководец, всичките обвинявания против Алкивиад са отхвърлени от страната. Той получава висшо командване върху атинския флот и оправдава доверието им изрично с безапелационни победи над спартанския флот при Абидос и Кизик. Въпреки това, към момента има политически врагове и тяхната комбинирана власт го изпъжда още веднъж от Атина. Това им деяние обаче ще даде обратен тласък и родният му град ще търпи последици, тъй като не се вземат под внимание предизвестията му за идна изненадваща офанзива и спартанците разгромяват атинския флот.
Въпреки че е занаятчия в бягството и операцията, даже шансът на Алкивиад би трябвало да свърши в някакъв миг. Атина в този момент е мощно отслабена, само че някогашният им военачалник, наподобява, не се интересува от положението на родното си място и към този момент живее надалеч, в Мала Азия. Когато по този начин наречените Тридесет тирани завладяват властта в града, народът копнее героя им да се завърне. Спартанците чуват за това и, опасявайки се от въстание, изпращат група убийци, с цел да го убият.
Алкивиад спи, когато неговите убийци идват. Буди го звукът от пламъци по входната вратата, когато убийците възпламениха къщата му. Алкивиад скача от леглото, хваща меча си и хуква към наетата си защита от персийци. Похитителите му се плашат и бягат, само че откакто възстановяват самообладанието си, смъкват Алкивиад с стихия от камъни и копия. Така гръцкият маверик умира на 40-годишна възраст.
Изключително надарен, Алкивиад беше въпреки всичко себелюбив коцкар, който по някакъв метод съумя да експлоатира двете най-големи сили в Гърция за лична полза. Хора като него желаят да гледат по какъв начин светът гори.
