Учените започват да търсят живот в нашия галактически заден двор
Алфа Кентавър, две звезди, които са на малко повече от четири светлинни години (около 35 трилиона км) от нас, са най-близките, наподобяващи на Слънцето звезди, до нашата слънчева система. Сега те са в центъра на ново изпитание за намиране на планети, които биха могли да разкрият признаци на живот.
Проектът се концентрира върху построяването на дребен галактически телескоп – наименуван TOLIMAN на средновековно име на звездата – който ще влезе в орбитата на Земята след към две години и може да стартира да открива планети през 2025 година
Въпреки че Алфа Кентавър е непосредствен комшия в астрономически проект, към неговата двоична звездна система не са открити планети. Ако се открият такива, техните атмосфери могат да бъдат сканирани за „ биосигнатури “, основани от извънземен живот – относително нова астрономическа техника, която може да разреши на учените да дефинират посредством телескоп дали има извънземен живот, изключително микробен, на далечни планети.
Повече от 4000 планети отвън Слънчевата система към този момент са доказани, само че те са открити значително с помощта на щастливи случаи, споделя ръководителят на плана Питър Тътхил, професор по астрофизика в университета в Сидни.
„ Има дребна тъмна загадка, която астрономите пазят “, сподели той. „ Всъщност не сме доста положителни в намирането на планети отвън нашата Слънчева система. “
Повечето от „ екзопланетите “, както са известни, са открити от автоматизирани системи като галактическия телескоп Кеплер, който следи непрестанно планети, пресичащи пред стотици хиляди звезди.
Но намирането на планети към избрана звездна система – като Алфа Кентавър – е доста по-трудно.
За да подобрят възможностите им, новият галактически телескоп ще има особено гравирано огледало, с цел да сътвори това, което е известно като резултат на „ дифракционна зеница “ – разпространявайки входящата звездна светлина от дребна точка в доста по-голям модел с форма на цвете, който може по-добре да разкрие всеки от доста леки „ съмнения “, породени от гравитацията на орбитиращи планети.
Системата Алфа Кентавър има две звезди, сходни на Слънцето, обикалящи една към друга на към 20 пъти дистанцията сред Слънцето и Земята, споделя Тътхил. Всяка има своя лична, по този начин наречена „ голдилокс “ зона, където скалистите планети са с точната температура, с цел да имат течна вода на повърхността си, която се счита за нужна за развиването на живота, какъвто го познаваме.
През 2016 година бяха открити две планети към това, което може да бъде трета звезда в системата – аленото джудже Проксима Кентавър, намерено с телескоп през 1915 година и малко по-близо до Земята от другите две.
Но не се счита, че са подобаващи за живот, тъй като Proxima излъчва трагични изригвания, които могат да бъдат 100 пъти по-мощни от изригванията от Слънцето, споделя Тътхил.
Това значи, че звездите Алфа Кентавър може да са най-хубавият ни залог за намиране на признаци на извънземен живот.
„ Ако намерим планета със земна маса в обитаемите зони там, това би представлявало Свещения Граал – същински аналог на Земята “, споделя той. „ Това евентуално би било среда, която би могла да има същите условия, които познаваме тук, на Земята. “
Проектът TOLIMAN е подсилен от Breakthrough Initiatives, фонд за проучване на космоса, основан в Калифорния.
Групата предложи проучване на Алфа Кентавър с Breakthrough Starshot, план, състоящ се от хиляди дребни галактически сонди, които могат да бъдат задвижвани с доста високи скорости от лазери на Земята.
На доктрина „ нанокрафтът “ Breakthrough Starshot може да доближи Алфа Кентавър за към 20 години – епично пътешестване от 35 трилиона километра, което ще отнеме десетки хиляди години с най-бързия галактически транспортен съд, който съществува сега.
„ Алфа Кентавър е доста близо, тъй че в случай че хората желаят да сънуват фантазии за междузвезден полет един ден, тогава Алфа Кентавър би трябвало да бъде първата ни спирка на излизане от галактиката “, сподели Тътхил.
Ако телескопът TOLIMAN открие планети, идната стъпка ще бъде да ги изследва с други телескопи, с цел да дефинира състава на техните атмосфери – и може би даже да открие химически „ биосигнатури “, създадени от живота.
Най-новите астрономически техники за проучване на атмосферите на екзопланетите работят добре единствено с доста огромни планети, обикалящи покрай звездата си, а проучването на атмосферите на планетите с размер на Земята сега е отвън техния обхват, споделя астрофизик Крис Уотсън от Queen’s University, Белфаст в Северна Ирландия.
Но химикали се откриват и на по-малки и по-„ предизвикателни “ планети, защото учените намират нови способи да проучват своите данни и когато стават налични нови принадлежности – като галактическия телескоп Джеймс Уеб – споделя той.
Уотсън, който не взе участие в плана TOLIMAN, е част от екип, който неотдавна откри хидроксилни радикали – съставен елемент на водата – в атмосферата на планета, обикаляща към звезда на към 400 светлинни години от Земята.
Откриването на химикали и вероятно биосигнатури на сходни на Земята планети към звездите на Алфа Кентавър ще бъде мъчно, само че „ наблюдението на най-близката и най-ярката планетарна система ще обезпечи най-вероятния ни път към триумфа “, споделя той. „ Сигналите ще бъдат доста слаби и по тази причина ще ни би трябвало всеки фотон на светлината, с цел да ги хванем “.
