Историята и тайните на древната Александрийска библиотека
Александрийската библиотека е най-голямата и известна библиотека в античния свят, която няма аналог, заради мащаба на броя на книгите и ръкописите, съхранявани в нея.
Александрия е учредена към 331 година прочие Хр. от завоевателя Александър Македонски, на чието име е и кръстена. Градът е ситуиран на територията на Египет и бързо след основаването си се разраства и се трансформира в главен център на елинската цивилизация. Тя е третият по величина град в африканската страна след Кайро и Гиза, само че в древността е най-големият.
Александрия става известна най-много със своята неповторима и голяма митична библиотека и с Александрийския фар – едно от седемте чудеса на античния свят. След гибелта на Александър Македонски, Александрия е завладяна от египетския фараон Птоломей I Сотер и заменя тогавашната столица на Египет – Мемфис, като остава с този статут близо хилядолетие.
Храм на музите
Връщаме се обратно във времето. Годината е 297 година прочие н. е. След като пада от власт в Атина, Деметрий от Фалерум търси леговище и го намира точно в Александрия. Той е член на перипатетичната философска школа, учредена от Аристотел. Бившият гръцки политик и ловък оратор разполага с голям набор от знания и забележителен разсъдък. Това не убягва от погледа на тогавашния египетски властник – Птоломей I и Деметрий става негов доближен консултант.
В резултат на тяхното другарство и жадност за ново познание (и могъщество) след няколко години е основан голям проучвателен институт в столицата, прочут като Александрийския музейон или музей („ храм на музите “). Тази конструкция съставлява комплекс от светилища за всяка от деветте вдъхновения, първообраз на Лицея на Аристотел в Атина, център за интелектуални и метафизичен образования, лекции и полемики. Но и център, разполагащ с голям брой лаборатории, обсерватории, ботанически градини, зоопарк за екзотични животни, жилищни пространства и трапезарии.
Купуват и конфискуват книги
Част от грандиозния културен център става и прословутата Александрийска библиотека. Според някои източници тя е основана още по време на ръководството на Птоломей I, съгласно други – по време на това на сина му – Птоломей II Филаделф. Библиотеката има упоритостта да се трансформира в най-голямата и цялостна в света. И съумява, най-малко в границите на античния свят. Към научния музей са назначени 100 учени и откриватели, чиято работа е да вършат изследвания, опити, да набират копия на ръкописи и книги. Те били на заплата, с обезпечени място за живеене и издръжка. Един от тях – Калимах, основава първия библиотечен справочник в историята, защото без подобен било невероятно да се откри това, което читателят търси.
Първите ръкописи и архиви в библиотеката са завещаните от Александър Македонски нови географски карти на неразучени досега международни територии и сведения за другите култури и нации по света. Към тях стартират да се прибавят исторически, литературни, метафизичен, математически, астрономически, всевъзможни научни и религиозни текстове, доста от които са написани на гръцки език. Постепенно ползата на съдържателите на библиотеката и техните управници нараства стремглаво и те стартират да купуват и конфискуват книги и ръкописи от целия свят. Под конфискуват имаме поради практиката на птоломейските жители да претърсват всеки дебаркирал на брега на Александрия транспортен съд (а те били доста и идващи от разнообразни дестинации) и да изземат от него откритите книги и ръкописи. Понякога притежателите на книжата били обезщетявани с направено копие (препис) на иззетия материал или парична сума. Понякога – не.
Цялото „ заслужаващо внимание “ човешко познание
Освен познанията и обстоятелствата, които се отнасят до земните дадености на нашата планета и хората на нея, както и традициите и наследството на египетския (основно) и други нации, търсачите на всемирно знание са разчувствани и от тематики като възникването на Земята и човешкия жанр, мистериите на света и загадките на Вселената. Александрийската библиотека последователно се трансформира в център на цялото „ заслужаващо внимание “ човешко познание и необхватното галактическо знание. Много известни гръцки и задгранични учени и философи посещават библиотеката, с цел да „ придобият познание “, включително Платон, Херодот и доста други.
Развитието на Александрийската библиотека продължава и през ръководството на наследниците на Птоломей II. Според писанията на Хипократ Птоломей III (макар и посредством машинация и кражба) съумява да се снабди с истинските текстове на великите трагични поети Есхил, Софокъл и Еврипид. Всички наследници на трона от династията на Птоломеите дават огромни суми на свои пратеници и ги командироват в Древна Гърция, в разнообразни точки от Близкия Изток и света, като им заръчват да купуват всички книги, на които попаднат, без значение от тяхната тема и създател.
Броят на книгите и ръкописите в Александрийската библиотека нараства дотолкоз, че се постанова да се построи дъщерна библиотека в различен квартал на града, известна като Серапеума (храма на господ Серапис). Там съгласно легендата се осъществявали мистериозни езотерични практики, учения и били събрани ръкописи, съдържащи антични метафизични секрети и посвещения.
Древни секрети
Според другите исторически извори наличностите в двете библиотеки имат разнообразни стойностни изражения. Като стартираме от 40 000 свитъка от папирус и пергамент, минем през към 500 000 екземпляра, както настояват множеството историци, и стигнем до внушителните 700 000 бройки, които се загатват в някои исторически източници. При един от опитите да се класифицират, книгите са разграничени в категории като реторика, право, епос, покруса, комедия, поезия, история, медицина, математика, естествени науки, астрономия, астрология и други. Но съществувала и една друга категория за езотерични книги, съдържащи антични секрети. Според някои източници, в Александрийската библиотека можело да бъдат открити мистични ръкописи, основани от атлантите, свитъци, разказващи за летящи чинии, същества в скафандри, слизащи от небето на Земята, както и книги на непознати езици, които не можели да бъдат преведени.
Едно от най-зловещите изпепелявания в историята
Истината за ориста на Александрийската библиотека (и нейното продължение) остава спорна и до през днешния ден. Ясно е, че „ цялото знание за вселената “ изчезва под пламъците на безмилостни пожари и с това си отиват някои от най-ценните източници за античната история на света и Космоса. За едно учените са единомислещи – пожарите в двете постройки на библиотеката са станали по друго време. Кога обаче са се случили те и дали са станали преди или след арабското настъпление в Александрия, остава неуточнен факт и до през днешния ден. Едно обаче е неоспоримо – това е едно от най-зловещите изпепелявания в историята – както като мащаб, по този начин и в интелектуално и духовно измерение.
Една от най-спряганите от историците теории твърди, че „ Кралската библиотека “ (първата и съществена постройка, която се намира в Кралския квартал и по-точно в Кралския дворец) е станала неволна жертва на боен спор в Египет. През 48 година прочие Хр. Юлий Цезар се включва в гражданската война сред Клеопатра и нейния брат (и някогашен съпруг) Птоломей XIII. В една от борбите Цезар бива обсаден от вражеските войски по суша и от кралската флота по вода. Единственият му излаз е да нападне с огън своите съперници, което и прави, и по този начин взима превъзходство в борбата. Но мащабът на пожара добива страховити размери. Освен подпалените кораби, в пламъците се стопяват и близки хранилища и други постройки. Разрушенията, нанесени на Александрийския град, са големи. В пламъците е обхваната и по този начин унищожена и великата Александрийска библиотека или най-малко една огромна част от нея.
Анатемосан храм на езичеството
Колкото до втората сграда - Серапеума, съхраняващ немалка част от великото човешко и божествено знание, той е опожарен и след това „ срутен до основи “, когато през 4-ти век християнството става единствената приета вяра в Римската империя, а свещената втора част на Александрийската библиотека е анатемосана като храм на езичеството. На нейно място е издигната християнска черква и това бележи формалния завършек на великата египетска и международна Александрийска библиотека. Поне това е една от главните версии за унищожената втора реликва.
Друга доктрина твърди, че библиотеката в Александрия е унищожена през 642 година Тогава градът е завоюван от арабския военачалник Амру ибн ал-Ас. Впоследствие се появяват исторически свидетелства, че неговият халиф – Омар Бар-Хебрей, е този, който е виновен за унищожаването на Александрийската библиотека. Думите му били: „ Ако тези книги са съгласно Корана, ние нямаме потребност от тях; а в случай че те се опълчват на Корана, унищожете ги. ”
Книгите и ръкописите, написа още, били употребявани, с цел да поддържат огъня в локалните бани, който развой на горене траял повече от 6 месеца. Поради този и доста други противоречиви обстоятелства и писмени източници се ражда и разминаването в мненията на историците за това по кое време и по какъв начин тъкмо е разрушена свещената Александрийска библиотека. Но в последна сметка резултатът е еднакъв. Цялото събрано международно и галактическо познание и знание си отива окончателно под светлината на пламъците, които в действителност носят непроницаем мрак.
◄►
Александрийската библиотека през днешния ден
Малко след средата на XX век се ражда концепцията за възобновление на великата Александрийска библиотека. През май 1986 година към плана се причислява и ЮНЕСКО. Няколко години по-късно египетският президент Хосни Мубарак персонално се включва в самодейността, което доста форсира темповете по работата и реализирането ѝ. Така през 2002 година порти отваря възродената Александрийска библиотека, която е построена в памет на античната, и е превърната в огромен културен център, по сходство на предшественичката си. Модерната изследователска библиотека в Александрия съхранява най-голямата в света цифрова сбирка от исторически ръкописи и е вместилище на най-голямата сбирка от френски книги на африканския континент.
Александрия е учредена към 331 година прочие Хр. от завоевателя Александър Македонски, на чието име е и кръстена. Градът е ситуиран на територията на Египет и бързо след основаването си се разраства и се трансформира в главен център на елинската цивилизация. Тя е третият по величина град в африканската страна след Кайро и Гиза, само че в древността е най-големият.
Александрия става известна най-много със своята неповторима и голяма митична библиотека и с Александрийския фар – едно от седемте чудеса на античния свят. След гибелта на Александър Македонски, Александрия е завладяна от египетския фараон Птоломей I Сотер и заменя тогавашната столица на Египет – Мемфис, като остава с този статут близо хилядолетие.
Храм на музите
Връщаме се обратно във времето. Годината е 297 година прочие н. е. След като пада от власт в Атина, Деметрий от Фалерум търси леговище и го намира точно в Александрия. Той е член на перипатетичната философска школа, учредена от Аристотел. Бившият гръцки политик и ловък оратор разполага с голям набор от знания и забележителен разсъдък. Това не убягва от погледа на тогавашния египетски властник – Птоломей I и Деметрий става негов доближен консултант.
В резултат на тяхното другарство и жадност за ново познание (и могъщество) след няколко години е основан голям проучвателен институт в столицата, прочут като Александрийския музейон или музей („ храм на музите “). Тази конструкция съставлява комплекс от светилища за всяка от деветте вдъхновения, първообраз на Лицея на Аристотел в Атина, център за интелектуални и метафизичен образования, лекции и полемики. Но и център, разполагащ с голям брой лаборатории, обсерватории, ботанически градини, зоопарк за екзотични животни, жилищни пространства и трапезарии.
Купуват и конфискуват книги
Част от грандиозния културен център става и прословутата Александрийска библиотека. Според някои източници тя е основана още по време на ръководството на Птоломей I, съгласно други – по време на това на сина му – Птоломей II Филаделф. Библиотеката има упоритостта да се трансформира в най-голямата и цялостна в света. И съумява, най-малко в границите на античния свят. Към научния музей са назначени 100 учени и откриватели, чиято работа е да вършат изследвания, опити, да набират копия на ръкописи и книги. Те били на заплата, с обезпечени място за живеене и издръжка. Един от тях – Калимах, основава първия библиотечен справочник в историята, защото без подобен било невероятно да се откри това, което читателят търси.
Първите ръкописи и архиви в библиотеката са завещаните от Александър Македонски нови географски карти на неразучени досега международни територии и сведения за другите култури и нации по света. Към тях стартират да се прибавят исторически, литературни, метафизичен, математически, астрономически, всевъзможни научни и религиозни текстове, доста от които са написани на гръцки език. Постепенно ползата на съдържателите на библиотеката и техните управници нараства стремглаво и те стартират да купуват и конфискуват книги и ръкописи от целия свят. Под конфискуват имаме поради практиката на птоломейските жители да претърсват всеки дебаркирал на брега на Александрия транспортен съд (а те били доста и идващи от разнообразни дестинации) и да изземат от него откритите книги и ръкописи. Понякога притежателите на книжата били обезщетявани с направено копие (препис) на иззетия материал или парична сума. Понякога – не.
Цялото „ заслужаващо внимание “ човешко познание
Освен познанията и обстоятелствата, които се отнасят до земните дадености на нашата планета и хората на нея, както и традициите и наследството на египетския (основно) и други нации, търсачите на всемирно знание са разчувствани и от тематики като възникването на Земята и човешкия жанр, мистериите на света и загадките на Вселената. Александрийската библиотека последователно се трансформира в център на цялото „ заслужаващо внимание “ човешко познание и необхватното галактическо знание. Много известни гръцки и задгранични учени и философи посещават библиотеката, с цел да „ придобият познание “, включително Платон, Херодот и доста други.
Развитието на Александрийската библиотека продължава и през ръководството на наследниците на Птоломей II. Според писанията на Хипократ Птоломей III (макар и посредством машинация и кражба) съумява да се снабди с истинските текстове на великите трагични поети Есхил, Софокъл и Еврипид. Всички наследници на трона от династията на Птоломеите дават огромни суми на свои пратеници и ги командироват в Древна Гърция, в разнообразни точки от Близкия Изток и света, като им заръчват да купуват всички книги, на които попаднат, без значение от тяхната тема и създател.
Броят на книгите и ръкописите в Александрийската библиотека нараства дотолкоз, че се постанова да се построи дъщерна библиотека в различен квартал на града, известна като Серапеума (храма на господ Серапис). Там съгласно легендата се осъществявали мистериозни езотерични практики, учения и били събрани ръкописи, съдържащи антични метафизични секрети и посвещения.
Древни секрети
Според другите исторически извори наличностите в двете библиотеки имат разнообразни стойностни изражения. Като стартираме от 40 000 свитъка от папирус и пергамент, минем през към 500 000 екземпляра, както настояват множеството историци, и стигнем до внушителните 700 000 бройки, които се загатват в някои исторически източници. При един от опитите да се класифицират, книгите са разграничени в категории като реторика, право, епос, покруса, комедия, поезия, история, медицина, математика, естествени науки, астрономия, астрология и други. Но съществувала и една друга категория за езотерични книги, съдържащи антични секрети. Според някои източници, в Александрийската библиотека можело да бъдат открити мистични ръкописи, основани от атлантите, свитъци, разказващи за летящи чинии, същества в скафандри, слизащи от небето на Земята, както и книги на непознати езици, които не можели да бъдат преведени.
Едно от най-зловещите изпепелявания в историята
Истината за ориста на Александрийската библиотека (и нейното продължение) остава спорна и до през днешния ден. Ясно е, че „ цялото знание за вселената “ изчезва под пламъците на безмилостни пожари и с това си отиват някои от най-ценните източници за античната история на света и Космоса. За едно учените са единомислещи – пожарите в двете постройки на библиотеката са станали по друго време. Кога обаче са се случили те и дали са станали преди или след арабското настъпление в Александрия, остава неуточнен факт и до през днешния ден. Едно обаче е неоспоримо – това е едно от най-зловещите изпепелявания в историята – както като мащаб, по този начин и в интелектуално и духовно измерение.
Една от най-спряганите от историците теории твърди, че „ Кралската библиотека “ (първата и съществена постройка, която се намира в Кралския квартал и по-точно в Кралския дворец) е станала неволна жертва на боен спор в Египет. През 48 година прочие Хр. Юлий Цезар се включва в гражданската война сред Клеопатра и нейния брат (и някогашен съпруг) Птоломей XIII. В една от борбите Цезар бива обсаден от вражеските войски по суша и от кралската флота по вода. Единственият му излаз е да нападне с огън своите съперници, което и прави, и по този начин взима превъзходство в борбата. Но мащабът на пожара добива страховити размери. Освен подпалените кораби, в пламъците се стопяват и близки хранилища и други постройки. Разрушенията, нанесени на Александрийския град, са големи. В пламъците е обхваната и по този начин унищожена и великата Александрийска библиотека или най-малко една огромна част от нея.
Анатемосан храм на езичеството
Колкото до втората сграда - Серапеума, съхраняващ немалка част от великото човешко и божествено знание, той е опожарен и след това „ срутен до основи “, когато през 4-ти век християнството става единствената приета вяра в Римската империя, а свещената втора част на Александрийската библиотека е анатемосана като храм на езичеството. На нейно място е издигната християнска черква и това бележи формалния завършек на великата египетска и международна Александрийска библиотека. Поне това е една от главните версии за унищожената втора реликва.
Друга доктрина твърди, че библиотеката в Александрия е унищожена през 642 година Тогава градът е завоюван от арабския военачалник Амру ибн ал-Ас. Впоследствие се появяват исторически свидетелства, че неговият халиф – Омар Бар-Хебрей, е този, който е виновен за унищожаването на Александрийската библиотека. Думите му били: „ Ако тези книги са съгласно Корана, ние нямаме потребност от тях; а в случай че те се опълчват на Корана, унищожете ги. ”
Книгите и ръкописите, написа още, били употребявани, с цел да поддържат огъня в локалните бани, който развой на горене траял повече от 6 месеца. Поради този и доста други противоречиви обстоятелства и писмени източници се ражда и разминаването в мненията на историците за това по кое време и по какъв начин тъкмо е разрушена свещената Александрийска библиотека. Но в последна сметка резултатът е еднакъв. Цялото събрано международно и галактическо познание и знание си отива окончателно под светлината на пламъците, които в действителност носят непроницаем мрак.
◄► Александрийската библиотека през днешния ден
Малко след средата на XX век се ражда концепцията за възобновление на великата Александрийска библиотека. През май 1986 година към плана се причислява и ЮНЕСКО. Няколко години по-късно египетският президент Хосни Мубарак персонално се включва в самодейността, което доста форсира темповете по работата и реализирането ѝ. Така през 2002 година порти отваря възродената Александрийска библиотека, която е построена в памет на античната, и е превърната в огромен културен център, по сходство на предшественичката си. Модерната изследователска библиотека в Александрия съхранява най-голямата в света цифрова сбирка от исторически ръкописи и е вместилище на най-голямата сбирка от френски книги на африканския континент.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ