Александрина Пендачанска: Чувството за дълг към родината е чувство за дълг към собствения живот.
Александрина Пендачанска няма потребност от показване. Освен с триумфа й на международната оперна сцена, сме привикнали да я свързваме и с дейната й гражданска позиция, която тя не стопира да показва в да показва в редки, само че цялостни с страст изявленията. За нас е чест, че Александрина, момичето не от града, а от света, отдели време, с цел да отговори и на нашите въпроси.
Гражданинът Александрина Пендачанска
Продължавате ли да се вълнувате от политическата обстановка в България?
Да, вълнувам се, чета, проследявам, веселя се и се нервирам всеки ден от българските политически вести.
Как си обяснявате апатията на мнозина наши сънародници, които макар че живеят в България, сякаш са равнодушни към нейната орис? От какво зависи съществуването на възприятие за дълг към родината?
Апатията схващам на първо място като безнаказаност – безнаказаност към личното съществуване, неспособност да се видят нещата в вероятност, да се пресъздава едно по-добро персонално и публично бъдеще. Чувството за дълг към родината за мен е равностойно на възприятието за дълг и отговорност към личния живот. Както строим своя живот, както си го представяме, по този начин оглеждаме визията си за общността и средата, в която живеем.
Какво се промени след протестното лято на 2013 година?
Разбра се, че има хора, които могат да носят отговорност – както за личното си бъдеще, по този начин и за това на страната и държавността - за правилността и непримиримостта да се живее в непрекъснат режим от неточности и безобразия – това са протестиращите жители – гневни, непримирими, будни и безкомпромисни – те ще реагират занапред нататък на всяко политическо безсрамие и ще вършат живота на това и на всяко последващо държавно управление много по-труден, в случай че то си служи с държавния уред като с бащини́я – нещо, което вършиха съвсем всички държавни управления до момента.
Провалихме ли се с опита си да променим порочния модел на държавно ръководство?
Не сме се провалили, само че не постигнахме всичко, което можеше да реализираме. Провал би било, в случай че точката на обстановката е наоколо. Но защото всеки край зависи от това къде избираме да сложим тази точка, мисля, че си коства да си дадем още малко толеранс и да отложим финала за тогава, когато вместо неуспех можем да се поздравим с триумф!
Като човек, който живее в чужбина, какво бихте споделили на хората, които към този момент стартират да се питат за какво са останали в България?
Не знам какво бих могла да им кажа, тъй като истината е, че аз един ден ще се върна в България – тук виждам своето бъдеще. Но не и това на децата ми… Това е тъжната истина – желая за децата си освен това от това, което желая за мен и към момента не виждам България подготвена да им го даде.
Професионалистът Александрина Пендачанска
В момента кой професионален план е най-съществен за Вас?
Преминавам през една репертоарна промяна – доста забавна, само че и сложна. Искам да се оправя и да си потвърдя, че и това го мога!
Планирате ли скоро професионална изява в България?
Скоро мина концертът ми в Националната опера, с който означих своя 25-годишен професионален празник. До края на този сезон нямам други изяви в България.
Кой триумф до момента цените най-вече и съответствува ли той с оня, поради който най-вече ви ценят другите?
Не знам. Малко е тривиално, само че множеството функции в действителност са като деца, съвсем не е допустимо да избереш кое обичаш повече от другото. Много по-важно ми е дали аз съм удовлетворена. Какво ценят другите – даже не знам.
Коя е ролята, написана все едно за Вас?
Татяна от Евгений Онегин – и още не съм я пяла в оперна режисура, единствено на концерт.
Жената Александрина Пендачанска
Къде е Вашето местенце в този огромен свят? Вашето „ вкъщи ”?
У дома е вкъщи – София, Рила, Родопите, Боженци – България! Това си е моето местенце!
Кои са най-важните уроци, на които ви е научил животът?
Е... В едно изявление не мога да побера този отговор – чакат още книги, които да бъдат написани, цялостни с уроци...
Като бяхте дребна, каква искахте да станете?
Първо ватманка, след това балерина и най-после – оперна певица.
Кога разбрахте, че сте красива?
Като всяко обичано от родителите си дете – като дребна. Истинската хубост няма нищо общо! Ако едно дете е гледано с любов, то се усеща красиво, мъдро, надарено – какъв брой от тези качества са действителни – няма значение. Важното е, че, отгледани с обич, могат да се развият.
С какво се зареждате?
Със зелено – с гори и поляни!
Колко дълго можете да чакате?
Не толкоз, колкото бих желала да мога...
Лесна ли е дългата връзка?
За мен, да – аз съм по този начин устроена, всичките ми връзки са такива – и любовни, и другарски, и професионални. Имала съм шанс с положителни родители, баби и дядовци, които са основали един релативно здрав човек, който обича дълго, правилно и трайно...
Гражданинът Александрина Пендачанска
Продължавате ли да се вълнувате от политическата обстановка в България?
Да, вълнувам се, чета, проследявам, веселя се и се нервирам всеки ден от българските политически вести.
Как си обяснявате апатията на мнозина наши сънародници, които макар че живеят в България, сякаш са равнодушни към нейната орис? От какво зависи съществуването на възприятие за дълг към родината?
Апатията схващам на първо място като безнаказаност – безнаказаност към личното съществуване, неспособност да се видят нещата в вероятност, да се пресъздава едно по-добро персонално и публично бъдеще. Чувството за дълг към родината за мен е равностойно на възприятието за дълг и отговорност към личния живот. Както строим своя живот, както си го представяме, по този начин оглеждаме визията си за общността и средата, в която живеем.
Какво се промени след протестното лято на 2013 година?
Разбра се, че има хора, които могат да носят отговорност – както за личното си бъдеще, по този начин и за това на страната и държавността - за правилността и непримиримостта да се живее в непрекъснат режим от неточности и безобразия – това са протестиращите жители – гневни, непримирими, будни и безкомпромисни – те ще реагират занапред нататък на всяко политическо безсрамие и ще вършат живота на това и на всяко последващо държавно управление много по-труден, в случай че то си служи с държавния уред като с бащини́я – нещо, което вършиха съвсем всички държавни управления до момента.
Провалихме ли се с опита си да променим порочния модел на държавно ръководство?
Не сме се провалили, само че не постигнахме всичко, което можеше да реализираме. Провал би било, в случай че точката на обстановката е наоколо. Но защото всеки край зависи от това къде избираме да сложим тази точка, мисля, че си коства да си дадем още малко толеранс и да отложим финала за тогава, когато вместо неуспех можем да се поздравим с триумф!
Като човек, който живее в чужбина, какво бихте споделили на хората, които към този момент стартират да се питат за какво са останали в България?
Не знам какво бих могла да им кажа, тъй като истината е, че аз един ден ще се върна в България – тук виждам своето бъдеще. Но не и това на децата ми… Това е тъжната истина – желая за децата си освен това от това, което желая за мен и към момента не виждам България подготвена да им го даде.
Професионалистът Александрина Пендачанска
В момента кой професионален план е най-съществен за Вас?
Преминавам през една репертоарна промяна – доста забавна, само че и сложна. Искам да се оправя и да си потвърдя, че и това го мога!
Планирате ли скоро професионална изява в България?
Скоро мина концертът ми в Националната опера, с който означих своя 25-годишен професионален празник. До края на този сезон нямам други изяви в България.
Кой триумф до момента цените най-вече и съответствува ли той с оня, поради който най-вече ви ценят другите?
Не знам. Малко е тривиално, само че множеството функции в действителност са като деца, съвсем не е допустимо да избереш кое обичаш повече от другото. Много по-важно ми е дали аз съм удовлетворена. Какво ценят другите – даже не знам.
Коя е ролята, написана все едно за Вас?
Татяна от Евгений Онегин – и още не съм я пяла в оперна режисура, единствено на концерт.
Жената Александрина Пендачанска
Къде е Вашето местенце в този огромен свят? Вашето „ вкъщи ”?
У дома е вкъщи – София, Рила, Родопите, Боженци – България! Това си е моето местенце!
Кои са най-важните уроци, на които ви е научил животът?
Е... В едно изявление не мога да побера този отговор – чакат още книги, които да бъдат написани, цялостни с уроци...
Като бяхте дребна, каква искахте да станете?
Първо ватманка, след това балерина и най-после – оперна певица.
Кога разбрахте, че сте красива?
Като всяко обичано от родителите си дете – като дребна. Истинската хубост няма нищо общо! Ако едно дете е гледано с любов, то се усеща красиво, мъдро, надарено – какъв брой от тези качества са действителни – няма значение. Важното е, че, отгледани с обич, могат да се развият.
С какво се зареждате?
Със зелено – с гори и поляни!
Колко дълго можете да чакате?
Не толкоз, колкото бих желала да мога...
Лесна ли е дългата връзка?
За мен, да – аз съм по този начин устроена, всичките ми връзки са такива – и любовни, и другарски, и професионални. Имала съм шанс с положителни родители, баби и дядовци, които са основали един релативно здрав човек, който обича дълго, правилно и трайно...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ