Новият фашизъм
Александър СИМОВ
Миналата седмица чухме нова истерична нотка в мракобесния писък на градското дясно. Антисемитизмът в България се възраждал. Поводът -колаж на Соломон Паси в обществените мрежи.
И като започнаха мелодраматични разбори, телевизионни гастроли, хлипове против настъпващия фашизъм в страната... " Шалом " даже излезе със специфична декларация под бурните овации на демократичните медии.
Това - добре. Но същите тези разтревожени и високоинтелектуални съвести на нацията не видяха бруталния и прям антисемитизъм, който се изля от групата на " Демократична България " в Столичния общински съвет. Защото точно от Демократична България пристигна предлагането да се преименува улица " Виолета Якова ". Мотивите са безумни, исторически необразовани, досадно политизирани и безусловно реваншистки.
Нека да поясним в епицентъра на какво стълкновение попадаме. Независимо от обстоятелството, че вземането на решение беше отсрочено, бъдете уверени, че то рано или късно отново ще бъде подложено на гласоподаване.
Виолета Якова е еврейка, антифашист и един от знаците на съпротивата против това безумство в България. Оказва се обаче, че нашето доморасло дясно, което другояче обезпокоително блика статуси против фашизма и антисемитизма, е решило посмъртно да се изгаври с нейната памет.
И знаете ли от кое място идва тяхната неприязън и гняв?
Виолета Якова е един от хората, които убиват мракобеса ген. Христо Луков.
Днешната десница, колкото и да се пробва, не може да скрие своята фашистка закваска и посмъртно взема решение да пипа с мазните си пръсти в историята.
Ако толкоз доста желаят да кръстят улица на измисления стихотворец Петър Манолов, можеха да намерят всякаква друга алтернатива. Но тук борбата не е за памет. Битката е против антифашизма в нашата история. Срещу хора като Виолета Якова.
Тя умира на 18 юни 1944 година, единствено на 21 години, само че безкрайно вярна на концепциите си, посветила целия си живот на тях.
И какво се оказа - една еврейка, антифашистка, даже и мъртва е най-големия зложелател на градското дясно.
Ако това не е антисемитизъм, кое е?
Това е бруталното лице на новия български фашизъм, който клокочи непрекъснато в своето лично тресавище и желае да опръска всичко чисто край него. Защото единствено по този начин знае и може да съществува. Но, забавно, " Шалом " не написа декларация, а демократичните съвести не се обадиха за този жесток акт.
Долу ръцете от Виолета Якова! Тя е ярък облик и историята ще запомни нея. Нито един от днешните й " екзекутори " няма да остане даже в записка под линия. Това е ориста на всеки прокълнат фашист по тази земя.
Миналата седмица чухме нова истерична нотка в мракобесния писък на градското дясно. Антисемитизмът в България се възраждал. Поводът -колаж на Соломон Паси в обществените мрежи.
И като започнаха мелодраматични разбори, телевизионни гастроли, хлипове против настъпващия фашизъм в страната... " Шалом " даже излезе със специфична декларация под бурните овации на демократичните медии.
Това - добре. Но същите тези разтревожени и високоинтелектуални съвести на нацията не видяха бруталния и прям антисемитизъм, който се изля от групата на " Демократична България " в Столичния общински съвет. Защото точно от Демократична България пристигна предлагането да се преименува улица " Виолета Якова ". Мотивите са безумни, исторически необразовани, досадно политизирани и безусловно реваншистки.
Нека да поясним в епицентъра на какво стълкновение попадаме. Независимо от обстоятелството, че вземането на решение беше отсрочено, бъдете уверени, че то рано или късно отново ще бъде подложено на гласоподаване.
Виолета Якова е еврейка, антифашист и един от знаците на съпротивата против това безумство в България. Оказва се обаче, че нашето доморасло дясно, което другояче обезпокоително блика статуси против фашизма и антисемитизма, е решило посмъртно да се изгаври с нейната памет.
И знаете ли от кое място идва тяхната неприязън и гняв?
Виолета Якова е един от хората, които убиват мракобеса ген. Христо Луков.
Днешната десница, колкото и да се пробва, не може да скрие своята фашистка закваска и посмъртно взема решение да пипа с мазните си пръсти в историята.
Ако толкоз доста желаят да кръстят улица на измисления стихотворец Петър Манолов, можеха да намерят всякаква друга алтернатива. Но тук борбата не е за памет. Битката е против антифашизма в нашата история. Срещу хора като Виолета Якова.
Тя умира на 18 юни 1944 година, единствено на 21 години, само че безкрайно вярна на концепциите си, посветила целия си живот на тях.
И какво се оказа - една еврейка, антифашистка, даже и мъртва е най-големия зложелател на градското дясно.
Ако това не е антисемитизъм, кое е?
Това е бруталното лице на новия български фашизъм, който клокочи непрекъснато в своето лично тресавище и желае да опръска всичко чисто край него. Защото единствено по този начин знае и може да съществува. Но, забавно, " Шалом " не написа декларация, а демократичните съвести не се обадиха за този жесток акт.
Долу ръцете от Виолета Якова! Тя е ярък облик и историята ще запомни нея. Нито един от днешните й " екзекутори " няма да остане даже в записка под линия. Това е ориста на всеки прокълнат фашист по тази земя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ