Ако всичко мине по план, тази седмица на 5-ти май

Ако всичко мине по проект, тази седмица на 5-ти май в 14:05 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния ще излети галактическата ракета “Атлас 5 ”, която ще изпрати на път към Марс автоматизираната спускаема задача на НАСА “ИнСайт ”. “ИнСайт ” ще пътува към Червената планета в продължение на близо шест месеца, след което на 26-ти ноември ще кацне в равнината Елизиум.

Но допустимо е изпращането на “ИнСайт ” да не е най-голямата вест. На същата ракета като второстепенен потребен товар ще пътува още една задача, известна като “Марс Кюб Уан ”, или в резюме: “МарКО ”. Мисията се състои от два миниатюризирани галактически апарата и съставлява първият полет на технология CubeSat в далечния космос. 

Именно този факт прави идния полет толкоз значим. CubeSat-стандартът съставлява единица с форма на куб, 10 на 10 на 10 сантиметра, като тежестта на единицата е не повече от 1.33 кг. Стандартът е фиктивен през 1999 година от двама професори: Джорди Пуиг-Суари от Калифорнийския политехнически университет и Боб Туигс от Стандфордския университет. Първоначално замисълът е посредством CubeSat технологията студентите по на ниска цена и наличен метод, в границите на един учебен срок, да научат по какъв начин се конструира галактически уред. Това е прекрасен план – като предписание подготовката на една галактическа задача лишава доста повече от няколко месеца, колкото продължава един учебен срок, неведнъж се влачи с години, дори десетилетия и претърпява отлагания от друг вид. 

Впоследствие CubeSat-ите довеждат и до още една непредвидена гражданска война. Първите мини-спътници фактически са академични и през първото десетилетие от своето битие летят сред 2 до 25 такива спътника на година. Започвайки от 2013 година обаче се случва необикновен взрив, както демонстрира графиката на Wikipedia [1]. Въпросната 2013-та са изведени в орбита 88 спътника. През 2014-та – 141, 2015-та – 129. През 2016-та имаме лек спад с изведени 88 спътника, а през 2017-та е положен безспорен връх – 295 спътника! През 2018-та чакаме полетите на повече от 400 спътника, а до 2023-та, в случай че наклонността се резервира, могат да летят над 700 спътника в границите на година. 

Това е може би най-важната гражданска война в космонавтиката, случила се в съвремието. Днес на цена до $100 000 $ може да си извършите личен сателит, а за още $100 000 $ – да го изстреляте. За това към този момент писах в публикацията на КОСМОС БГ “Ето по какъв начин бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш личен сателит ” [2]. Космосът към този момент не е наличен единствено и само за държавни галактически организации с милиарди долари или евра бюджет. Нито за свръхбогати милиардери, които се чудят защо да си похарчат парите. Не – с обстоятелството, че към този момент е от порядъка на хиляди долари, а не на милиони или милиарди, сателитната технология е налична за дребни бизнесмени и даже фенове! Даже хора, които нямат начален капитал, са успявали да осъществят акция от вида “групово финансиране ” и да съберат нужните за тях средства. 

Но колкото и да са значими CubeSat-ите, колкото и да са допринесли за комерсиализацията на галактическото пространство, всички изведени до момента спътници от този вид са летяли в околоземна орбита – най-близкия до нас район на галактическото пространство. Слънчевата система и другите планети и до момента си остават достижими за автоматизираните междупланетни станции – тежки апарати, струващи стотици милиони, а от време на време и милиарди долари. 

Именно това чакаме да се промени и по тази причина на “МарКО ” са предоставени толкоз очаквания. Това ще е първата междупланетна CubeSat задача! Може ли тя да постави началото на междупланетните проучвания от дребни и евтини апарати? 

Както към този момент подчертах, една единица CubeSat е 10-10-10 cm куб. Накратко, единицата се отбелязва като 1-U. Двата спътника “МарКО ” са от вида 6-U CubeSat, което значи, че са формирани от общо шест такива единици. 

Според експертите от НАСА, в случай че спътниците оцелеят по време на междупланетното си пътешестване, те ще се употребяват за връзка сред Земята и кацащия на марсианската повърхнина “ИнСайт ”. Тук е значимо да се подчертава, че успеваемостта на “ИнСайт ” не зависи от успеваемостта на “МарКО ” – спускаемият уред би трябвало да е в положение да кацне и без тях. “МарКО ” е просто един бонус – един прекрасен бонус, в случай че концепцията се осъществя.