Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде

„ Ако вие изразите любовта си посредством сърцето, тя ще бъде показана единствено на половина. Ако я изразите посредством мозъка си – също. Всички недостатъци в света произтичат от половините. Да възлюбиш душата на индивида – в това се състои същинският морал. “

Poem of the Soul - The Ideal, 1854 by Louis Janmot (1814-1892)

Има ли разлика сред душа и дух и в какво се състои тя?

В еволюцията на всяка душа идва миг, в който основната грижа към този момент не е оцеляването на физическото тяло, а развиването на духа, не постигането на всемирски триумф, а самоосъзнаването ” – споделя Нийл Доналд Уолш, създател на книгата „ Разговори с Бога ”. И в действителност, единственото скъпо нещо у индивида, това е неговата душа. Тя е също по този начин безконечна, както Бог е безконечен. Но до момента в който той е неизменим, душата непрестанно се променя, като се развива и придобива нови качества. Тя излиза от своя първоизточник като възвишен лъч и влиза в необятната галактика, с цел да извърши работата, която ú следва. Никой не може да разбере и познае душата отвън деянията на мозъка, на сърцето и на тялото. Тя има три справедливи прояви: в умствения свят се изявява посредством вътрешната природа на ума; в духовния – посредством вътрешната демонстрация на сърцето, а във физическия свят като вътрешна мощ на тялото. Тя участва и в духа на индивида. Ако някой се опита да ú даде форма, това значи да я ограничи. Душата е нещо настрана от индивида. В него тя се демонстрира като принцип, който твори и съгражда нещата, и пази от опустошение.

В душата се крият всички способности и качества на индивида. Щом те се лимитират, душата се скрива и не се изявява. И в случай че не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание? Ако не можете да обичате душата си, тогава по какъв начин ще обичате другите хора? Всичко останало, което обичате у индивида, то е все едно да обичате облеклата му.

Хиляди години да живее на Земята, човек мъчно може да дефинира какво съставлява душата. Тя е мощно възвишено начало, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. В душата е индивидът, а не тя в негo.

Душата резервира вечно своята непорочност. Тя не може да се петни, тъй като не бърка. Греховете са притежание на мозъка и сърцето, само че в никакъв случай на душата. Умът е еластичен и преносим, а сърцето е доверчиво и елементарно се поддава на съблазни и изкушения. Специфичното за всяка обособена душа се състои в това, че като минава Божествената светлина през нея, я пречупва по необикновен метод.

Много хора не познават душата си, тъй като не се осъзнават като души, а като персони. Личността – това е физическият човек, а не същинското „ Аз ”, душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които в действителност са същинските им ближни. Ако вложите в съзнанието си мисълта, че сте жива, рационална душа, вие ще внесете нещо ново в своя живот, ще му дадете друга тенденция. Защото няма по-възвишено положение от положението на душата.

Бог може да се изяви в своята цялост единствено в душата. Ако вие изразите любовта си посредством сърцето, тя ще бъде показана единствено на половина. Ако я изразите посредством мозъка си – също. Всички недостатъци в света произтичат от половините.

Да възлюбиш душата на индивида – в това се състои същинският морал. Дори единствено една-единствена душа да ви обича, тя е в положение да ви помогне при превъзмогването на житейските компликации. А когато доста души насочат любовта си към един човек, той може да стане популярен стихотворец, художник, академик или музикант.

Пътят на всяка душа е строго избран и никой не е в положение да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, тъй като Бог зорко бди над душите и направлява придвижването им в необятната галактика.

Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и безкрайност! Защото тя живее отвън сетивния ни свят, в един свят с повече измерения.

Душата е индивидът, който се демонстрира в духовния свят, а духът – индивидът, който се демонстрира в Божествения свят. Душата съставлява женския, нежния принцип в индивида, посредством който се изявява любовта. Духът пък съставлява мъжкия, мощния принцип. Духът и душата са в такова отношение между тях, в каквото са мозъкът и сърцето. Духът е повърхност, върху която душата се отразява. Те не могат един без различен, както топлината и светлината.

За да разбере човек какво е Духът, душата му би трябвало да се пробуди. Защото единствено тя има директен контакт с Духа.

Душата още не е приключила своето развиване, тя ще мине през милиони форми.

Духът държи всички органи на тялото в цялостен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функционалностите, които извършват органите, като се употребява от силите, които се възприемат и предават в него.

Живот има, тъй като има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е единствено оня, който произтича от Духа. Защото има и живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е безусловно рационален. В него нищо не умира. В него сa изключени всички премеждия, заболявания, несъгласия и недостиг. Така че всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.

Духът в своята същност е един, само че в деянията си той е голям брой. Единство и голям брой – това са свойства на Духа. Един е Духът, доста са духовете. Те са дихания, родени от едното Дихание.

Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, така както слънцето изпраща светлината си. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.

Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в разнообразни столетия и времена, с цел да научи великия закон на Битието, да разбере, че вселената е една велика школа.

Духът е дал най-великите плодове в живота. Те са: обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, състрадание, религия, кроткост и самоограничение.

Духът може да живее единствено с душата. С нашия разум той не може да живее, тъй като мислите ни непрекъснато се менят.

Човек търси в живота благополучие, познание и благосъстояние. Но всичко това може да се придобие единствено от Духа.

И в този момент Духът води човечеството по нови пътища. Цялата Слънчева система е навлязла в една нова област. След време учените ще потвърдят, че и Земята е влезнала в едно ново комбиниране със Слънцето. Пригответе се за идването на Духа! И не забравяйте, че когато Духът пристигна, вратите на вашите сърца би трябвало да бъдат отворени. Когато Духът влезе, вратите на вашите сърца би трябвало да се затворят. Не отваряйте вратата, преди Духът да е пристигнал. Не затваряйте вратата преди Духът да е влезнал. Работете там, където Духът работи!

Из: „ Пробуждане на душата “, Мария Майсторова, изд. Виделина - Варна, 2002 година
Картина: Poem of the Soul - The Ideal, 1854 by Louis Janmot (1814-1892), en.wikipedia.org