Ако в България бъдат отворени досиетата от годините на прехода,

Ако в България бъдат отворени досиетата от годините на прехода, още по-отчетливо ще лъснат мрежите и произходът на проведената престъпност. Но това е всичко. Лустрацията не е панацея, написа Кристофер Неринг.

Коментар от Кристофер Неринг:

Протестите против репресиите и изборните операции, които се надигнаха в Беларус, още веднъж сложиха на дневен ред въпроса за комунистическото минало и в България. На протест пред посолството на Беларус в София, навръх 59-тата годишнина от издигането на Берлинската стена, Христо Иванов прокара паралел сред събитията в Минск и в София. " И ние се борим със същата болест и желаеме рестарт на българския демократичен модел ", каза той. И очерта пътя в тази посока: лустрация за някогашните фрагменти на Българска комунистическа партия и на Държавна сигурност. Нещо повече, той упорства за разсекретяване на полицейските досиета от прехода.

До момента налични са само архивите на Държавна сигурност до 1990 година. При това, несъмнено, единствено тези, които не са били унищожени, изнесени в чужбина, " преместени "  или пък сложени под ключ от другите служби. През 2007 година в България беше основана Комисията за досиетата КОМДОС, която за пръв път съумя действително да отвори архивите. Тя ревизира политическите фрагменти, както и работещите в държавните институции, разнообразни организации, компании и медии за принадлежност към Държавна сигурност. В описите на лицата, които наложително подлежат на инспекция, не влизат обаче покойниците и задграничните жители. А също така за разпознатите лица не следват никакви юридически последици.
Редакцията предлага
Архивите като символ на " задкулисието "

Както доста други българи, и Христо Иванов допуска, че в архивите на (пост-) комунистическите секрети служби и полиция се съдържа " истината за прехода ". Една скрита истина за това кой и по какъв начин в действителност ръководи страната. Тъкмо архивите и старите комунистически фрагменти са знак на " закулисието ". Но за какво?

Отговорът гласи: Защото архивите на Държавна сигурност и на комунистическата страна не бяха отворени още през 1990. И тъй като старите фрагменти на партията и на Държавна сигурност не изчезнаха още през 1990 година. Другарите от първата редица просто предадоха постовете си на другарите от втората и третата редица или пък подмениха политическата си власт с икономическа, социална и престъпна. Младата посткомунистическа страна се люшкаше от един фалит към идващия (така, както и остарялата комунистическа преди нея), а в същото време някогашните приятели последователно се трансфораха в нейни секрети господари.

Днес ги назовават по какъв начин ли не: задкулисие, мутри, олигарси, предприемачи, мафия. Но по какъв начин тези хора получиха цялото това въздействие? Ами посредством разхищение на държавни благосъстояния, посредством корупция и посредством прикривана от страната престъпност. Безчет милиони минаха от държавната хазна в частни ръце. А мрежата, която извърши това, беше оплетена от остарялата Държавна сигурност и от комунистическата партия.

Христо Иванов желае лустрация за някогашните фрагменти на Българска комунистическа партия и на Държавна сигурност, както и разсекретяване на полицейските досиета от прехода

Неслучайно Христо Иванов назова поименно трансформиралите се надали не в мит тогавашни " застрахователи "  ВИС и СИК. Възникнали при започване на 1990-те години, те и до през днешния ден са знак на мрежите, включващи Държавна сигурност, партията и новите " предприемачи ". Тези мрежи, които осигуриха източването на страната и връзките сред старите комунистически елити и новите незаконни олигарси на днешна България.

Но дали всичко това е разказано в детайли и изрядно в досиетата и архивите? Отрезвяващият отговор гласи: не. Досиетата и архивите осветляват единствено един сегмент от действителността. В интервала януари-юни 1990 година българската Държавна сигурност унищожи близо 40% от архивите си - най-вече досиета, които по някакъв метод свързваха Държавна сигурност с осъществени закононарушения, както документално удостовери тогавашният вътрешен министър Атанас Семерджиев.

ВИС и СИК към този момент от дълго време са история.. И в случай че през днешния ден бъдат отворени архивите след 1990 година, това може би ще помогне за осветляване на връзките сред страната, тайните служби и проведената престъпност. Но ще прекъсне ли порочния кръг? Нима мафията се впечатлява от някакви архиви?

Лустрацията като лек за посткомунистическата болест?

Христо Иванов неслучайно зададе реторичния въпрос: " Да забележим дали там ще написа името Христо Иванов или Бойко Борисов ". Това беше неприкрито обвиняване, че от 1990-те години министър председателят Борисов е привързан с проведената престъпност. За да се разбият тези остарели зависимости и мрежи, " Демократична България "  настоява за конституционна промяна, която обаче включва и лустрация на фрагментите на Държавна сигурност и Българска комунистическа партия. По този път след 1990 година потегли, да вземем за пример, Германия.

Добре, по този начин е, само че: лустрацията беше допустимо решение през 1990 година. Какво може да донесе тя 30 години по-късно? Нека не си вършим илюзии. Първо, лустрацията не би имала противоположен резултат, тъй като никой не може да бъде съден със задна дата, а също така досиетата ще бъдат покрити с отминалост и досегашните инспекции на КОМДОС вероятно ще би трябвало да бъдат повторени. И второ: какъв брой ли от партийните функционери и от личния състав на Държавна сигурност през 1989 година ще се окажат към момента на някакви длъжности, когато подобен закон вероятно влезе в действие? Да, през 1990-те години таман Българска комунистическа партия и Държавна сигурност бяха в основата на тези мрежи от зависимости, през днешния ден обаче от дълго време действат напълно други мрежи, които никаква лустрация не би засегнала.

Кристофер Неринг

Какво тогава?

Ако досиетата на тайните служби и на полицията от годините на прехода бъдат отворени, тогава още по-отчетливо ще лъснат зависимостите, мрежите и произходът на проведената престъпност в България. Но това е всичко. Оздравителната мощ на една лустрация 30 години след краха на комунизма не трябва да се надценява. Лустрацията не е магически лек против всички посткомунистически премеждия, тя единствено частично би лимитирала зависимостите и тайните мрежи на тогавашната Държавна сигурност.

И още нещо: последното, от което се нуждае България, е ново политическо инструментализиране на комунистическото минало. Защото прекомерно постоянно сме виждали по какъв начин на пръв взор благородни хрумвания са се превръщали в най-обикновена политическа игра. Как досиетата са били употребявани за мятане на прахуляк в очите и за дискредитиране на политическия съперник. Как с тях се е злоупотребявало за шантаж, за политическо въздействие и при кадруването. Тъй че всеки, който през днешния ден слага въпроса за досиетата и лустрацията, би трябвало да одобри и следствията, които вероятно ще обиден личните му хора и личното му ръководство. И не трябва на следващия ден да употребява лустрацията с партизански цели и за дискредитиране на политическия съперник.

Вие ще го извършите ли, господин Иванов?

Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата " 77-те най-големи легенди в шпионажа ". Той дълго време е изучавал архивите на Държавна сигурност в София.