Ами сега? Слаб интерес към ДКЦ-ата на Киро!
Ако наклонността продължи и пари по Плана за възобновяване не дойдат, четворната коалиция ще вдигне налозите и таксите с актуализацията на бюджета през юни
За първи път на България е отхвърлен външен дълг и то при по-високи лихви от тези по време на кабинетите на Бойко Борисов. Скандалът е голям и може да прати финансовия министър Асен Василев в дълбока глуха при актуализирането на бюжета през юни, откакто Политическа партия реши за първи път в историята на страната да прави финансова рамка на два пъти през годината.-
Слаб интерес и търсена висока рентабилност провалиха аукциона за 10.5-годишни ДЦК в понеделник, написа Капитал. Министерството на финансите предложи следващата порция държавни облигации за 500 млн., само че декларираният интерес беше за едвам 452 млн.
Ако наклонността продължи, това значи да не може да се цялостни бюджета с дълг. Ако не получи незабавно част от 12-те милиарда по Плана за възобновяване и развиване, ще значи, че актуализацията на бюджета може да разчита само на доходи от налози и такси.
Това пък евентуално ще докара до повдигането на облозите.
На фона на двуцифрената инфлация, сходна вероятност ще е съдбовна и за бизнеса, и за жителите, а обедняването – в пъти.
Средната цена на подадените поръчки в понеделник е била 91.41 на 100 номинал, което значи рентабилност 2.43%, написа Капитал.
В резултат от финансовото ведомство са решили да отхвърлят всички поръчки.
Последният аукцион на държавни облигации с подобен матуритет беше в края на октомври, като тогава реализирана рентабилност беше 0.53%. Сега единствено купонът по книжата е 1.50%.
Според представители на банковия бранш една от аргументите за неуспеха на договорката са огромните излъчвания, които се струпаха на вътрешния пазар. Само през март бяха пласирани ДЦК за 1 милиарда лева, а с емисията от понеделник трябваше да се добави още половин милиард.
Още преди войната държавното управление на България заложи рекордните 7.3 милиарда лева дълг, с които би трябвало да се рефинансират падежиралите през годината бумаги и да се покрие плануваният недостиг за годината.
В края на март страната изплати падежираща еврова емисия в размер на 1.275 милиарда евро.
Така към 1 април равнището на фискалния запас е към 6.2 милиарда лева, в случай че се съди по данните от ръководство „Емисионно“ на Българска народна банка.
Правителството възнамерява в края на годината да приключи на недостиг 5.9 милиарда лева, които би трябвало да се финансират с дълг. Затова на кабинета ще му се наложи да излезе и на външните пазари най-малко няколко пъти.
Според банкови дилъри страната може да набере от там сред 1.5 и 2 милиарда евро в идващите месеци. Но при какви условия – явно все по-неизгодни за България.
За първи път на България е отхвърлен външен дълг и то при по-високи лихви от тези по време на кабинетите на Бойко Борисов. Скандалът е голям и може да прати финансовия министър Асен Василев в дълбока глуха при актуализирането на бюжета през юни, откакто Политическа партия реши за първи път в историята на страната да прави финансова рамка на два пъти през годината.-
Слаб интерес и търсена висока рентабилност провалиха аукциона за 10.5-годишни ДЦК в понеделник, написа Капитал. Министерството на финансите предложи следващата порция държавни облигации за 500 млн., само че декларираният интерес беше за едвам 452 млн.
Ако наклонността продължи, това значи да не може да се цялостни бюджета с дълг. Ако не получи незабавно част от 12-те милиарда по Плана за възобновяване и развиване, ще значи, че актуализацията на бюджета може да разчита само на доходи от налози и такси.
Това пък евентуално ще докара до повдигането на облозите.
На фона на двуцифрената инфлация, сходна вероятност ще е съдбовна и за бизнеса, и за жителите, а обедняването – в пъти.
Средната цена на подадените поръчки в понеделник е била 91.41 на 100 номинал, което значи рентабилност 2.43%, написа Капитал.
В резултат от финансовото ведомство са решили да отхвърлят всички поръчки.
Последният аукцион на държавни облигации с подобен матуритет беше в края на октомври, като тогава реализирана рентабилност беше 0.53%. Сега единствено купонът по книжата е 1.50%.
Според представители на банковия бранш една от аргументите за неуспеха на договорката са огромните излъчвания, които се струпаха на вътрешния пазар. Само през март бяха пласирани ДЦК за 1 милиарда лева, а с емисията от понеделник трябваше да се добави още половин милиард.
Още преди войната държавното управление на България заложи рекордните 7.3 милиарда лева дълг, с които би трябвало да се рефинансират падежиралите през годината бумаги и да се покрие плануваният недостиг за годината.
В края на март страната изплати падежираща еврова емисия в размер на 1.275 милиарда евро.
Така към 1 април равнището на фискалния запас е към 6.2 милиарда лева, в случай че се съди по данните от ръководство „Емисионно“ на Българска народна банка.
Правителството възнамерява в края на годината да приключи на недостиг 5.9 милиарда лева, които би трябвало да се финансират с дълг. Затова на кабинета ще му се наложи да излезе и на външните пазари най-малко няколко пъти.
Според банкови дилъри страната може да набере от там сред 1.5 и 2 милиарда евро в идващите месеци. Но при какви условия – явно все по-неизгодни за България.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ